Решение № 14455 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1373/2017 г.

от 25.06.2012 г. на Кмета на С. О. (СО) - район "И.", Писмо № 0700- 375

от 19.06.2013 г. на Кмета на СО- район "И.", Писмо № 0700- 466

от 30.04.2013 г. на Кмета на СО - район "И." и Писмо № 94Т - 279/9 от 27.01.2014 г. на Заместник кмет на С. О.. Счита, че тези писма съдържат неистини, поради което иска обявяване на нищожността в тези техни части относно тези неистини. Иска отмяната на решението с характер на определение в тази му част. По делото е постъпила и втора частна жалба на Т. Д. П. с вх. № 1116 от 16.01.2017 г. в частта на решението с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата, наименована искова молба срещу Столична община, с която се претендира от съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразни бездействия на общинската администрация да облагороди междублоковото пространство на блок ..., 5 и 6, ж. к. Д. 1, в район "И.". Оспорват се изводите на съда относно идентичността на иска с този предмет на разглеждане по адм. дело № 5125/2015 г. на АССГ. Твърди, че предмет на адм. дело № 5125/2015 г. на АССГ е отказ/ бездействие на СО да почиства междублоковото пространство на блок ..., 5 и 6, като разчисти и извози натрупаните боклуци, а настоящият спор е относно отказ/ бездействие на СО да облагороди, същото междублоково пространство, като изгради детска площадка и оформи градинки, бордюри, алеи и др. Иска отмяна на прекратителното определение и връщане на делото. О. С. община в писмен отговор на частната жалба с вх. № 1116 от 16.01.2017 г. моли да се остави без уважение подадената частна жалба като неоснователна и недоказана. На следващо място ответникът в писмен отговор от 9.02.2017 г. счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Твърди, че в хода на съдебното производство не се установяват необходимите предпоставки водещи до реализиране на състава на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура намира за основателна частната жалба срещу частта от съдебното решение, с която е оставена без разглеждане исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на общинската администрация да облагороди междублоковото пространство на блокове 4, 5 и 6 в район "И.", гр. С.. На следващо място намира останалите две жалби против решението за неоснователни. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

от 25.06.2012 г., Писмо № 0700 - 375

от 19.06.2013 г. и Писмо № 0700 - 466

от 30.04.2013 г. на Кмета на СО- район "И." и Писмо № 94Т - 279/9 от 27.01.2014 г. на заместник кмет на СО и е прекратено производството по адм. дело № 3138/2016 г. по иска в тази му част. На трето място е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на лицето срещу Столична община, с която се претендира от съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразни бездействия и действия по предоставянето на невярна информация във връзка с искания на ищеца общинската администрация да предостави информация относно градоустройствения статут на междублоковото пространство на блок ..., 5 и 6, ж. к. Д. 1, в Район "И.", в които има общински жилища за периода 1.10.2011 г. до подаване на исковата молба. На последно място е ОСЪДЕН ищецът да заплати на Столична община сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляваща разноски за тази инстанция. За да достигне до този резултат, АССГ приема, че искът по отношение на твърдението за бездействие за облагородяване на междублоковото пространство на блок ..., 5 и 6, ж. к. Д. 1 е недопустим на основание чл. 159, ал. 1, т. 7 от АПК, тъй като вече е налице произнасяне по иск със същия предмет по адм. дело № 5125/2015 г., на АССГ. Приема, че по отношение на претенцията за прогласяване за нищожни на три писма, на Кмета на СО- район "И.", и на заместник кмет на СО, искът с характер на жалба, тъй като не се претендират вреди от тези нищожни актове, също е недопустим, тъй като също има произнасяне с по-рано образувано адм. дело № 9187/2015 г. АССГ, 31 състав. В тази връзка намира искът с характер на жалба в тази му част също за недопустим, на основание чл. 159, ал. 1, т. 7 от АПК. Съставът на решаващия съд счита, че следва да се произнесе само по основателността на иска за бездействие на ответника по задължението му за предоставяне на вярна информация относно градоустройствения статут на междублоковото пространство на блок ..., 5 и 6, ж. к. Д. 1. Приема, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на общината за обезщетяване на вредите на ищеца, а именно не се установява бездействие по предоставяне на информация и незаконосъобразно действие по предоставяне на невярна информация относно градоустройствения статут на междублоковото пространство на блок ..., 5 и 6, ж. к. Д. 1 и не са доказани и претърпени вреди, поради и което искът следва да бъде отхвърлен изцяло. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира за ОСНОВАТЕЛНА ЧАСТНАТА ЖАЛБА с вх. № 1116 от 16.01.2017 г. срещу тази част от съдебното решение с характер на определение, с която е оставена без разглеждане исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на общинската администрация да облагороди междублоковото пространство на блокове 4, 5 и 6 в район "И.", гр. С., като счита останалите ДВЕ ЖАЛБИ против решението на първоинстанционния съд за НЕОСНОВАТЕЛНИ, а в тези части обжалваното решение за правилно. Основателна е частната жалба с вх. № 1116 от 16.01.2017 г. срещу решението в частта с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата, наименована искова молба срещу Столична община, с която се претендира да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразни бездействия на общинската администрация да облагороди междублоковото пространство на блок ..., 5 и 6, ж. к. Д. 1, в район "И.". Необосновано и неправилно, админ. съд е приел, че по отношение на тази искова претенция е налице основанието на чл. 159, т. 7 от АПК, предвид воденото в АССГ адм. дело № 5125/2015 г. със същия предмет и страни. За да е редовно приложена посочената разпоредба от чл. 159, т. 7 от АПК, за прекратяване на производството по делото, следва да е установено наличието на друго дело, като оспорванията да са тъждествени - по страни и по предмет. От извършената справка на сайта на АССГ се установява, че действително цитираното административно дело е между същите страни, но че то е с различен предмет, а именно, предявен от Т. П. иск за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействие на общинската администрация относно почистването на Район "И.". От това следва, че не е налице основанието на чл. 159, т. 7 от АПК за оставяне на исковата молба без разглеждане и за прекратяване на производството в тази част. В тази част решението с характер на определение следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на процесуалните действия. НЕОСНОВАТЕЛНА е частната жалба на Т. Д. П. срещу решението в частта с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата, с искане за прогласяването за нищожни на Писмо, № 0700 - 466

