Решение № 4850 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2008 г.

Решение № 4850 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Илиян Илиев от гр. Стара Загора против решение № 651/26.06.08 г. постановено от Пловдивски административен съд по адм. д. № 1575/2007 г. с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 24-00183/22.05.07 г. издаден от ТД на НАП - гр. Стара Загора, в частта му, която е потвърдена с решение № 669/16.07.07 г. на директор на дирекция обжалване и управление на изпълнението (ДОУИ) - Пловдив относно допълнително определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 2075, 56 лв. и съответната лихва в размер на 550,62 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението със законните последици. Ответникът по касационната жалба - директорът на ДОУИ - Пловдив оспорва жалбата по съображения, развити в писмена защита. Иска потвърждаване на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата, като изтъква, че съдът не е обсъдил и възприел релевантни за спора факти и обстоятелства. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, а досежно основателността и приема следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил РА (посочен като номер по-горе) в частта, в която на ревизирания субект, той и жалбоподател е увеличен финансовия резултат за 2004 г. със сбора от стойностите по три фактури, издадени от "Захара" ООД с предмет на стопанската операция - проучване на пазара. Увеличението е направено на осн. чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО (отм.) който регламентира, че финансовият резултат за данъчни цели се увеличава с разходите, отчетени като текущи, съгласно счетоводната политика на предприятието, когато са извършени за придобиване на амортизируем актив по смисъла на този закон. С РА е констатирано, че фактури №№№ 0. . . 21522/29.04.04 г. ; 0. . . 13130/26.04.04 г. и 0.130099/5.04.04 г. са издадени от "Захара" ООД във връзка с договор от 25.03.04 г. сключен с ЕТ "Доци" - И. И. по силата на който, "Захара" ООД приема да извърши маркетингово проучване на пазара относно предлаганите в страната услуги по разработване, внедряване на сертифициране на Системи за управление на качеството и необходимостта на бизнес представителите в Южен Централен район от въвеждане и сертифициране на СУК и обучение на представител на възложителя. Ревизиращите органи са възприели разпоредбата на пар. 1, т. 54, б. "г" от ДР на ЗКПО (в редакцията към 2004 г.) и са казали, че направените разходи са за дълготраен нематериален актив, поради което неправилно са отчетени като текущи и поради това на осн. чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО са увеличили финансовият резултат за 2004 г. със сбора от стойностите им или общо със сумата от 11 230 лв. С РА финансовият резултат за 2004 г. е намален с данъчно признатия размер на разходите за амортизации за активите, придобити с фактурите за периода месец май - месец декември или със сумата от 1 871, 67 лв. или във връзка с процесните фактури крайният резултат на увеличението е със сумата от 9 358, 33 лв. Спорът между страните се свежда до това направените разходи по тези фактури за дълготраен нематериален актив ли са или са текущи такива. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу атакуваната част от РА с мотива, че разходите по въпросните фактури са за придобиване на дълготрайни нематериални активи. За да стигне до този извод, съдът е кредитирал допусната и събрана по делото, неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза. Основният довод на касатора е, че от направените разходи по фактурите, дружеството не е придобило икономическа изгода, както и, че активът не би могъл да се използва повече от 12 месеца, тъй като фактурите са от м. 04.04 г. а последните обороти на търговеца са от м. 02.05 г. след което фирмата няма дейност. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като правилно. В конкретния случай на ревизирания субект са определени преки данъци въз основа на данъчна основа, определена по реда на ЗКПО. В ЗКПО и по конкретно в пар. 1, т. 54 от ДР се съдържа определение на понятието " дълготрайни нематериални активи" поради което за разрешаването на конкретния казус следва да се изходи именно от определението, съдържащо се в този закон, който има характер на специален по отношение на ЗСч. В посочената разпоредба, маркетинговите проучвания изрично са посочени като дълготрайни нематериални активи и с оглед систематичното място на разпоредбата, която ги регламентира (след изброяването на признаците на ДНА) следва, че маркетинговите проучвания ех lege са ДНА без да е необходимо за тях да бъдат преценявани предпоставките, визирани в букви а, б и в на т. 54 от ДР на ЗКПО. По изложените съображения, решението като правилно следва да се потвърди, поради което Върховният административен съд