Решение № 221 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6114/2007 г.

Решение № 221 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6114/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Ц. Г. Х. и С. Ж. Х. са подали касационна жалба срещу решение от 30.10.2006 г. по гр. д. № 1* от 2005 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 7.03.2005 г. по гр. д. № 9* от 2003 г. на Софийския районен съд, 42 състав и е отхвърлен предявеният иск за ревандикация срещу В. В. Н. и Р. В. З. за сграда - източен близнак ведно с 1/2 идеална част от дворното място върху което е изградена, съставляващо УПИ * от кв. 31 по плана на м. "Г.", гр. С. В касационната инстанция се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, субсумирано в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), необоснованост и материална неправилност на решението. Молят същото да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на Софийски градски съд за повторно разглеждане. Ответниците В. В. Н. и Р. В. З. не са заявили становище. В съдебното заседание пред ВКС е постъпила писмена защита от Р. В. З., в която се излагат аргументи в подкрепа на касираното решение. Становище е постъпило от третото лице - помагач Е. Л. Д., който оспорва жалбата и желае решението на СГС да бъде потвърдено. В съдебно заседание Д. подържа становището си за оставяне в сила на решението на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 20.11.2006 г. и е изтекъл на 20.12.2006 г., а касационната жалба е подадена на 19.12.2006 г. с вх. № 4* в рамките на законният срок. Решението е валидно и допустимо и правилно. Инквокираните оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на закона са неоснователни. Съдилищата са отхвърлили предявеният от касаторите срещу В. В. Н. и Р. В. З. иск за ревандикация за двуетажната сграда - източен близнак, ведно със сутерен, в които са ситуирани мазета ведно с 1/2 идеална част от дворното място върху което е изградена, съставляващо УПИ * от кв. 31 по плана нам. "Г.", гр. С. защото са намерили, че ищците не са придобили имота по давност, а ответницата Р. В. З. притежава първият етаж от сградата по наследство от покойния си баща В., който е починал през 1998 г. Иска за втория етаж от сградата е отхвърлен защото е установено, че е собственост на третото лице - помагач Е. Д., който осъществява и фактическата власт върху него. Споровете за този имот са продължили повече от тридесет години и са започнали с изграждането на сградата. Първоначално имота е бил придобит от Д. З. К. с н. а. № 1* т. 08, н. д. № 1* от 1963 г. като празно дворно място. Д. К. сключва договор за строителство с бащата на ищеца С. Х. Ж. Х. Ж. К. се задължава да прехвърли на Ж. Ж. единия близнак и 1/2 идеална част от мястото като насрещна престация по договора за строителство. В дворното място е бил изграден само североизточния близнак, а от другата част на сградата е изграден първият етаж. Договора за строителство е бил прекратен, без да е осъществено прехвърляне на сградата. От 1971 г. до сега между праводателите на страните, а и между настоящите собственици съществува спор за собствеността. С исковата молба касаторите са претендирали право на собственост на оригинерно основание, поради което е прието, че независимо от постановеното решение от 14.04.1986 г. по гр. д. № 1* от 1986 г. на Софийски районен съд, 30 състав настоящия спор е допустим и не е налице преклудиращото действие на чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.). С. Ж. Х. и съпругата му Ц. Х. се легитимират като собственици с н. а. - № .., т. .., рег. № ..., н. д. № 55 от 1998 г., който е бил оспорен в хода на производството, като е намерено, че ищците не са придобили имота на оригинерно основание, с оглед ограничителната разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗСГ. Отмяната на текста на посочената разпоредба е извършено през 1990 г. От посочената дата до 1998 г. когато ищците-касатори са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост въз основа на давностно владение не е бил изтекъл десет годишния давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и следователно доказателствената сила на акта е оборена. Неоснователни са наведените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателственият материал, включително и показанията на разпитаните по делото свидетели. В исковата молба касаторите са посочили, че отнемането на владението е станало в началото на 2000 г. 15.01. до 15.03.2000 г., в който момент те все още не са станали собственици тъй като не е изтекъл десет годишния давностен срок, зачетен от датата на отмяна на чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗСГ. Изводите, че ищците-касатори не са станали собственици на имота на оригинерно основание е правилен, тъй като липсва съществен елемент от фактическият състав на първичното придобиване, а именно срока на придобивната давност. Препятстващия оргинерното придобиване на имота текст на чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗСГ е бил отменен в началото на 1990 г. В този аспект на разсъждения е без правно значение относно придобиването на собствеността в кои момент и срещу кого от двамата съпрузи е било осъществено изпълнението на предходното съдебно решение по иска за ревандикация. Направеното в касационната жалба оплакване, че неправилно и недопустимо е постановено решение по отношение на В. В. Н. е също неоснователно. В исковата молба същата е била посочена като ответник и в обстоятелствената й част се твърди, че тя е в държане на имота без правно основание. Направено е искане за ревандикирането му, поради което съдът правилно се е произнесъл в решението си и е посочил, че иска срещу нея е неоснователен и то защото ищците не са собственици. В. Н. е държател на имота, освен, че е била законен представител на Р. З., която е негов собственик по силата на наследственото правоприемство от своя баща В. Н. състав споделя изводите на СГС поради което и касираното решение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.