Решение № 15685 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9966/2020 г.

Решение № 15685 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9966/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – [населено място] в ГД "фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 3551/03.07.2020 г., постановено по адм. дело № 8779/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на [фирма] – [населено място] е отменена заповед № 10449/21.05.2019 г., издадена от началника на посочения по-горе отдел за наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в [населено място], [улица] забрана до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. Релевират се оплаквания, обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е кредитирал изцяло приетата по делото съдебно-техническа експертиза, без да обсъди допълнително представените доказателства, като неправилно е приел, че разминаването в данните на акцизния данъчен документ (АДД) и тези, подадени по нивомерната система, се дължи на засядане на поплавъка на сондата в резервоара. Относно представените допълнителни доказателства – справки от информационните масиви на НАП касаторът твърди, че опровергават възможността неточното отчитане в случая да се дължи на технически проблем – механично засядане на поплавъка. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът изобщо не е коментирал представените доказателства, като по този начин не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в съвкупност, въз основа на които да изгради съответните фактически правни изводи и затова се твърди, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това се твърди, че в решението си съдът е посочил, че срокът на принудителната административна мярка е определен на 14 дни, а в действителност е 10 дни, като по този начин от решението не става ясно дали тази неточност представлява явна фактическа грешка или съдът е приел, че срокът на мярката противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, погрешно воден от убеждението, че мярката е наложена за 14 дни. Касационният жалбоподател излага и доводи, че въвеждането на данни за АДД чрез клавиатурата на ЕСФП, т. е. документално, е неотносимо и не дава представа за фактически наличното количество в резервоарите на бензиностанцията, поради което лицето е задължено да отчита получените доставки, освен чрез ръчно въвеждане на данните по АДД за получената доставка чрез ЕСФП в обекта и посредством измервателно устройство – нивомерна система. Неизпълнението на едно от тези задължения от страна на проверяваното лице, а именно задължението да предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, възпрепятства проследяването на продадените количества горива, което води до отклонение от данъчното облагане и негативни последици за фиска. Според касатора в процесната заповед се съдържат мотиви относно срока, за която е наложена – 10 дни, като са взети предвид тежестта на нарушението, вида на обекта и стоките, които се предлагат за продажба, предвид изключително големия търговски интерес към течните горива като стока и бързата им ликвидност, което повишава обществената опасност на нарушението. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за принудителната административна мярка. Претендира се присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 70 лв. и и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. По делото е депозирано писмено становище от юриск. Н. Николова. Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] чрез адв. С. Картунова, я оспорва в представено по делото писмено становище и с искане за присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорената от [фирма] заповед за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в [населено място], [улица] забрана до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, първоинстанционният съд е прел, че разминаването в количеството на получено и отчетено гориво от нивомерната система се обяснява от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и сервизен протокол № 21538/06.06.2019 г., като механичното засядане на поплавъка на сондата в резервоара, което не зависи от волята на жалбоподателя. Според съда по делото липсват данни/твърдения, че неподаването на точни данни е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. Обстоятелството, че получените количества горива са били коректно осчетоводени, като съдът счита за лишено от логика информацията за тях да не бъде подаване до НАП по електронен път и по този начин да е укривана. Съдът е изложил мотиви, че е установено по делото, че документите за доставка на процесните количества горива са коректно въведени чрез клавиатура на ЕСФП и същите са налични със съответния номер в информационната система "Контрол на горивата" и това прави необоснована констатацията, че неподаване на данни лишава НАП от възможност да определи наличното количество гориво в резервоара, а оттам и да бъде определен коректно размера на данъчните задължения. Сочи се в обжалваното решение, че дори да има нарушение от страна на търговеца за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС допуснатото нарушение не е толкова съществено и определеният срок за налагане на ПАМ се явява в нарушение с принципа на съразмерност, установен с чл. 6 АПК. Съдът е направил извод, че заповедта за принудителната административна мярка е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закони я е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка в случаите, когато не се подават данни от ЕСФП до НАП съгласно чл. 118 ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 6 ЗДДС задължение на всеки търговец, който продава течни горива е длъжно да подава чрез дистанционна връзка до НАП данни за продадените количества горива и да може да се определи наличността на горивата в резервоарите, намиращи се в търговския обект. Не се спори по делото, че при извършената проверка от приходните органи в стопанисваната от адресата на заповедта за принудителната административна мярка бензиностанция е направена съпоставка на одобрената блок-схема с действителната конфигурация на ЕСФП, като са установени различия. При доставени по АДД 3997 литра бензин А-95 Н и данните по нивомерната система, предавана по дистанционна връзка към НАП – 3052, 30 литра, е установено несъответствие. При административното обжалване на заповедта, решаващият орган е посочил изрично, че с методика за проверка на нивомерните измервателни системи на Българския институт по метрология максимално допустимата грешка на нивомерните системи е 0, 5 %, а в процесния случай то е 23 %. Установено е също от проверяващите, че не е нарушена целостта на поставените стикери и това изрично е посочено в съставения протокол от проверката, както и коректно е водена счетоводната отчетност, тъй като към момента на получаване на горивото, е подадена информация към НАП на 08.05.2019 г. така, както са декларирани количествата гориво в АДД – 3997 литра. В тази връзка правилно още в първоинстанционната жалба дружеството сочи, че извършената проверка от приходните органи на 16.05.2019 г. не е отчела нарушения на данъчното законодателство или отклонение от данъчно облагане, каквито са оплакванията в касационната жалба, респ. мотивите на отмената от първостепенния съд заповед. Установените данни в нивомерната система при извършеното от проверяващите проточване на горивото на 16.05.2019 г. не се е отразило на отчетността към НАП по дистанционната връзка на 08.05.2019 г., когато е подадено количество гориво, съответстващо на АДД – 3997 литра. Освен това по делото е представен сервизен протокол № 21538/06.06.2019 г., , който е издаден след заповедта за принудителната административна мярка, но той съответства на установеното от съдебно-техническата експертиза. От този протокол се установява, че нивомерната система на ответника по касация отчита правилно, според данните по калибровъчната таблица на резервоара, като възможното обяснение за разминаването в декларираните данни е механично засядане на поплавъка на сондата в резервоара, което е установило и вещото лице по съда съдебно-техническа експертиза. Правилно в обжалваното решение е налице позоваване на съдебно-техническата експертиза, която е приела наличието на значително утаени седименти по дъното на цистерната, където се съхранява горивото, както и че при спадане нивото на горивото до пълното му източване от цистерната, поплавъкът на нивомера се потапя в тази утайка и тя полепва по повърхността му, така че той увеличава собственото си тегло. Експертът е обяснил, че вследствие на това увеличение на собственото тегло на поплавъка на нивомера, той изменя способността си да реагира на подемната сила от повишаващото се ниво на горивото при запълването на цистерната. Според вещото лице тази е и причината невъзможността на поплавъка да се издигне до максималното ниво, до което е запълнена цистерната, което води и до невярно/понижено показание на системата. Наред с утайките на дъното на цистерната, вещото лице сочи и възможността за механично засядане на поплавъка на системата, когато има наличие на малки твърди частици, наред с утайката по дъното и тези частици също са в състояние при издигането на поплавъка нагоре при запълване на цистерната да попаднат между плъзгащите се цилиндрични повърхности на този поплавък и направляващата го тръба, където хлабината е в порядъка на микрони, което също може да доведе до задържане на поплавъка и по този начин показанията на системата да отчитат по-малко количество постъпило гориво. Тази експертиза не е оспорена от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното съдебно производство и правилно е ценена от съда, тъй като с нея се установява, че нивомерната система не е манипулирана от търговеца. При установено доставено по АДД – 3997 литра бензин А-95 Н, по дистанционната връзка към НАП на 08.05.2019 г. е декларирано посоченото количество. Едва на 16.05.2019 г., когато е извършена проверка, е установено по-малко количество - 3052, 30 литра, което не може да се свърже с коректно подадените данни към НАП на 08.05.2019 г. Изписването в мотивите на съдебното решение срок за запечатване на обекта – 14 дни, вместо 10 дни, не представлява нарушение, водещо до отмяна на обжалваното решение, а е резултат на фактическа грешка, която не е довела до незаконосъобразни правни изводи и не се отразила на крайния резултат, постановен с обжалваното решение. Необсъждането от съда на допълнително представените доказателства от приходната администрация, не променят изводите на настоящия съдебен състав за правилност на обжалваното решение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 600 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение