Решение № 72 от 17.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 70/2018 г.

Решение № 72 от 17.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 70/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Касационното производство е образувано по жалба на адв. Г. М., защитник на подсъдимия Н. И., срещу решение № 374 от 06.12.2017 г., постановено по в. н. о. х. д. № 401/17 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В жалбата се твърди, че при постановяване на въззивното решение е нарушен материалният закон и са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на И.. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че въззивният съд е изпълнил указанията, дадени от касационната инстанция с отменителното решение, както и, че правилно на основание чл. 45 от ЗЗД /предвид влязлата в сила присъда в наказателно -осъдителната й част/ е уважен гражданският иск. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Повереникът на гражданския ищец -министъра на финансите, представляващ държавата, старши юрисконсулт Б. моли за оставяне в сила на въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Намира, че не са налице касационни основания за неговата отмяна. Адвокат М., защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Подсъдимият Н. И., редовно призован за съдебното заседание, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 31 от 04.07.2016 г., постановена по н. о. х. д. № 610/15 г., Окръжен съд - Плевен е признал подсъдимия Н. И. И. за виновен в това, че за периода 11.05.2012 г. - 12.07.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, опосредствено чрез М. В. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 177 512,02 лева, като потвърдил неистина в справки-декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и използвал документи с невярно съдържание, като приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати в полза на държавата обезщетение в размер на 177 512,02 лв. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 313 от 21.12.2016 г., постановено по внохд № 223/16 г., Апелативен съд - Велико Търново е потвърдил първоинстанционната присъда. С решение № 108 от 04.09.2017 г., постановено по н. д. № 201/17 г., Върховният касационен съд, второ наказателно отделение е отменил въззивното решение в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на гражданския иск, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане. В останалата част въззивното решение е оставено в сила. С решение № 374 от 06.12.2017 г., постановено по в. н. о. х. д. № 401/17 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново e потвърдил присъда № 31/04.07.2017 г., по нохд № 610/15 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с която подсъдимият Н. И. е осъден да заплати в полза на държавата, представлявана от министъра на финансите сумата от 177 512,02 лв. Касационната жалба е допустима, но неоснователна по същество. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правата на подс. И.. Невярно е твърдението, че въззивният съд не е изпълнил указанията, дадени с отменителното касационно решение. В хода на въззивното съдебно следствие са събрани доказателства, изясняващи обстоятелствата, които касационната инстанция е посочила като неизяснени, а именно дали е влязъл в сила издадения ревизионен акт, образувано ли е изпълнително производство, събрано ли е данъчното задължение и в какъв размер. Установено е, че ревизионният акт № 15-1201731/30.01.2013 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Велико Търново при Централно управление на НАП, е отменен. Тези констатации съдът е направил въз основа не на справка от интернет страницата на Върховния административен съд, а от представеното от защитата заверено копие на решение № 13752 от 14.11.2017 г. постановено по адм. дело № 10240/16 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение. Също така е установено, че по образуваното производство по принудително изпълнение за събиране на публични вземания, не са постъпили суми за погасяване на задълженията на данъчно задължения субект [фирма]. Тези данни, съобразени и с ТР № 4/16 г. по т. д. № 4/15 г. на ОСНК на ВКС, са обуслови правилни изводи за допустимост на предявения от държавата, чрез министъра на финансите граждански иск за имуществени вреди. Правилни са и изводите на въззивния съд досежно основателността на иска и размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено. По въпросите, касаещи деликта по чл. 45 от ЗЗД, въззивният съд правилно се е позовал на изводите по влязлата в сила първоинстанционна присъда в наказателно-осъдителната й част. В рамките на наказателното производство безспорно установен е и размерът на причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди. Обобщено, настоящият състав споделя изводите на апелативния съд за правилността и законосъобразността на атакуваната първоинстанционна присъда в гражданско-осъдителната й част. Предходният касационен състав е констатирал в акта си, че в диспозитивната част на присъдата е отразено, че обезщетението е за неимуществени вреди/каквито не биха могли да настъпят от престъплението по чл. 255 от НК/, като е приел това за очевидна фактическа грешка. Настоящият състав намира за необходимо да посочи възможност за преодоляването на тази неточност, а именно по реда на чл. 414 от НПК. Изложеното дава основание да се направи извод за това, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, които да обуславят касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което решението на Апелативен съд - Велико Търново следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,