Решение № 13885 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3179/2013 г.

Решение № 13885 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3179/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 92 от 11.01.2013 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. д. № 1908 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 021200326/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден в обжалваната част с Решение № 300/13.08.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. Бургас (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който на "Тринити ЕС" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 241.60 лв. и са начислени лихви в размер на 418.37 лв. по фактури, издадени от "Сити медия груп" ЕООД. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Тринити Ес" ООД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Тринити ЕС" ООД, представлявано от управителя Ангел Петков Иванов, чрез процесуалния си представител адв. Маркова, изразява становище за нейната неоснователност и за правилността на обжалваното решение с мотивирани съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- Бургас, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Бургас е бил РА № 021200326/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с Решение № 300/13.08.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. Бургас (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който на " Тринити ЕС" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 241.60 лв. и са начислени лихви върху тази сума в размер на 418.37 лв. на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС по З броя фактури за доставка на рекламни брошури от доставчика "Сити медия" ЕООД за данъчни период м. януари 2011 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че процесният РА съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон. Съдът е описал фактическата обстановка, приета за установена от органите по приходите, допълнително събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство, като от правна страна е посочил, че спорът се концентрира в това налице ли са действително извършени доставки на стока - "рекламни брошури" по процесните 3 фактури, издадени от "Сити медия" ЕООД. За да отговори положително на този въпрос, съдът е приел, че по делото са ангажирани достатъчно на брой убедителни писмени доказателства за реалността на преките доставки на фактурираните количества рекламни брошури от посочения доставчик. Счел е, че изводът на органите по приходите за липса на доказателства за реалност на процесните доставки е резултат на необсъждането на относимия писмен доказателствен материал. Досежно изводите на органите по приходите, че не са представени доказателства за произхода на стоката, съдът в обстойни мотиви е приел, че направените в тази връзка възражения от приходната администрация са ирелевантни. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС- конкретно на Решение по дело С-80/11 и С-142/11. С оглед на всичко това, административният съд е приел, че правото на данъчен кредит е било надлежно възникнало и упражнено, а РА в горепосочената му част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно- обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Следва да бъдат споделени мотивите на съда досежно ирелевантността на материалната, кадрова и техническа обезпеченост на предходните доставчици по веригата, поради което и липсата на достатъчно доказателства, че предходните сделки са действително извършени не би могла да обоснове заключението, че не е установена разполагаемостта на стоката при прекия доставчик. Противно на твърденията на касатора, по делото действително са налице убедителни доказателства за осъществяване на реални доставки на рекламни брошури. Установено е, че "Тринити ЕС" ООД с цел рекламиране на част от своя предмет на дейност, е възложило на "Сити медия" ЕООД изготвяне на рекламни брошури с логото на възложителя, като е подписан Договор от 16.10.2010 г. между "Тринити ЕС" ООД, като възложител, и "Сити медия" ЕООД, като изпълнител, по силата на който е възложено изготвяне на рекламни брошури; сключен е и Анекс към него ог 27.12.2010 г., с който е конкретизирано изпълнението- извършване на дизайн, предпечат и печат на брошури с формат А5 и А6 по зададена оферта; представени са два броя приемо- предавателни протоколи, видно от които брошурите. Следва да бъде споделен извода на съда, че наличието или липсата на доказателства единствено по отношение на предходните доставки е факт, който сам по себе си не може да бъде основание за отказване на данъчен кредит, като наред с това в конкретния случай според настоящата инстанция са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи съществуването на стоката (рекламни брошури) и нейното предаване от прекия доставчик на данъчнозадълженото лице. Неоснователно е водещото оплакване на касатора, че съдът е изградил своите изводи в противоречие с теорията за доказателствената сила на частните свидетелстващи документи, тъй като нямали достоверна дата и можело да бъдат изготвени във всеки един момент. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено, че дори и визираните по- горе доказателства да бъдат определени като частни документи, без достоверна дата, респективно да се приеме, че същите нямат обвързваща съда доказателствена сила, не е налице основание те да не бъдат ценени, в каквато насока са част от развитите оплаквания в касационната жалба. Именно защото са частни документи, те са били разгледани от административния съд, като последният е дал възможност на ревизираното лице да докаже изразеното в тях, след което и е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност. Въз основа на систематичен цялостен анализ на събраните преки и косвени доказателства първоинстанционният съд правилно е заключил, че са налице доказателства за реално извършена пряка доставка, респ. за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права, а единствено се излагат съображения за недостатъчност на доказателствата относно извършените доставки. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е и обосновано. Не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, поради което решението на Административен съд- Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение на касатора не следва да бъде присъждано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение