Решение № 12589 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2015 г.

Решение № 12589 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. София, чрез проц. представител Красимир Кирилов, против решение № 2076/27.03.2015 г., постановено по адм. д. № 8544/2014 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Пеликан инвест" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Гергана Нинова Нинова против РА № 2051310253/25.04.2014 г., издаден от Георги Илиев Мирчев, началник сектор "Ревизии", възложител на ревизията и Валентина Иванова Секулова, главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, с която е обжалван по административен ред и потвърден с решение № 1317/25.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. София. С РА, в оспорената му част, след изменението с решението на директора на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. София, са установени задължения на "Пеликан инвест" ЕООД по ЗДДС в размер на 10208.55 лв главница и съответните лихви за данъчен период - месец септември 2013 г. като задълженията са начислени по реда на чл. 79, ал. 3 ЗДДС за стоки, които са осчетоводени в оборотната ведомост към 30.09.2013 г. по сметка 304 "стоки", за които дружеството е ползвало данъчен кредит и които не са установени като налични в складовете на ревизираното лице. Съдът е отменил РА като незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, не е изследвал релевантните за съда факти и обстоятелства, не е съобразил наличните доказателства, поради което е достигнал до неверни правни изводи. За да отмени атакувания административен акт, решаващият съд е приел, че не е доказано, че в периода 1.09.-30.09.2013 г. са били налице липси, ка които е следвало, но задълженото лице не е начислило ДДС. Обосновал се е с представените по делото протоколи № 008005/3.09.2013 г. и № 0105672/3.09.2013 г. на органи на приходната администрация и приобщени към ревизионното производство. Видно от доказателствата по делото, същите са анализирани избирателно и без връзка с останалите доказателства. Самата на липса на стоките, заприходени в сметка 304 "стоки" не се оспорва в жалбата на дружеството пред първата инстанция, нещо повече - жалбоподателят твърди, че "самите стоки (капачки) не са реално получени от "Пеликан инвест" ЕООД", т.е. съдът е направил извод - обратен, за факт, който не е спорен по делото. По време на ревизията дружеството не е представило никакви доказателства за наличност на стоките, заприходени по сметка 304 "стоки". В съдебното производство също не е проявена каквато и да е процесуална активност на задълженото лице в тази връзка и въпреки дадените от съда указания относно разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателя не се е явил в нито едно от проведените съдебни заседания, не е ангажирал доказателства. Комплексният анализ на изложеното налага извод, че с РА правилно е прието, че процесните стоки не са били налични през месец септември 2013 г. и правилно е начислен ДДС, на осн. чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Постановеният административен акт е от компетентен орган и е законосъобразен, а като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесният ревизионен акт - оставен в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, както и с крайния резултат на това производство, на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите, съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са в размер на 836.25 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав