Решение № 4275 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1078/2016 г.

Решение № 4275 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1078/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби срещу Решение № 2585/4.12.2015 г. по адм. дело № 1919/2015 г. на Административен съд - Варна, с което е осъдено Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Д. К. Д., обезщетение в размер съответно за 1250 лева и за 1900 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие противоправни бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора в [населено място], ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Първата касационна жалба е подадена от Д. К. Д., чрез пълномощника си адв. Кирова. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща отхвърления размер на предявените от него искове като неоснователни и вместо него, да постанови друго по същество, с което да се осъди Министерство на правосъдието и Главна дирекция (ГД) "Изпълнение на наказанията" да заплатят пълния размер на предявените от Д. суми за претърпени от него неимуществени вреди. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Втората касационна жалба е подадена от ГД " Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуалния си представител, юрк. Стоянова, която обжалва решението в частта, с която Министерство на правосъдието и ГД "Изпълнение на наказанията" са осъдени да заплатят на Д. К. Д. съответно сумата от 1250 лева за Министерство на правосъдието и сумата от 1900 лева за ГД "Изпълнение на наказанията" обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди заедно със законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба, вследствие бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора – [населено място]. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваните части решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необосновано, поради което моли да бъде отменено в обжалваните му части, като бъдат отхвърлени предявените от Д. искове. Моли също да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД "Изпълнение на наказанията". В представен по делото писмен отговор на касационната жалба подадена от Д. К. Д., изразява становище за неоснователност на същата. Третата касационна жалба е подадена от Министерство на правосъдието, именована "становище", чрез процесуалния представител юрк. Николова, в което са релевирани доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като моли същото в обжалваната му част да бъде отменено и поддържа изцяло изложените в касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" отменителни основания". Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност по отношение на касационната жалба подадена от Д. К. Д.. По отношение на касационните жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", и на Министерство на правосъдието изразява становище за тяхната основателност. Върховния административен съд, трето отделение намира, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно за тях, подадени са в срок, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Административен съд - Варна е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Д. К. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес затвора [населено място] срещу Министерство на правосъдието и ГД "Изпълнение на наказанията" - София към Министерство на правосъдието (ГДИН) за присъждане на обезщетение, за претърпени неимуществени вреди от действията и бездействията на съответните административни органи в затвора в [населено място] и длъжностни лица за периода от 30.04.2007 г. до 31.05.2009 г. и за периода 1.06.2009 г. до 1.08.2012 г. общо в размер на 25000 лева или по 12500 лева от всеки от ответниците пред първа инстанция, а също и законната лихва от датата на исковата молба – 10.01.2014 г. до окончателното изплащане на исковите суми. Неимуществените вреди претърпени от Д. се изразяват в претърпени от него унижения на човешкото му достойнство, предизвикани от действията и бездействията на служителите на затвора в [населено място], тъй като същите са бездействали и са допуснали Д. да живее при кошмарни и нечовешки условия, които са довели до това, че той е изпитал болки и страдания поради неприемливата обстановка, в която е бил поставен в затвора в [населено място]. Административният съд е установил, че Д. е постъпил в затвора [населено място] на 13.12.2005 г. и излежава присъда № 3/6.02.2006 г. на Окръжен съд – Добрич – доживотен затвор без право на замяна. Настанен е в 15-то спално помещение с площ 21 кв. м., като в процесния период в него са настанявани от 4 до 6 лишени от свобода и осъдени на доживотен затвор без право на замяна. Съдът е установил още, въз основа на представен по делото доклад от 11 март 2011 г. до Българското правителство, представен от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание (КПИ) за извършено посещение в периода 18 до 29 октомври 2010 г. /вкл./ в затвора в [населено място], че условията, при които са настанени доживотно осъдените затворници са "порутени и нехигиенични килии, с ограничен достъп на слънчева светлина" и липса на санитарни възли. Съдът е кредитирал и изслушаните по делото свидетелски показания, като безпротиворечиви и кореспондиращи на доказателствения материал по делото. От същите съдът е установил, че преди да бъде извършен ремонта на посочената по-горе килия през 2012 г. Д. е бил поставен в условия, които обосновават нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). В спалното помещение където е бил настанен Д. в затвора в [населено място], за процесния период, преди да бъде извършен ремонт, не са съществували тоалетни възли и течаща вода, в килията е имало една кофа ползвана от 4 човека, като сутрин обед и вечер затворниците са били пускани за половин час, което време са използвали да почистят кофата, за лично време и да се снабдят с вода. Първоинстанционният съд е приел, че касаторът Д., не е имал достъп до санитарен възел и течаща вода през половината от денонощието и поради това е бил принуден да облекчава физиологичните си нужди през този период в кофа, без наличието на постоянно течаща вода, пред очите на останалите настанени в килията – независимо от техния брой, присъствието му докато тази кофа се ползва от съкилийниците му, принудата да се храни в такава среда, съчетано с пренаселеността в затвора – [населено място] и некачествената храна, са условия, които са достатъчни, за да бъде прието, че Д. е бил поставен в унизително положение по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧОС и поради това е изпитвал малоценност, неудобство, срам, дискомфорт и притеснение, които, поради подигравки заради ситуации, предизвикани от същите тези условия, продължават да се изживяват от него и след преустановяване на нарушението. Заключил е, че същите безспорно надхвърлят неизбежните при изтърпяване на този вид наказание и обосновават нарушение на забраната по чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Първоинстанционният съд е приел, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без да е налице увреждане на здравето на Д. и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД, че исковата претенция за претърпени неимуществени вреди се явява частично доказана и следва да бъде уважена в размер на 3150 лева, от които 1250 лева дължими от Министерство на правосъдието и 1900 лева дължими от ГДИН. По иска за обезщетение за неимуществени вреди за некачествена храна за периода, през който Д. е преместен в 22-ро спално помещение, съдът е установил, че не са доказани вреди и в тази част е отхвърлил исковата претенция на касатора Д. като неоснователна. