Решение № 5203 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 83/2010 г.

Решение № 5203 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 83/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Саша Милева Митрани от гр. Ямбол срещу решение № 151 от 19 ноември 2009 г., постановено по адм. д. № 160/2009 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й против отказа на главния архитект на община Ямбол от 05 август 2009 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кмет на община Ямбол, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Ямбол Саша Милева Митрани е оспорила отказа на главния архитект на община Ямбол от 05 август 2009 г., с който е отказано издаването на удостоверение за търпим строеж на пристройка на два етажа към жилищна сграда в УПИ IV-5891, кв. 61 по плана на кв. Каргон, гр. Ямбол. Съдът е приел, че при издаването на отказа на главния архитект не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената против него жалба. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че около 1980 г. съществуващата в имота, собственост на жалбоподателката, едноетажна стопанска сграда е била пристроена и надстроена. За извършването на това строителство не са били искани и съответно издавани строителни книжа. Установено е също така, че извършеното строителство не е било допустимо по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му, както и съгласно сега действащите правила и нормативи. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба предвижда, че строежи, изградени до 01 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Липсата на някоя от тези предпоставки прави неприложима нормата. В случая, както беше посочено по-горе, е установено, че извършеното строителство не е било допустимо нито по правилата и нормативите към датата на извършването му, нито съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,