Решение № 67 от 14.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 10/2013 г.

Решение № 67 от 14.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 10/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба вх. №. 2565 от 26.07.2012 г., подадена от В. Б. З., М. Б. К., Е. Б. А., Ц. И. А., В. Й. Б. за отмяна на решение № 213/15.05.2012 г. по гр. д. № 569/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 49-А от 22.04.2009 г. по гр. д. № 572/2008 г. на Ихтимански РС частично и вместо това е признато за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по иск предявен от Е. Н. А., З. И. К., О. И. А. и Е. И. Н. по отношение на молителите, че към момента на включване в ТКЗС през 1958 г. наследодателят на ищците С. /С./ И. А. е бил собственик на 1/2 ид. ч. от нива с площ 3 дка в м. "Г." в землището на [населено място] баня при съседи: път, Б. А. и С. А., представляващ по настоящем западната половина от възстановения на ответниците земеделски имот: нива от 5,650 кв. м. в м. "Кв. 120-Г.", съставляваща имот № 052001 по картата на землището на [населено място] баня при описани граници. Молителите навеждат основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но излагат доводи единствено за неправилност на решението поради необоснованост на извода за наличие на идентичност между имота, на който ищците твърдят че е останал съсобствен между наследодателите им и възстановения на ответниците имот, че този извод е основан на не влязло в сила решение за делба и защото неправилно е посочено, че решението не подлежи на касационно обжалване без съдът да е изискал представяне на пазарна оценка. Ответниците по молбата Е. Н. А., З. И. К., О. И. А. и Е. И. Н. я оспорват поради неоснователност на изложените доводи. Ищците Г. С. М., Л. Г. С., Н. Г. В., С. Г. Д., И. С. М. и Я. С. М. са заявили оттегляне на иска против молителите по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и в тази чест решението на РС е обезсилено с въззивното решение, а производството е прекратено. Тези ищци не са страни в настоящото производство. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 15.05.2012 г. - в рамките на тримесечния срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. По предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установено следното: Страните са наследници на общите наследодатели И. А., починал 1043 г. и съпругата му Е. И. А., починала на 30.10.1952 г. На името на съпруга е имало записана в емлячния регистър ниви от 3,7 дка, а на съпругата в регистър, чиято година на приключване не е известна - нива от 6,7 дка. След смъртта на Е. А. между двамата братя Б. И. А., чийто наследници са ответниците и С. Ив. А., част от наследниците на който са ищците, е водено делбено дело № 392/1954 г. на Ихтимански РС. С решение от 18.11.1954 г. е допуснат до делба при равни права имот от 3 дка в м. Г., който е изнесен на публична продан с решението по извършване на делбата от 9.02.1955 г. Отбелязано е издаването на изпълнителен лист, но няма данни за извършване на публичната продан. С. А. е продал с договор от 1945 г. овощна градина от 3 дка в м. "Г." /бивша нива: при описани граници, който според единичната СТЕ не е идентичен с процесния. Имотът, предмет на делбата е идентичен с процесния според единичната СТЕ и заема неговата западна част. Тройната СТЕ е формирала извод за липса на идентичност, но тя е изходила само от площта. Съдът е кредитирал заключението на единичната СТЕ защото анализира доказателствата по делото и е по пълно и обосновано. Съобразно с тези доказателства, окръжния съд е приел, че съсобствеността не е била прекратена между двамата братя и затова част от възстановения на ответниците имот с площ 3 дка от целия имот от 5,650 дка, заемаща западната част е останала съсобствена между двамата братя до колективизацията. В молбата за отмяна се твърди, че решението е постановено при груби нарушения на процесуалните правила, защото съдът не се е съобразил със заключението на тройната СТЕ, а е възприел изводите на единичната СТЕ, че е необоснован извода при наличие на решение за извършване на делбата да се приеме, че имота не е делен и е останал съсобствен. Основанието, на което се позовават молителите - чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предвижда отмяна на влязлото в сила решение, при допуснати точно и изчерпателно изброени процесуални нарушения - ако страната е била лишена от възможността да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да е яви лично, или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Нито едно от тези законово установени нарушения не се твърдят в молбата за отмяна. Наведените оплаквания в молбата не съответстват на нито една от хипотезите, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Те съставляват оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, но такъв довод може да бъде предмет само на обжалване. Производството за отмяна на влязлото в сила решение е извънреден способ за проверка на влезлите в сила решение, но само на изрично изчерпателно изброените основания в нормата на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Необоснованост на решението поради това, че съдът е възприел заключение на единичната, вместо на тройната СТЕ не е между тези основания, поради което молбата се явява неоснователна. Не съставлява основание за отмяна на нито едно от законовите основания по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК и приетото от съда, че имота е останал съсобствен поради това, че е изнесен на публична продан и не е бил продаден до колективизацията. Щом е постановено решение за изнасяне на имота на публична продан, то решението за допускане на делбата при равни права е влязло в сила, а щом е издаден изпълнителен лист, то и решението за извършване на делбата е влязло в сила. Тези решения задължават съда да се съобрази със силата на пресъдено нещо между страните и правоприемниците им. Тъй като не е установено извършването на публична продан, имота е останал съсобствен. Ако имота е бил продаден на публична продан, то и двете страни са изгубили правата си върху него, а ако някоя от тях го е придобила след това, е следвало да докаже придобивното си основание, защото е нейна доказателствената тежест. Не кореспондира с основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК и оплакването, че съдът е следвало да изследва пазарната цена, а не да пише, че решението не подлежи на касационно обжалване. Цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към същия момент правила в ГПК - чл. 55 от ГПК /отм./, респективно чл. 69 от действащия ГПК. Съгласно чл. 56 от отменения ГПК и чл. 70, ал. 1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т. е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска. В случая иска е предявен при действието на отменения ГПК, а данъчната оценка на процесния имот е 186 лв., поради което на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и в първоначалната и в актуалната сега редакция решението не подлежи на касационно обжалване. На последно место молителите считат, че в решението, чиято отмяна се иска е допусната явна фактическа грешка, защото съдът е посочил, че процесния имот от 3 дка заема западната половина от нива от 5,610 дка. Имотът, предмет на иска попада в западната част от възстановения на ответниците имот, т. е. не е половината от него а повече от половината по площ, но това оплакване би могло да се отнесе към производство за поправка на очевидна фактическа грешка То не е основание за отмяна на влязло в сила решение. По изложените съображения, молбата се явява неоснователна, поради което Върховен касационен съд, първо гражданско отделение