Решение № 1575 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7678/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез юрк. Д.Брайкова срещу решение 696 от 30.06.2023 г., постановено по адм. д. 282/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас /АС-Бургас/, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., за кампания 2016 г. с изх. 02-020-6500/3655#6 от 02.02.2023 г. издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, в която по подадено от Д. Морфов заявление за подпомагане с УИН: 02/040716/14573 е отказано подпомагане и не е оторизирана и изплатена сума в размер на 6 160,77 лв. по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСП 2014 2020 г., за кампания 2016 г. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания в мотивите на решението. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни доводи са изложени единствено във връзка с нарушението на материалния закон, като касаторът сочи, че фактическите и правни основания на УП са изложени в табличен вид в същото и след валидно проведено административно производство, административният орган правилно е приложил материалния закон. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира направените разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна такива. Ответникът Д. Морфов от гр.Бургас, чрез процесуалния си представител адв. Б.Даков, в писмен отговор и в с.з. оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Обжалваното пред АС-Бургас УП изх. 02-020-6500/3655#6 от 02.02.2023 г. е поставено в повторно административно производство, проведено след решение 978 от 26.07.2022 г. по адм. дело 2376/2021 г. на Административен съд-Бургас, с което е отменено предходно издаденото УП с изх. 02-020-6500/3655 от 15.02.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2016 и преписката е върната на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Първоинстанционният съд е приел, че при новото произнасяне, като фактическо основание за издаването на акта е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от Д. Морфов заявление, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл. 54 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. ". Констатирал е, че според таблиците в писмото и поясненията към тях санкционираната от органа площ от общо 10 ха е формирана от сбора на заявени за подпомагане с код АК6 по мярка 13 броя площи, за които са установени неспазени базови и други изискания. В даденото обяснение на колона 9 от таблица за отказ от финансово подпомагане, респ. колона 10 от таблицата за площите с неспазени базови и други изисквания, е посочено: "По отношение на парцели с 06553-130- 1, 06553-130-3, 06553-157-2, 06553-157-3, 06553-157-4, 06553-157-5, 06553-157-6, 06553-157-7, 06553-52-28, 06553-52-29, 06553-52-80, 06553-57-2 и 06553-57-3, заявени с код АК6, съгласно ДЗ до ИД с вх. 03-0416/2578 от 29.06.2017 г., която е получила положителна резолюция, са предприети действия относно констатации в доклад на Дирекция "Вътрешен одит" по отношение на дейност "Превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи" (АК6), в резултат на които, горецитираните площи се считат за недопустими за подпомагане, без да са наддекларират, поради установяване на култури от групата на ПЗП преди кампанията на поемане на ангажимента, което не отговаря на дейността "Превръщане на обработваеми площи в постоянно затревени, като площите в първата година от ангажимента следва да са обработваеми.". Посочено е, че на бенефициента е наложена санкция в размер на 6 160,77 лв. на основание раздел V Намаления при неспазване на базови изисквания за направленията от мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020, от Методика за намаляване и отказване на плащания по м.10, утвърдена със Заповед РД 09-143 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. При тези фактически установявания първоинстанционният съд е приел, че с оспореното уведомително писмо от 02.02.2023 г. в обжалваната му част, административният орган е посочил някакви фактическите основания за издаване на акта, описал е начина на изчисляване на оторизираните суми, съответно определянето на размера на намаленията, но не е посочил конкретните за случая относими правни норми, за да може да се индивидуализира и извлече разбираемо волята на административния орган и съображенията при прилагане на закона, въз основа на който е намалено подпомагането с посочената сума. Липсва конкретно посочено правно основание, от което да се разбере, защо е намалено финансовото подпомагане и защо то е намалено именно в тези размери. Посочил е, че от изложеното в обяснението за колона 10 не става ясно какви действия са предприети и къде са обективирани резултатите от тях, за да може съдът да провери, дали действително са установени неспазени базови или други изискания и кои конкретно са те, а намаленията са наложени въз основа на прогласената за нищожна с Решение 4987 от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. 3926/2022 г. Методика. Счел е за недопустимо едва във фазата на съдебното производство да се прави опит за мотивиране на оспорения административен акт посредством съдебно-техническа експертиза. Обосновал е извода за издаване на уведомителното писмо в обжалваната му част при съществено нарушение на производствените правила, по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на императивната норма на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК и в противоречие на материалния закон и неговите цели, съставляващи основания за отмяната, съгласно чл.146, т. 4 и т. 5 от АПК, с оглед контекста на изложеното по отношение на цитираната методиката. По изложените съображения постановил оспореното решение. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК . Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От обясненията за колона 9 и 10 от таблицата за отказ от финансово подпомагане за площите с неспазени базови и други изисквания, не става ясно как са установени резултатите от предприетите действия и къде са обективирани и какви именно са неспазените базови или други изискания. С изключение на раздел V Намаления при неспазване на базови изисквания за направленията от мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020, от Методика за намаляване и отказване на плащания по м.10, утвърдена със Заповед РД 09-143 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните не е посочено друго правно основание, от което да се извлече волята на административния орган за издаване на административния акт в оспорената му част. Законосъобразно решаващият съд е приел, че оторизацията е извършената въз основа на Методика, обявена за нищожна с Решение 4987 от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. 3926/2022 г., поради което актът се явява издадени и при липса на материалноправни разпоредби. Неоснователни са и бланкетно наведените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд и необоснованост на решението. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, се явява основателна и следва да бъде уважена в доказания размер на 1 200 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие в касационната инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора и е към минималния размер, съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. "първо", изр. "първо" АПК, Върховният административен съд, пето отделение,