Решение № 9959 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2009 г.

Решение № 9959 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция /ИА/ "Социални дейности" при Министерство на отбраната град София, против решение от 24.04.2009 г., постановено по адм. дело № 5775/2008 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Йордан Ганев Йорданов, черз пълномощника си адв. Коева оспорва жалбата и поддържа становище за нейната за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АССГ, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед заповед № 235/31.07.2008 г. на изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и информация" на МО, с която е прекратено служебното правоотношение на Йордан Ганев Йорданов, основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ от длъжността "главен експерт" в отдел "Север", ВК Велико Търново, в Дирекция "Военни клубове", считано от 1.08.2008 г. Първоинстанционният съд е установил, че Йордан Ганев Йорданов е изпълнявал длъжността "главен експерт" в отдел "Север", в Дирекция "Военни клубове" в Изпълнителна Агенция "Военни клубове и информация" на МО, считано от 1.07.2006 г. С ПМС № 167/11.07.2008 г. е приет Устройствен правилник на МО, като с § 4 от цитираното постановление е отменен УП на ИА "ВКИ". Със заповед № Р-249/28.07.2008 г. на МО са назначени ликвидационни комисии за извършване на ликвидация на закритите ИА към 1.08.2008 г., между които и ИА "ВКИ", като с т. III от заповедта на ликвидационната комисия е възложено да организира обработването и предаването на документацията на посочените в ПМС № 167/2008 г. приемници на дейността на агенцията - ИА "СДМО" и "Военно издателство" ООД. По делото не са представени двете длъжностни разписания: на ИА "ВКИ", действало до 31.07.2008 г. и длъжностно разписание на ИА "СДМО" - в сила от 1.08.2008 г., от които би могло да се установи дали кои длъжности са запазени в новото длъжностно разписание на ИА "СДМО". Съдът е приел, че издадената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в нарушение на материалния закон. Прието е, че наличието на предпоставките, визирани в посочената като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на Йорданов разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл не са били налице. С новия Устройствен правилник на МО е закрита ИА "ВКИ", като съгласно § 10 от ПЗР на ПМС № 167/2008 г. дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "ВКИ" се поемат от ИА "Социални дейности на МО" по отношение на управлението на военните клубове и осъществяването на културно - възпитателната и военно-патриотичната дейност. АССГ е обосновал извод, че след като ИА "СДМО" се явява правоприемник на ИА "ВКИ" относно някои от изпълняваните от ИА "ВКИ" дейности, то служебните правоотношения на държавните служители от закритата ИА следва да бъдат уредени по реда на чл. 87а от ЗДСл. По отношение на Йорданов е налице третата хипотеза на чл. 87а от ЗДСл, като служебното му правоотношение е запазено и е преминало към ИА "СДМО". Предвид на тези доказателства съдът е приел, че не е налице закриване на администрацията по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е незаконосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, поради съответствието му с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл, "при преминаване на длъжност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение не се прекратява". В случая правилно АССГ е приел, че тази хипотеза е приложима по отношение на жалбоподателя. Закриване на администрацията по смисъла на текста, е както закриването на цялата администрация към съответния държавен орган, така и на която и да било от структурите по чл. 4 ЗА, стига държавният служител да е назначен в нея. В последния случай не е налице съкращаване на длъжността по смисъла на т. 2, тъй като се премахват не отделни, а всички длъжности в съответния вид администрация. Впрочем, и в двата случая - по чл. 106, ал. 1, т. 1 и по т. 2, закриването на дирекцията би било фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение. Правните режими по двете точки (за разлика от режимите при частично закриване на предприятието или съкращаване на щата, от една страна, и пълно закриване на предприятието, от друга, по чл. 329 вр. чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 КТ) са еднакви, ето защо прекратителната заповед би била законосъобразна. Тези изводи биха важали, само в случай че е доказано по безспорен начин, че е закрита администрацията, в която е работел държавния служител, и липсва правоприемник, който да е поел функциите на закритата администрация. Напротив, в конкретния случай е налице частично правоприемство на закритата ИА, и административният орган не е представил доказателства, от които да се установи, че длъжността на жалбоподателя не се изпълнява в администрацията на правоприемника. В този смисъл и изводите на АС за приложимост на чл. 87а от ЗДСл са обосновани. По силата на ПМС № 167/11.07.2008 г. се предвижда, че служебните правоотношения на държавните служители се уреждат по реда на чл. 87а от ЗДСл. В случая е налице една от хипотезите на чл. 87а от ЗДСл, тъй като е разпоредено преминаване на дейност, от закрита администрация в друга. Правоприемникът е посочен и след като не се касае до съкращаване на длъжности по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, служебните отношения на държавните служители преминават към правоприемника по реда на чл. 87а от ЗДСл, по силата на § 11, ал. 2 от ПМС № 167/2008 г., и тъй като длъжността на жалбоподателя е длъжност в администрацията по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, обосновано съдът е приел, че служебното правоотношение се запазва. Основателно е отбелязано, че за приложението на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е необходимо ликвидиране на цялата структура като длъжности и дейности, докато в случая част от дейността на закритата администрация преминава в друга администрация - за настоящият касационен жалбоподател е изпълнена хипотезата на чл. 87а от ЗДСл (трета хипотеза) и липсват основания за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно § 11, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 167/2008 г. касационният жалбоподател е в правото си да прецени основанията по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл по отношение на служебните правоотношения, които са уредени по реда на чл. 87а от ЗДСл от закритите структурни звена, с оглед одобреното щатно разписание от 1.08.2008 г. Този въпрос обаче няма отношение към основанието по чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл предвид чл. 142, ал. 1 от АПК. Освен това, като се има предвид забраната за фактически установявания (чл. 220 от АПК), наведените касационни основания и предвид чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК се налага извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна. Поради това касационната инстанция приема, че постановеното от Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Доказателства за направени разноски от касационния ответник пред настоящата инстанция не са представени, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение