Решение № 2744 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10724/2008 г.

Решение № 2744 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10724/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Гана Ангелова Факьова от гр. Берковица, срещу решение от 4.07.2008 г., по адм. д. № 101/2008 г. на Административен съд - гр. Монтана, като в нея се развиват оплаквания за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени. Ответниците не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд II-ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Монтана, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Гана Ангелова Факьова срещу решението на комисията, с която е определена пазарната цена на правото на прокарване на отклонение от общината мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за УПИ VIII-210 и УПИ VIII-209, кв. 20 по плана на гр. Берковица. За да постанови решението си съдът приел, че не са налице доказателства сочещи на друг размер на обезщетението и че жалбата е неоснователна. Решението е правилно. Правилно е определен предметът на спора, а именно, че това е определеното обезщетение на правото да се прокара "сградно канализационно отклонение" от УПИ ХХVII-210 през УПИ VIII-209, кв. 20 по плана на гр. Берковица съгласно приложената скица към инвестиционния проект, с протокол на назначената комисия със заповед на кмета на общината. С оглед направеното искане на собственика на УПИ ХХVII-210 и представеното предложение, с процесната заповед е назначена комисия, която да извърши оценяване на обезщетението, като със същата заповед все още не е учредено това право, а същото би се учредило със друга, последваща заповед, издадена на основание чл. 193, ал. 8 във връзка с ал. 3 ЗУТ, след определяне на обезщетението и заплащането му. Видно от оплакванията в жалбата на Гана Ангелова Факьова, и становището й в съдебно заседание, тя не е правила оплаквания относно размера на определеното обезщетение, а оплакванията й изцяло са, че оспорва през имота й да се прокара канал, като в тази насока е събирала и доказателства - заключения на вещо лице и пр. Тези оплаквания обаче са неотносими за процесната заповед, с която е назначена комисия и за законосъобразността на определеното обезщетение по размер, а същите ще са относими по оспорване на последващата заповед (ако такава се издаде) за учредяването на правото да се прокара сградно канализационно отклонение през имота й, с правно основание чл. 193 ал. 8 във връзка с ал. 3 ЗУТ, след заплащане на определеното и влязло в сила обезщетение. По делото не са искани от жалбоподателката и не са събрани доказателства за друг размер на обезщетението, поради което при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че жалбата е неоснователна и отхвърлил същата. Излагането на мотиви от съда относно бъдеща заповед за учредяването на правото на преминаване и дали предвиждането му през имота на жалбоподателката би било законосъобразно, представлява нарушение на административнопрроизводствените правила, но същото е несъществено и не води до отмяна на решението, след като в диспозитива е отхвърлена жалбата срещу размера на обезщетението, определено с протокола на комисията. Същите не могат да обвържат и един бъдещ спор по жалба срещу последващата заповед. Дали са налице или не основанията за учредяване на правото на прокарването на канала ще касае бъдещ процес по оспорване на бъдеща заповед, по което съдът следва да има предвид разпоредбата на чл. 83 ЗУТ като обща такава за начина на прокарване на канализации и пр., че чл. 193, ал. 3 ЗУТ се прилага по изключение и при допълнителни изисквания за отказ от сключване доброволно на договор. Касационните оплаквания в тази насока също са неотносими по изложените по-горе съображения. Като се има предвид изложеното не са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК