Решение № 7985 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4620/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница Русе срещу решение 131/02.02.2024 г., постановено по адм.д. 1065/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменено решение 32-453690/28.06.2023 г. на директора на ТД Митница Русе. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Л. П. Л. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 09.09.2020 г. в митнически пункт пристанище Свищов е приета митническа декларация с MRN 20BG004300002214R1, с която е поставена под митнически режим допускане за свободно обращение стока с описание лек автомобил употребяван, марка Porsche, модел 911, тип бензин, дата на първа регистрация 20190102 работен обем 3800 куб.см., държава на изпращане САЩ, обща фактурна стойност 23 000 USD, цена на стоката 23 000 USD, с получател Л. П. Л.. При извършена повторна проверка на декларирането относно достоверността на декларираната митническа стойност са възникнали съмнения, като са предприети действия за извършване на последваща проверка по линия на международното сътрудничество. Въз основа на отправеното искане за съдействие до департамента на САЩ по вътрешна сигурност, от американските митнически органи са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ от системата на Американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. Съобразно информацията, съдържаща се в писмото, electronic export informаtion е американският еквивалент на европейска митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната по местоназначение. Internal Transaction Number, съдържащ се в Electronic export Information е номерът на подаване на информацията за износ в системите на Американската служба Митници и гранична охрана, който е основният идентификатор на записа. За процесния автомобил е представен IEE Електронна информация за износ с ITN X20200615367952 и XTN 263214101-66368838, съдържащ данни за износната цена на автомобила, декларирана в размер на 68 600 щатски долара. Митническите органи са направили извода, че резултатът от направената проверка по линия на международното сътрудничество потвърждава съмненията, че декларираната стойност на внесената стока не представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ, поради което митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност. При така изложената фактическа обстановка е прието, че са възникнали основателни съмнения по отношение приемливостта на продажната цена на автомобила. Определена е нова митническа стойност на основание чл. 70 от МКС и нов размер на държавните вземания. С решението си административният орган е отказал да приеме декларираната митническа стойност на стоката, определил е нова митническа стойност в размер на 113 091, 69 лв., определил е нов размер на публичните задължения. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, е отменено решението на митническата администрация. Първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от регламент ЕС 2915/2447. Приел е, че административният орган без да оспорва автентичността на представената фактура за придобиване на стоката е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност, посочена в същата. Приел е, че в административния акт не са изложени мотиви, които да са свързани с предоставените във връзка с вноса документи, от който анализ да може да се направи извод, че въпреки положеното от двете страни по спора усилие де е възникнало в действителност съмнение на посочената от получателя декларирана митническа стока на внесената стока. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. При правилно определяне на предмета на спора първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно който, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 22. По-специално съгласно член 70 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана при необходимост (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. Коригирането по необходимост е намерило своето проявление в чл. 71, регламентиращ елементите на договорната стойност, като съобразно посочения текст, при определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят а) в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, следните разходи: комисиони и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионите за покупката; разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с въпросните стоки; и разходите за опаковка, включващи труда или използваните материали; б) стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, и използвани при производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е включена в действително платената или подлежащата на плащане цена: материали, компоненти, части и други подобни, вградени във внасяните стоки; инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки; материали, изразходвани при производството на внасяните стоки; и инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн и планове и чертежи, разработени извън Съюза и необходими за производството на внасяните стоки; в) роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези роялти и такси не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена; г) стойността на всяка част от прихода от последваща препродажба, последващо отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на внасяните стоки, която пряко или косвено се предоставя на продавача; и д) следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Съобразно чл. 71, параграф 3, при определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в настоящия член. Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в решение на Съда на Европейския съюз по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай митническите органи са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Мотивирането на основателни съмнения в процесния случай не може да се обоснове с наличието на обстоятелство на цена на износа, различна от декларираната. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в преамбюла на Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