Решение № 12629 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6214/2010 г.

Решение № 12629 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6214/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 154/23.03.2010 г., постановено по адм. д. № 834/2009 г. Административен съд гр. Плевен е отменил решение № 28 от 2.09.2009 г. на директора на РУ "СО" - Плевен в частта, с която е отхвърлена жалбата на д-р Цветомир Георгиев и е потвърдено разпореждане № 378 от 21.07.2009 г. на началник отдел "КПК" при РУ "СО" - Плевен за внасяне на сума по ревизионен акт за начет в размер на 2914 лева, представляваща главница, ведно със съответната лихва, касаеща 56 дни от ревизирания период, включващ болничните листове, като вместо него е постановил отмяна на разпореждане № 378 от 21.07.2009 г. на началник отдел "КПК" при РУ"СО" - Плевен за внасяне на суми по ревизионен акт за начет в размер на 2914 лв., представляваща главница, ведно със съответната лихва. Отхвърлил е жалбата в останалата част. Осъдил е РУ "СО" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 230,39 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ "СО" гр. Плевен с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което се приеме за законосъобразен актът на административния орган. Счита, че съдът е разгледал спора едностранно, като се е съобразил единствено с нормата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО и заключението на вещото лице, без да анализира останалите данни по делото. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът Цветомир Георгиев се представлява от процесуален представител, който оспорва касационната жалба, прилага писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Съдът е установил по делото, че д-р Цветомир Георгиев има сключен трудов договор с УМБАЛ "Д-р Георги Странски" гр. Плевен и от 30.05.2006 г. и втори трудов договор за 4 - часов работен ден с "МБАЛ - Никопол" гр. Никопол. На лицето е извършена частична финансова ревизия и установено неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност за периода 12.02.2007 г. - 26.03.2009 г. в размер на 4 661,11 лв. и начислена лихва в размер на 1 257,54 лв. За да получи обезщетението, от лицето са представени 8 бр. болнични листи, но само при основния работодател УМБАЛ "Д-р Георги Странски" гр. Плевен. За съответните периоди на временна неработоспособност, според въпросните болнични листи, от втория работодател е изплатено на д-р Георгиев цялостно трудовото възнаграждение за 4-часов работен ден. За да отмени частично оспорения административен акт, чиито мотиви са обусловени от съставения ревизионен акт за начет № 01826.05.2009 г., съдът е възприел данните от приетите по делото основно и допълнително заключение на вещото лице Венелина Габровска, съобразно с нормата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО. Експертът е направил проверка по първичната медицинска документация на "МБАЛ - Никопол" гр. Никопол и установил, че от отразените по болничните листи 89 дни на неработоспособност, за 33 от тях има данни, че лицето е извършвало консултации на пациенти на болничното заведение, поради което следва да възстанови сумата от 1746,19 лв. За останалите 56 дни съдът е приел, че няма установено нарушение на определения от здравните органи режим, поради което основателно е получено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 2914,92 лв. Тези правни изводи на АС - Плевен са правилни и обосновани в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността /НМЕР (отм.)/, в сила към момента на издаване на процесните актове, по искане на осигурените лица, които работят при повече от един работодател, се издава повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от работодателите. По делото не се оспорва фактът, че пред втория работодател "МБАЛ - Никопол" гр. Никопол д-р Цветомир Георгиев за визираните периоди на временна неработоспособност не е представил болнични листи съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от НМЕР (отм.). Безспорно лицето е нарушило така установеното от правната норма и следва да понесе правни последствия от това. В мотивите на обжалваното решение съдът правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, според която, не се изплаща обезщетение за временна нетрудоспособност на осигурените лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението, които в случая са 33, установени от проверката на вещото лице. Съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове, за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица по различни договори и на различни основания, се изплащат поотделно за всеки от договорите или за всяко от основанията. Това положение произтича от заместителния характер на обезщетенията. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение, което осигуреният не е получил и в случаите, при които е бил осигурен на повече от един договор или на повече от едно основание. От изложеното се налага извода, че безспорно осигуреното лице е нарушило предписания режим на лечение за въпросните 33 дни, както правилно е приел първоинстанционният съд. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО е императивна и предвижда да не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурените лица, когато нарушават режима, определен от здравните органи, за дните на нарушението. А ако сумите са получени, те следва да бъдат възстановени, тъй като осигурителните разходи неправилно са извършени и е причинена щета на ДОО. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че вещото лице по делото по аритметичен начин е изчислило дължимото парично обезщетение за временна неработоспособност, с оглед метода на изчисление по чл. 41, ал. 1 от КСО. В допълнителната експертиза от 5.03.2010 г. вещото лице в табличен вид е отразило за всеки период на неработоспособност по процесните болнични листи, какъв е бил размерът на изплатеното обезщетение, който безспорно е различен за отделните дни. Получените суми правилно са преценени от съда и разграничени по тяхната основателност, поради което и оспореният административен акт е отменен частично, само досежно неоснователно получените парични обезщетения за дните на нарушение. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с релевантните материалноправни норми. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, РУ "СО" гр. Плевен следва да възстанови на ответника по делото направените разноски за настоящото производство в размер на 350 лв. за адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,