от 25.06.2012 г. на Кмета на СО - район "И.", Писмо № 0700 - 375

от 19.06.2013 г. на Кмета на СО- район "И.", Писмо № 0700 - 466

от 30.04.2013 г. на Кмета на СО- район "И." и Писмо № 94Т - 279/9 от 27.01.2014 г. на заместник кмет на С. О.. Посочените писма на СО, изпратени му в отговор на подадени от него писма и сигнали, не са индивидуални адм. актове и не подлежат на обжалване, респективно, на отмяна, по реда на АПК, както правилно приема АССГ. Същите изводи са развити в прекратителното определение, постановено по адм. дело № 9187/2015 г. на АССГ. Подадени са сигнали, които са разгледани от администрацията и взетите по тях решения, се обективират в актове, които не подлежат на обжалване- чл. 124, ал. 2 АПК. Настоящият съден състав намира, че така сочените писма не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, като не засягат права, задължения и правни интереси на ищеца, а по съществото си представляват становища относно статута на горепосоченото междублоково пространство и допустимите в него строително- монтажни работи и мероприятия. Тези становища нямат правопроменящ, а имат само информационен характер. Жалбата срещу тях е процесуално недопустима, както правилно приема решаващият съд. НЕОСНОВАТЕЛНА е и касационната жалба на Т. Д. П. срещу решението, в частта с която е отхвърлената исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на общинската администрация по предоставяне на информация относно градоустройствения статут на междублоковото пространство на блокове 4, 5 и 6 в район "И.". Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Обосновано с оглед представените по делото доказателства административният съд е приел, че исковата молба, отнасяща се до градоустройствения статут не е доказана. Правилно първостепенният съд е приел неустановеност на фактическия състав на чл. 256 от АПК. Тази разпоредба предвижда неизвършване на фактически действия, произтичащи пряко от закон, неопосредени от административни актове. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК, тъй като не е установено твърдяното незаконно бездействие на административния орган. Посочените от ищеца, като незаконосъобразни действия/ бездействия на адм. орган не подлежат на съдебен контрол по реда на оспорване на фактическите действия. Още повече, че на всички сигнали и въпроси на лицето е отговорено, т. е. лицето е информирано по всички отправени до общинската администрация въпроси. С това не е налице бездействието, което да произтича от неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона. Липсва първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 от ЗОДОВ, което представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. В тази връзка не е налице и втората предпоставка- пряка причинна връзка на твърдяното бездействие и причинените вреди. Липсва идентифициране на вреди, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от незаконосъобразния административен акт или незаконното бездействие. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно на твърдяното незаконосъобразно действие, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.