Определение № 5280 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15170/2014 г.

Определение № 5280 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15170/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аудиовидео Орфей" ЕАД, гр. София, чрез неговия пълномощник, срещу Решение № 5772 /29.09.2014 година, постановено по адм. дело № 11476/2013 година по описа на Административен съд - София-град, в частта му, с която се отменя заповед № РД-18-41 от 21.07.2011 година на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), в частта й с която са одобрени кадастрална карта (КК) и кадастрален регистър (КР) за сграда с идентификатор 68134.2095.687.1, находяща се в гр. София, район "Витоша". В срока за произнасяне, Върховният административен съд, второ отделение, установи, че в обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, която възпрепятства произнасянето по касационната жалба, преди да бъде отстранена. Това налага прекратяване на касационното производство и изпращане на делото на първоинстанционният съд за отстраняване на очевидната фактическа грешка (ОФГ), след което делото бъде върнато на касационната инстанция, за произнасяне по касационната жалба. Очевидна фактическа грешка по чл. 175, ал. 1 от АПК е налице при несъответствие между целеното и документирано изявление на съда. В обжалваното решение е прието, че се обжалва заповед № РД-18-410 /21.07.2011 г, на изпълнителния директор на АГКК, в частта й, с която са одобрени кадастрална карта (КК) и кадастрален регистър (КР) на поземлен имот с идентификатор 68134.2095.687 и за нанесената в имота сграда с идентификатор 68134.2095.687.1, находяща се в гр. София, район "Витоша". Видно от приложените доказателства, номерът на заповедта на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени КККР за цитираните имоти е № РД-18-41 /21.07.2011 г, а не № РД-18-410 от 21.07.2011 г. Налице е единство между формираната воля на първоинстанционният съд и документираното й изявление върху текста на решението по съществото на спора, но е налице несъответствие относно номера на заповедта, приета като предмет на обжалване, и отразен в мотивите и в диспозитива на обжалваното решение, и номерът на заповедта приложена по делото отнасяща се до процесните имоти. Погрешно е изписан друг номер. Допуснатото несъотвествие е очевидно и подлежи на отстраняване от първоинстанционния съд, по реда на чл. 175 от АПК. Това налага връщане на делото на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 253 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, второ отделение