Решение № 3879 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 223/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция за социално подпомагане /АСП, Агенцията/, представлявана от изпълнителния си директор, чрез процесуален представител, срещу решение 1288/05.11.2024 г., постановено по адм. дело 263/2024 г. на Административен съд /АС/ - Ямбол, с което Агенцията е осъдена да заплати на К. М. К. сумата от 10134.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за времето, през което не е заемал държавна служба, поради незаконно прекратеното му служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 14.08.2024 г., до окончателното ѝ изплащане. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение Ответникът по касационната жалба - К. М. К., с адрес в гр. Ямбол, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема че касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС Ямбол е приел, че е налице основание за уважаване на исковата претенция, а именно с Решение 6922 от 06.06.2024 г., постановено по адм. дело 1631/2024 г. на ВАС, влязло в сила на датата на постановяването си като окончателно, е отменена Заповед ЧП-СП-2 71 от 30.08.2023 г. на Изпълнителния директор /ИД/ на АСП, с която е било прекратено служебното правоотношение на К.. Административният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 104, ал. 1, изр. второ от Закона за държавния служител /ЗДСл/, според който, когато служителят е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В тази връзка решаващият съд е приел, че през претендирания период (31.08.2024 г. - 29.02.2024 г.), К. е работил по трудово правоотношение на длъжност изпълнителен директор в Сдружение Ямболски младежки информационен център с трудово възнаграждение в размер 900.00 лева /14.09.2023 г. - 31.12.2023 г./, като за периода от 01.01.2024 г. до 12.06.2024 г. е заемал същата длъжност с трудово възнаграждение в размер 933.00 лв. С оглед предходното АС Ямбол, съобразявайки разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. второ от ЗДСл е осъдил Агенцията да заплати на К. М. К. сумата от 10134.00 лв., представляваща разликата между шестмесечния размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението му за незаконно, съгласно Заповед ЧР-СП-1 2131 от 14.06.2024 г. и изменена със Заповед ЧР-СП-1 2133 от 17.06.2024 г., и получаваното като основен размер трудово възнаграждение по трудов договор със Сдружение Ямболски младежки информационен център за периода 31.08.2023 г. до 29.02.2024 г. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 104, ал. 1, от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Изречение второ на посочената разпоредба регламентира случаите, при които служителят е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер /каквато е настоящата хипотеза/. В посочените случаи, незаконно уволненият има право на обезщетение в размер на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Правилни са изводите на съда, че в случая е налице основание за уважаване на исковата претенция, а именно налице е отменена, с влязъл в сила съдебен акт, заповед, с която е било прекратено служебното правоотношение на К., като настоящият съдебен състав напълно споделя и тези досежно размера на присъденото обезщетение. За да определи последния, първоинстанционният съд, съобразявайки представените пред него писмени доказателства (заверено копие на трудова книжка и справка за действащи трудови договори от ТД на НАП-Бургас), както и Заповед ЧР-СП-1 2131/14.06.2024 г. на ИД на АСП, с която К. е бил възстановен на длъжност Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане - Ямбол , изменена със Заповед ЧР-СП-1 2133/17.06.2024 г., е изчислил правилно размера на дължимото обезщетение - 10134 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 14.08.2024г., до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с горното са неоснователни изложените от касатора доводи за неправилно изчислен размер на присъденото обезщетение. Както самият той е посочил, основание за издадената от него Заповед ЧР-СП-1 2133/17.06.2024 г., с която на служителя е определена основна заплата в размер на 2600 лв., е Постановление 193 на Министерски съвет от 12.10.2023 г. влязло в сила от 01.01.2024 г. Именно датата на влизането му в сила обективира и неоснователността на възражението, че размерът на основната месечна заплата неправилно е възприет от съда, считано от датата на издаване на посочената заповед /17.06.2024 г./. Действително правно релевантния момент за преценка на размера на месечната заплата е датата на влизане в сила на решението на ВАС /06.06.2024 г./, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителя, като към тази дата е било в сила горното постановление, респективно размерът е изчислен правилно от решаващия съд. От изложените до тук, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССГ. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 06.12.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение