Решение № 8094 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13722/2016 г.

Решение № 8094 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13722/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "С." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Д." №..., представлявано от управителя С. И., подадена чрез адвокат М. А.. Оспорва се Решение № 6292/17.10.2016 г., постановено по административно дело № 2488/2016 г. по описа на Административен съд- С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-22222515209508-004-001/8.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 248/12.02.2016 г. на зам. директора на Дирекция "ОДОП" гр. С.. В касационната жалба са изложени съображения за несъответствие на оспореното съдебно решение с материалния закон и необоснованост - основания за касирането му по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 128 - 129 ДОПК, предвиждащи специален ред за възстановяване на недължимо платени / събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени глоби или имуществени санкции, както и други суми, подлежащи на възстановяване от НАП. Според касационния жалбоподател, във фактическия състав на разпоредбата на чл. 128 ДОПК, уреждащ специален ред за отговорност на държавата за неоснователно обогатяване, се включва както специалния състав на чл. 55 ЗЗД, така и общия състав на чл. 59 ЗЗД, посредством законодателното предвиждане събрани суми от приходната агенция да се възстановяват по този ред. Твърди се, че са събрани доказателства, от които се установявал фактическия състав на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, тъй като имуществената сфера на "С." ООД е намаляла със сумата от 20 880 лева, която била платена на "ДОС" ЕООД при начална липса на основание. Иска се отмяна на оспореното решение, след което да се отмени актът за прихващане или възстановяване, да бъде разпоредено възстановяване от НАП на сума в размер на 20 880 лева в полза на "С." ООД, както и на основание чл. 129, ал. 6 ДОПК да се постанови заплащане на законна лихва върху тази сума. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски по списък. Касационната жалба се поддържа от адвокат Ашикова, която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита. Ответната страна, Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С., не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че Административен съд - С. град е постановил решението си при правилно тълкуване на относимите разпоредби, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Акт за прихващане или възстановяване, с който е отказано възстановяване на сума в размер на 20 880 лева на "С." ООД, платена погрешно по сметка на "ДОС" ЕООД, с която ТД на НАП гр. В. Търново е погасила публични задължения на второто дружество. Релевантните факти са правилно установени от съда и не са били спорни между страните, а именно: На 12.09.2015 г., "С." ООД е превело от своя банкова сметка по банковата сметка на "ДОС" ЕООД, която е била с наложен запор, сума в размер на 20 880 лева. На 18.09.2015 г., представител на дружеството е уведомил ТД на НАП гр. В. Търново и "ДОС" ЕООД, че към 11.09.2015 г. размерът на задълженията му към "ДОС" ЕООД са в размер на 23,01 лева и плащането на сумата 20 880 лева е било без правно основание, поради което е поискано частично вдигане на запора, наложен върху сметката на "ДОС" ЕООД в "У. Б." АД до размера на тази сума. С писмо от 2.10.2015 г., Директорът на офис гр. П. към ТД на НАП гр. В. Търново е отговорил, че извън неговата компетентност е да уважи искането. Последвало е подаване на искане от страна на "С." ООД за възстановяване на недължимо платената сума, което е изпратено на местно компетентната териториална дирекция в гр. С.. След извършване на проверка от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., е постановен процесният акт за прихващане или възстановяване, с който искането на "С." ООД за възстановяване на сумата от 20 880 лева, е оставено без уважение. Въз основа на тези факти, съдебният състав е възприел обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Приел е, че актът е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 129, ал. 2, т. 2 и ал. 3 ДОПК и с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, че е спазена формата, разписана в чл. 59, ал. 2 АПК, както и че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Относно преценката за материална законосъобразност на акта, съдът е отхвърлил поддържаната от жалбоподателя теза, за това, че в случая установените факти могат да се субсумират под нормата на чл. 128 ДОПК. От негова страна се е твърдяло обедняване със сумата от 20 880 лева, заплатена без правно основание по сметка на "ДОС" ЕООД, като по този начин Националната агенция по приходите се е обогатила неоснователно чрез усвояването на посочената сума от запорираната сметка на "ДОС" ЕООД за погасяване на негови публични задължения. Както правилно е отбелязано в съдебното решение, приходната агенция не е получила сумата без правно основание, а напротив - въз основа на допусната обезпечителна мярка чрез запор на банкова сметка на дружество, имащо публични задължения, тези задължения са били погасени до посочения размер. Лицето, което е получило без основание сумата всъщност е "ДОС" ЕООД, като жалбоподателят разполага с възможност по общия исков ред да иска възстановяването й от това лице, което е погасило с чужди парични средства свои публични задължения. Наличието на разписан в ДОПК специален ред за възстановяване на суми, недължимо платени или събрани от приходната администрация, изначално изключва приложението на института на неоснователното обогатяване, регламентиран в Закона за задълженията и договорите, в конкретния случай относно възникналия спор между жалбоподателя и НАП. Но установените по делото факти не запълват състава и на чл. 128, ал. 1 ДОПК. Този ред е приложим само когато са налице недължимо платени на Националната агенцията по приходите /а не на трети лица/ суми, платени или събрани за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, в който случай тези суми подлежат на възстановяване. Тоест, правоотношението в резултат на което се претендира възстановяване на сумата следва да е възникнало между жалбоподателя и приходната агенция, а не между него и трето лице, както е в случая. Противното разбиране би поставило данъчната администрация в качеството на арбитър, решаващ спорове между търговски дружества, което би било недопустимо. Неоснователен е доводът, развит от пълномощника на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение, в случай, че се приеме тезата за решаване на спора по общия ред пред гражданския съд. Административният съд не е бил сезиран с искова претенция за възстановяване на неоснователно получената сума, а с жалба против акт за прихващане или възстановяване, който съгласно чл. 129, ал. 7 ДОПК подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове. Предметът на правния спор е бил ясен - съдът е следвало да прецени валидността и законосъобразността на административен акт, какъвто представлява АПВ, което именно е сторил, поради което е постановил допустим съдебен акт. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение