Решение № 8469 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2009 г.
ВАСIII отделение23.06.2010 г.докладчик Йорданка Костова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ решение № 856 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. /ДВ, бр. 4/16.01.2009 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Димитровград, в частта относно определеното обезщетение за поземлен имот № 21052.1016.9, с отчуждена площ 156 кв. м., в землището на гр. Димитровград, урбанизирана територия, собственост на община Димитровград, като УВЕЛИЧАВА същото от 2218/две хиляди двеста и осемнадесет/ лв. на 5 516 /пет хиляди петстотин и шестнадесет/ лв. ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на община Димитровград направените по делото разноски в размер на 550 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8469 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е образувано по жалба на кмета на община Димитровград срещу решение № 856 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. /ДВ, бр. 4/16.01.2009 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Димитровград, в частта относно определените обезщетения за поземлен имот № 21052.1016.9, с отчуждена площ 156 кв. м., от обща площ 7621 кв. м. в землището на гр. Димитровград, урбанизирана територия. Твърди, че определеното обезщетение от 2218 лв. е занижено и моли същото да се увеличи. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура"оспорват жалбата като неоснователна. По делото няма данни по какъв метод е направена оценката на отчуждената част от имота от административния орган, за да прецени съдът правното основание за определяне на "равностойното парично обезщетение" - въз основа на пазарната цена на имоти с подобни характеристики - по чл. 32, ал. 2 ЗДС, или поради липса на извършени сделки административният орган е приложил разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС. Отчуждаването на имота е на основание чл. 32, ал. 1 ЗДС и собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение за отчуждената част от имота. Законодателят в разпоредбата на чл. 32 и сл. от ЗДС и § 1а от ПЗР на ЗДС предвижда начин за определяне на равностойното парично обезщетение при наличие на пазарни аналози /сделки с имоти с подобри на отчуждавания характеристика в съответното землище/ да се определи като средна пазарна цена от реализирани сделки в съответната местност, землище. По изложените съображения съдът намира, че административният орган в частта на решението, в която е определил стойността на дължимото парично обезщетение, е нарушил разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Равностойното парично обезщетение като цена на отчуждения недвижим имот следва да се определи по пазарни цени, определени по метода на пазарните аналози за реализирани сделки с недвижими имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която дава оценка по метода, визиран в чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като използва общо 8 пазарни свидетелства, съществуващи за относимия по § 1 а от ДР на ЗДС период - 21.07.2007 г. - 21.07.2008 г. Съобразно същото един кв. м. е оценен на 35.36 лв. Предвид обстоятелството, че оценката на вещото лице съответства на законовите изисквания, дадена е от компетентно вещо лице, същата следва да се възприеме, като определеното от административния орган обезщетение бъде завишена от 2218/две хиляди двеста и осемнадесет/ лв. на 5 516 /пет хиляди петстотин и шестнадесет/ лв., а в полза на жалбоподателя - община Димитровград бъдат присъдени направените и доказани по делото разноски - изплатени 200 лева хонорар на вещото лице и 350 лева адвокатски хонорар, общо 550 лева. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,