Решение № 7053 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15060/2018 г.

Решение № 7053 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15060/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "МК Логистик" ООД, представлявано от управителя, срещу решение № 5830/16.10.2018 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 14180/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22000116007874-091-001/02.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдена с решение № 1334 от 18.08.2017 г. от директора на дирекция ОДОП-С. Доводите на касатора са за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Иска отмяна на решението. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С. счита жалбата за основателна. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването на ревизионния акт. Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. По констатациите в мотивите на първоинстанционното решение доставките по 14 бр. фактури издадени от "МЕЛИ" ООД не са осъществени. Спорът по фактите във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит е концентриран от съда до осъществяването на доставките по процесните фактури с предмет стоки. Установяването на този елемент от правопораждащия фактически състав е отнесено към процесуалните тежести на жалбоподателя. За да отхвърли жалбата, като неоснователна съдът е приел, че предмет на доставките са родово определени вещи-авточасти и то в значителен обем и брой. Няма спор, че не са представени доказателства за приемане и предаване на стоките. Не са налице доказателства за съхранение на стоките при жалбоподателя. Наред с това съдът е съобразил, че за процесния период единствения камион на ревизираното лице е бил в непрекъснато движение, поради което е невъзможно да е бил в престой за извършване на ремонти, още по-малко на територията на ЕС и Швейцария.. Обоснован е извод, че е невъзможно само за един камион в рамките на три месеца, който видно от представените пътни листи е бил в движение да бъдат доставяни подобни обемни и количества стоки, които да бъдат вложени в ремонта му. Оспореният съдебен акт е правилен. Придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане. В тежест на РЛ е да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. На същото разбиране за разпределянето на доказателствената тежест е основано и първоинстанционното решение. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. Предметът на доказване не е разширен извън релевантните за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит факти. Обсегът на доказване е концентриран до установяване на единствения спорен факт – този на осъществяване на доставките по фактурите, за които с РА е отказано претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от съда при постановяване на решението. От всички събрани доказателства в хода на ревизията и тези пред първоинстанционния съд се установява, че не е доказана реална доставка на стоки-авточасти, предмет по процесните фактури. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че "МК Логистик"ООД неправомерно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "Мели ООД" в общ размер на 10 066, 56 лв. За да формулира този извод съдът подробно е анализирал фактите и фактическата невъзможност на шофьора да извърши посочените ремонти, а в счетоводството на "МК Логистик" ООД няма данни за извършена последваща продажба на закупените стоки. Според писмени обяснения на управителя, ремонтните дейности са извършвани извън България. Обоснован е извода а съда, че видно от представените пътни листи на влекача, същият е бил в непрекъснато движение през процесния период и шофьорът не е имал възможност да ремонтира влекача и ремаркето на територията на ЕС и Швейцария. такива ремонти са били невъзможни по паркинги в ЕС и поради липса на техника. Правилно е прието, че от събраните доказателства не се установява, както получаването, така и влагането, съответно използването на процесните стоки в твърдяните ремонти на влекач Ивеко. Не е установена и наличност на стоките в края на ревизирания период, вкл. видно от данни от счетоводните записвания, нито тяхна последваща продажба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение