Решение № 13344 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 155/2016 г.

Решение № 13344 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 155/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - В. срещу решение № 415 от 20.11.2015 г., постановено по административно дело № 470/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е: 1) отменено решение № 55/13.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - В., в частта, в която е потвърдено разпореждане № РА-103/29.04.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите в частта, в която е разпоредено Г. Й. Н. от гр. К. да възстанови полученото от нея обезщетение за временна нетрудоспособност по болничен лист № А 20123834753 в размер 987.86 лв., от които 937.96 лв. главница и 49.90 лв. лихва; 2) отхвърлил жалбата в останалата й част; 3) осъдил ТП на НОИ - В. да заплати на Г. Й. Н. сумата 290 лв. разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове Ответницата по касация Г. Й. Н. от гр. К., действаща чрез пълномощника адв. М. Л., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но същевременно предлага оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е решение № 55/13.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ - В., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. Й. Н. от гр. К. срещу разпореждане № РА-103/29.04.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 9.09.2013 г. до 24.09.2013 г. (вкл.), парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове № А 20123834753 и № А-20123743750 в размер на 1016.95 лв. главница и 52.82 лв. дължима лихва от датата на неправомерно получаване на сумата до датата на издаване на разпореждането, общо 1069.77 лв. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е частично незаконосъобразен, тъй като не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Врачанския административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По делото е установено, че Г. Н. е сключила трудов договор с работодателя "А.-с" ЕООД гр. К. на 3.09.2012 г. за длъжността "Ръководител счетоводен отдел. Главен счетоводител", изпълнението на който представлява основната й работа. С трудов договор от същата дата със същия работодател, тя е приела да осъществява допълнителен труд на длъжност "отговорен счетоводител". За времето от 3.09.2013 г. до 24.09.2013 г. и от 19.11.2013 г. - 22.11.2013 г. Г. Н. е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност въз основа на издадени болнични листове рег. № 3834753 и рег. № 3743750. Тези болнични листове са представени на директора на ТП на НОИ - В. от работодателя "А.-с" ЕООД за изплащане по основното трудово правоотношение. По втория трудов договор Николова не е представила болничните листове, като за периода от 3.09.2013 г. до 24.09.2013 г. е ползвала платен годишен отпуск, а за времето на втория болничен лист няма данни да е ползвала отпуск. По представените два болнични листове на лицето е изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност съответно в размер на 937.96 лв. и 78.99 лв. Приемайки, че по времето, когато е получила обезщетение за временна нетрудоспособност, Г. Н. е упражнявала трудова дейност, което е основание за осигуряване за общо заболяване за майчинство, ръководителят по контрола на разходите е приел, че са налице условията на чл. 46, ал. 3 от КСО и лицето не би следвало да получи обезщетение по издадените му болнични. Въз основа на този извод е издал и разпореждане № РА-103/29.04.2014 г., с което е разпоредил Г. Й. Н. от гр. К. да възстанови полученото от нея обезщетение за временна нетрудоспособност по болничните листи заедно с изтекла дотогава лихва. При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено с решение № 55/13.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. В., което е предмет на оспорването пред съда. Обосновано въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за частична незаконосъобразност на процесните административни актове. Противно на твърдяното от касатора, правилно е прието от съда, че Г. Н. е била добросъвестна при получаване на полагащото й се обезщетение и е налице дължимост на получените суми, което изключва приложното поле на чл. 114, ал. 1 от КСО. С разпоредбата на чл. 46 от КСО са уредени материалноправни основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност, но никое от тях в случая не е налице. Паричното обезщетение за временна неработоспособност се дължи и изплаща от фонда на ДОО по осигурителното правоотношение на основание чл. 40 от КСО, докато за ползвания платен отпуск се заплаща възнаграждение от работодателя по трудовото правоотношение, съгласно чл. 177 от КТ. Не е въведена законова забрана за ползване на платения годишен отпуск по време, когато лицето е временно неработоспособно. Съгласно чл. 175, ал. 1 от КТ прекъсването на платения годишен отпуск при разрешен друг вид платен или неплатен отпуск се извършва по преценка и искане на работника или служителя. Осигуреният може да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, за което подава съответната молба до работодателя. На основание чл. 40, ал. 1 от КСО за осигуреното лице е възникнало право на парично обезщетение за времето на отпуска поради временна неработоспособност, разрешен по основното трудово правоотношение. В случая е налице приложното поле на чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, по силата на която норма в случаите на осигуряване на лицата по различни договори или на различни основания изплащането на паричните обезщетения се извършва поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Осигуреното лице е ползвало отпуск за временна неработоспособност само при основния си осигурител и поради това му се дължало определеното му парично обезщетение за временна неработоспособност по основното осигурително правоотношение. Осигурителят по второто осигурително правоотношение е задължен за начисляване и внасяне на осигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение за времето на разрешения платен годишен отпуск. По делото няма данни, че осигуряваното лице е упражнявало трудова дейност по време на отпуска за временна неработоспособност и е нарушило предписания от здравните органи режим. От събраните по делото доказателства не може да се направи и извод за наличие на недобросъвестни действия от страна на Г. Й. Н., които да обосновават приложението на чл. 114, ал. 1 от КСО. От изложеното явства, че процесните административни актове са частично издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по КСО. Като е стигнал до същия извод и е уважил частично подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. От ответницата не са представени доказателства за направени разноски за производството пред касационната инстанция, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, поради което предявената акцесорна претенция за репарирането на такива се явява недоказана. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,