Решение № 10617 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Топлофикация Габрово" ЕАД, със седалище в град Габрово против решение 6912 от 03.12.2020г. на Административен съд-София-град, постановено по адм.д. 5948/2020г. по описа съда. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Решение Ж-334/14.05.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. С това решение, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5, ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2017г. за лицензиране дейностите в енергетиката, на Топлофикация Габрово"- ЕАД са дадени задължителни указания за уреждане на спорни взаимоотношения със заинтересованата страна Енерго-Про Продажби АД и е разпоредено дружеството да уведоми КЕВР за това. Касаторът прави възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон всички отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Велчева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание представлява ответника и претендира разноски. Такова становище се изразява и от процесуалния представител на заинтересованата страна "Национална електрическа компания" ЕАД - юрисконсулт Димитров. Не претендира разноски. Заинтересованата страна - Енерго-Про Продажби АД в съдебно заседание не се представлява. По делото не е постъпило становище по така предявената касационна жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с липса на което и да е от отменителните основания по чл.209, т.3 АПК като подробно разглежда фактическите обстоятелства по делото. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания /неподкрепени с аргументи в касационната жалба/ и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.148, ал.1 от Наредба 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Образувано е по жалба, подадена от "Топлофикация Габрово" ЕАД против решение Решение Ж-334/14.05.2020 г. на КЕВР. С него, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5, ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2017г. за лицензиране дейностите в енергетиката, на Топлофикация Габрово"- ЕАД са дадени задължителни указания за уреждане на спорни взаимоотношения със заинтересованата страна Енерго-Про Продажби АД и е разпоредено дружеството да уведоми КЕВР за това. Съдът е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея документи е приел установените факти. Маркирал е липсата на отменителните основания по смисъла на чл.146 АПК. От фактическа страна съдът е повторил фактическите установявания на КЕВР, съдържащи се в оспорения административен акт, които кореспондират с представените по административната преписка доказателства. Така изложените факти, макар да се оспорват от касатора в първоинстанционната му жалба, не са опровергани от него по никакъв начин. Не са представени допълнителни доказателства или подробно становище, които да наведат съда /в двете му инстанции/, че се касае за фактическа обстановка, различна от установената в производството пред КЕВР. От доказателствата по делото става ясно, че крайният снабдител на пазара, в лицето на Енерго-Про Продажби- АД е изкупил от Топлофикация-Габрово ЕАД електрическа енергия в размер на 2196,200 MWh за периода от 26.10.2015 г. до 31.12.2015г. Покупко-продажбата на електрическата енергия е регистрирана в системата за администриране на пазара, поддържана от ECO ЕАД и потвърдена от НЕК ЕАД един ден преди деня на доставка. В изпълнение на чл. 94 от ЗЕ, Енерго-Про Продажби- АД е фактурирало към НЕК ЕАД изкупената от Топлофикация-Габрово ЕАД електрическа енергия в сроковете, съгласно действалите тогава Правила за търговия с електрическа енергия. Електроенергията е заплатена на Топлофикация- Габрово ЕАД по действащата преференциална цена, определена от КЕВР, в сроковете, съгласно сключения Договор за изкупуване на енергия между дружествата с 333 от 01.12.2013 г. АССГ, както и КЕВР са установили, че към момента на описаните сделки "Топлофикация Габрово" ЕАД не е разполагала със сертификати за произход на произведената от нея електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство за периода от 01.10.2015г. до 31.12.2015г.. Тя е получила този сертификат по-късно, с решение Решение С-2 от 04.02.2016 г., в частта му по т. 18, отнасяща се за Топлофикация- Габрово ЕАД. Впоследствие, с Решение С-2 от 03.02.2017 г. КЕВР е отменила това свое решение и е обезсилила издадения Сертификат ЗСК-12-03-15 за периода от 26.10.2015 г. до 31.12.2015 г. Във втора точка от диспозитива на повторното решение КЕВР е разяснила, че допълнително ще бъде издаден сертификат за произход за произведената електрическа енергия за същия период. /Това решение на КЕВР е било предмет на съдебно обжалване, което е приключило с решение 3325 от 07.03.2019г. на ВАС с отхвърляне на жалбата на"Топлофикация Габрово" ЕАД./ В тази връзка, поради обезсиленият сертификат на "Топлофикация Габрово" ЕАД, НЕК ЕАД е изискало от Енерго-Про Продажби АД да издаде кредитни известия за цялото изкупено количество по преференциална цена от Топлофикация-Габрово ЕАД за периода от 26.10.2015г. до 31.03.2016г., като общественият доставчик твърдял, че това количество електрическа енергия е изкупено в противоречие с чл. 162 от ЗЕ. Енерго-Про Продажби АД е уведомило Топлофикация-Габрово ЕАД за становището на НЕК ЕАД с писмо изх. K-EPRS-285/22.02.2017 г., но е получен отказ на топлофикационното дружество за издаване на исканите кредитни известия. Аргументите на топлофикационното дружество, че е възможно да възникне неоснователно обогатяване за НЕК ЕАД, тъй като то е продало на пазара изкупеното количество електрическа енергия и е реализирало приходи, са останали некоментирани от участниците в спора и административното производство. Поради отказа за издаване на кредитни известия е постъпила жалба вх. Е-13-01-15 от 16.03.2018 г., подадена от Национална електрическа компания ЕАД (НЕК ЕАД), с издадена Лицензия JI-147-13 от 17.12.2004 г. за дейността обществена доставка на електрическа енергия срещу Енерго-Про Продажби АД и Топлофикация-Габрово ЕАД. Пред КЕВР се е развило административно производство по реда на чл. 142 и сл. от Наредба 3 от 2013г., при което са събрани допълнителни доказателства и изискани справки и становища от страните. Не е постигнато доброволно уреждане на спора и КЕВР е пристъпила към постановяване на своето решение, което е било оспорено след това от Топлофикация-Габрово ЕАД пред АССГ. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, както и административната преписка, дал е възможност на страните да вземат становища и представят допълнителни доказателства в хода на процеса, след което е постановил съдебното си решение, с което е отхвърлил жалбата на касатора. При обсъждането на доводите на страните, касационната инстанция взе предвид следните обстоятелства: Производството на електрическа енергия /ЕЕ/ и свързаните с него правоотношения във връзка с ценообразуването, продажбата и държавното регулиране, са уредени на законово ниво в ЗЕ и на подзаконово ниво в Наредба 1от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическата енергия (наричана в настоящото изложение Наредба 1/2013 г.). Последната е приета от КЕВР в изпълнение на изричната законова делегация по чл.36, ал.3 ЗЕ. Към момента на произнасянето на КЕВР с оспорения в настоящото производство акт е действала и Наредба 7 от 19.07.2017 г. за издаване, прехвърляне и отмяна на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. В настоящия случай, по отношение на продажбата и фактурирането на ЕЕ е бил приложим чл. 162, ал .1 от ЗЕ в редакцията му към ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г. /Общественият доставчик, съответно крайните снабдители са длъжни да изкупят от производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, по преференциални цени, определени съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3, с изключение на количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1 или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII, или с които участва на пазара на балансираща енергия, или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия. Количествата електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия се изкупуват до размера на количествата, определени с решение на комисията за определяне на индивидуална цена за инсталациите./ С приемането на тази разпоредба е уредена правната възможност за продажба на преференциална цена, в изпълнение на Директива 2004/08 ЕС. Националният законодател е приел правилото за баланс между обществения интерес от поощряване на това производство и интересите на потребителите, които реално заплащат цената. Поради това, прилагането на чл.162 изисква кумулативното наличие на няколко задължителни условия: Първото е преференциална цена, определена съгласно наредбата по чл.36, ал.3 (това за конкретния период е Наредба 1/2013 г.). Второто е изключване от общото количество произведена по описания начин ЕЕ на тази част, която е необходима за осигуряване на експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството ЕЕ от комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени нужди и собствено потребление. Третото е произведената ЕЕ да е регистрирана със сертификат за произход. Четвъртото е да не надвишава размера на количеството, определено с решение на комисията за определяне на индивидуална цена за инсталациите. В конкретния случай, към момента на продажбата на ЕЕ от Топлофикация-Габрово ЕАД на Енерго-Про Продажби АД дружеството-продавач не е разполагало с никакви сертификати за целия период. Следователно не е следвало изобщо да се изкупува ЕЕ на преференциална цена. С последващо решение С-3 от 11.03.2020 г., на основание чл. 21, ал. I т. 18 от Закона за енергетиката /за което няма данни да е оспорвано и следователно е влязло в сила/, КЕВР е издала Сертификат за произход ЗСК- 12-04-15 на Топлофикация-Габрово ЕАД за централа ТЕЦ Габрово за количество брутна високоефективна комбинирана електрическа енергия, в размер на 565.850 MWh, за периода от 26.10.2015 г. до 31.12.2015 г. и е санирала със задна дата този съществен пропуск при извършените сделки за ЕЕ. Ето защо, за остатъка от количеството изкупена ЕЕ /над разрешеното в сертификата, а именно - 1 630 350 KWh / следва да се уредят отношенията, в изпълнение на чл. 13, ал. 3 от Наредба 7 от 19.07.2017 г. за издаване, прехвърляне и отмяна на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Вярно е, че към момента на сделката е действала Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин (Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.), Тя обаче е била отменена на 01.08.2017г. и следователно към датата на взимане на процесното решение Ж-334/14.05.2020г. е действала новата Наредба 7, според която тези отношения следва да се уредят допълнително със споразумение между производителя, от една страна, и обществения доставчик и/или крайния снабдител, от друга страна. В този смисъл, след правилно проведено административно производство, КЕВР правилно и законосъобразно е предписала на лицата съответното поведение. Строгата регламентация на правоотношенията във връзка с регулирането на цените на законово и подзаконово ниво от една страна и действията и издаваните актове от КЕВР, като компетентен административен орган в изпълнение на подзаконовите му правомощия от друга страна, са необходимата и задължителна предпоставка за спазване на принципа на правната сигурност. В този смисъл, решението на КЕВР е законосъобразно и напълно съответства на изискването на чл.6, ал.1 АПК, регулиращ съразмерността и възможността органът да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. От извършения анализ се установява, че решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на производителя е правилно, като краен резултат. Същото следва да се остави в сила, като се вземат предвид мотивите, изложени в настоящия съдебен акт. На ответната страна, във връзка с направеното от нея искане, се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение - чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.144 АПК,в размер на 100 лева, доколкото делото не разкрива особена фактическа и правна сложност. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение