Решение № 221 от 29.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 512/2012 г.

Решение № 221 от 29.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 512/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд 209/2010 г. на РС-Провадия, отмяна на постановеното по него протоколно определение № 120/22.11.2011 г., с което на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наложените на осъдения И. Н. И. наказания по влезлите в сила определения по споразумения по нохд № 209/2010 г. на РС-Провадия, нохд № 870/2010 г. и нохд № 1034/2011 г. на РС-Петрич и връщане на делото за ново разглеждане. Изложени са доводи, че определението в атакуваната му част е незаконосъобразно.

В искането се твърди, че съдебният акт, с който е определено на осъдения общо наказание за съвкупността по цитираните по-горе наказателни дела е незаконосъобразен, защото при наличието на усложнената форма на множество престъпления, част от тях са в съотношение на съвкупност и едновременно на рецидив помежду си. Поради това, определянето по всички тях на едно общо наказание е недопустимо от закона.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.

Защитникът на осъдения изразява становище, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Върховният касационен съд като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки определението в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение от 22.11.2011 г. по нохд № 209/2010 г. на РС-Провадия е одобрено споразумение между прокурор при РП-Провадия, подсъдимия И. Н. И. и защитника му, по силата на което той е признат за виновен в извършено на 03/04.08.2009 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, на което основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на седем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор.

Като окончателно определението влязло в сила след постановяването му.

С протоколно определение от същата дата, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, на основание чл. 25, ал. 1 и 2, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на осъдения И. за изтърпяване едно общо наказание от седем месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим в затвор и глоба в размер на сто лева, по влезлите в сила определения за споразумения по нохд № 870/2010 г., нохд № 1034/2010 г. на РС-Петрич и по нохд № 209/2010 г. на РС-Провадия, като е приспаднал изтърпяната по тях част от наказанията.

Искането за отмяна на атакуваното определение и възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо- спазен е шестмесечният срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, а по същество е основателно, поради следните съображения:

1. Осъдителният съдебен акт по нохд № 870/2010 г. на РС-Петрич, за престъпно деяние извършено на 4.06.2010 г. от И. в производство по глава ХХIХ НК е постановен и влязъл в сила на същата дата-4.06.2010 г. С него И. е бил осъден на "пробация". С определение № 1012/7.12.2010 г. по чнд 2003/2010 г. на ОС-Варна, влязло в сила на 15.12.2010 г., на основание чл. 43а, т. 2 НК пробацията е заменена с наказание "лишаване от свобода" за срок от пет месеца и петнадесет дни.

1. За деяние по чл. 279, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 НК, извършено на 8.08.2011 г., с определение № 832/10.08.2011 г. за одобряване на споразумение по реда на гл. ХХIХ НПК по нохд № 1034/2011 г. на РС-Петрич, И. е осъден на седем месеца лишаване от свобода, при ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален "Строг" режим в затвор и глоба в размер на сто лева.

Следва да се отбележи, че лицата, спрямо които на основание чл. 43а, ал. 2 от НК е било постановено да изтърпят наказание "лишаване от свобода", се явяват осъждани на това наказание, независимо, че то не е било наложено с първоначалната присъда, респективно с определението, с което е било одобрено споразумение за налагане на наказание "пробация". Измененото по този ред наказание по вид подлежи на групиране по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като от значение за правилното определяне на съвкупностите от престъпления е датата на влезлия в сила съдебен акт, с който подсъдимият е осъден за конкретното деяние предмет на обвинението, а не последвалото изменение на наказанието в по-тежко, което е производство във връзка с изпълнение на наказанието по влезли в сила присъди.

От посочените осъждания е видно, че престъпленията по присъдите по нохд № 209/2010 г. и нохд № 1034/2010 г. са в съотношение на съвкупност, тъй като са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е било от тях. В съвкупност се явяват и престъпленията по нохд № 209/2010 г. и по нохд № 870/2010 г., но същевременно, престъплението по нохд № 1034/2011 г. е в рецидив по отношение на деянието предмет на присъдата по нохд № 870/2010 г.

При очертаната от присъдите усложнена форма на множество престъпления, извършени едновременно в съвкупност и рецидив, съдът е следвало да съобрази ръководните указания по приложението на закона, отразени в т. 9 от ППлВС № 4/1965 г. и на принципа за приложение на най-благоприятния за осъдения вариант, като определи за изтърпяване от И. на едно общо най-тежко наказание по нохд № 209/2010 г. и нохд № 1034/2011 г. и постанови отделното изтърпяване на наказанието по нохд № 870/2010 г.

Допуснатото нарушение на закона е съществено и безусловно налага уважаване искането на Главния прокурор по соченото в него основание за възобновяване на делото, отмяна на постановеното определение в атакуваната му част и връщане на делото за ново разглеждане на Провадийския районен съд от друг съдебен състав.

По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.