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателствата, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в обжалваното решение, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Предмет на разглеждане пред решаващия съд е бил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от изтърпяващия наказание "лишаване от свобода" Д. К. Д., с който претендира МП и ГДИН при МП - София да му заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, неприятни изживявания, физически мъки, унижение и потъпкване на човешкото достойнство, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица за периода от 30.04.2007 г. до 1.09.2012 г., тъй като не са му осигурени – нормална жилищна площ, необходимия постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, проветрение; недостатъчно осветление и хигиена; климатизация; нискокалорична, недостатъчна и некачествено приготвена котлова храна. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически правно се е обосновал. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е успял да установи наличието на всички елементи от състава на чл. 1 от ЗОДОВ относно твърдените от него незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, при и по повод осъществяването на административна дейност. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая вредите се претендират от незаконосъобразно действие и бездействие на администрацията на затвора – [населено място]. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Правилно е прието от решаващия съд, че съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, поради което надлежен ответник за периода от 1.06.2009 година е Министерство на правосъдието, а за периода от 1.06.2009 г. до 1.09.2012 година е ГДИН. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 1.01.2019 г. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза в сила три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочените текстове в сила не може да се приеме, че те не са част от действащото законодателство към периода преди 2019 година. По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на ОС "ИН" - Добрич е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Рeпублика България, поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 02.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Европейският съд по правата на човека приема, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ не е достатъчно ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. ЕСПЧ е критикувал този подход на националните съдилища и в редица свои предходни решения срещу България - например Йовчев, Илиев, Радков, Шъханов като е посочил, че този подход е ненужно формалистичен и позволява голям брой случаи, включващи оплаквания за емоционално страдание, а не от физическо увреждане или заболяване, да бъдат отхвърляни като необосновани. Съдът счита, че чл. 3 от Конвенцията налага на държавата задължението да се увери, че всеки затворник е задържан в условия, при които се гарантира зачитането на човешкото достойнство, че условията на изпълнение на мярката (или наказанието) не подлагат заинтересованото лице на опасност или изпитание, които да надвишават присъщото ниво на страдание по време на престоя в затвора и че предвид практическите изисквания на мярката лишаване от свобода, здравето или благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен начин. От друга страна, за да попадне в полето на приложение на чл. 3 ЕСПЧОС дадено отношение трябва да достигне определен минимум на сериозност. Преценката на този минимум е относително понятие; тя зависи от общите факти по делото и по-конкретно от естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение на мярката, нейния срок, физически и психически последици, както и понякога, от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Задължението на Съда се ограничава следователно до проучване на личното състояние на жалбоподателя, претърпял спорното отношение. Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" служи за целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд е настоящия случай е направил. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства правилно е прието от съда, че исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от лошите битови условия в затвора [населено място] е доказан по основание - установени са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно – доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда за ищеца от него. В тази връзка и отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за емоционални страдания без наличие на физическо увреждане, както и времевия период, съдът правилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД и е определил размер на обезщетението по справедливост, като е определил размера на обезщетението в размер на 3150 лева общо, като го е съобразил с размера на обезщетенията, които присъжда ЕСПЧ по близки казуси, а също така и с реалния стандарт на живота в Република България. Предвид изложеното касационните жалби на Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София са неоснователни, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, в тази част ще следва да бъде оставено в сила. По отношение на касационна жалба подадена от Д. К. Д., настоящият съдебен състав, счита същата за неоснователна, тъй като първоинстанционният съд правилно и в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, а също и липсата на увреждане на физическото или психическото здраве е определил размер на обезщетението в размер на 3150 лева общо, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 25000 лева. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,