Решение № 1101 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4318/2016 г.

Решение № 1101 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4318/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по две касационни жалби: 1. на Висшия съдебен съвет, гр. С. /заменен в процеса на основание чл. 153, ал. 2 АПК от Прокурорската колегия на ВСС/ и 2. на С. К. К. от гр. С., против решение № 1780/17.02.2016 г., постановено по адм. дело № 11708/2015 г. по описа на Върховния административен съд-шесто отделение, с което отменено решение по т. 4 от протокол № 48 от 24.09.2015 г. от заседание на ВСС за налагане на административния ръководител на Специализираната прокуратура С. К. К. на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ "освобождаване от длъжност като административен ръководител" и делото е върнато като преписка на ВСС за вземане на ново решение.

В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му.

К. П. колегия на ВСС оспорва подадената от С. К. К. касационна жалба.

Ответната страна Главният прокурор на Р. Б. не взема становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за частична основателност на жалбите.

Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия приема следното:

1. Касационната жалба на Прокурорската колегия на ВСС е допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

1. Касационната жалба на С. К. К. е допустима в частта, с която делото е върнато като преписка на ВСС за вземане на ново решение - от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Жалбата в останалата й част е недопустима, тъй като С. К. К. няма право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Решението, в частта с която е отменено решение по т. 4 от протокол № 48 от 24.09.2015 г. от заседание на ВСС се явява благоприятно за него. Жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Разгледана по същество, касационната жалба в останалата й допустима част е основателна.

За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС - шесто отделение приема, че е налице безспорно установено нарушение на т. 8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати от прокурор Костов, но при постановяване на оспореното решение на ВСС са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е валидно, допустимо и правилно в частта за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

Дисциплинарното наказание на С. К. К., административен ръководител на Специализираната прокуратура е наложено затова, че с действията си е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4 /сега ал. 3/, т. 3 от ЗСВ, като е нарушил етичните правила по т. 8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) - "Магистратът на ръководна длъжност е основен гарант при утвърждаване на независимостта на магистратите при вземането на решения и при спазване принципа на случайното разпределение на преписките и делата", както и че не е извършил нарушение на етичните правила по т. 8.1 и т. 8.4 от КЕПБМ.

Правилно и в съответствие с материалния закон решаващият тричленен състав на ВАС-шесто отделение приема, че ВСС се е произнесъл по невъведени в предложението на органа по чл. 312 от ЗСВ основания за налагане на дисциплинарно наказание. Такова произнасяне е недопустимо, тъй като ВСС е обвързан от предложението по отношение на посочените в него дисциплинарни нарушения- в този смисъл и ТР № 1/2006 г. на ВАС.

С предложението на Главния прокурор на Р. Б. от 25.04.2014 г. са изложени факти и обстоятелства, които се отнасят до действията на Костов като административен ръководите само по случая с прокурор Ганчева, като се приема, че С. К. е нарушил нормите на т. 8.1, т. 8.4 и т. 8.6 от КЕПБМ. Дисциплинарният състав е събирал и обсъждал доказателства само по отношение на заявеното нарушение, но не и в подкрепа на други факти - дали дисциплинарно привлеченото лице притежава качества да бъде административен ръководител въобще. С решението си ВСС възприема изказванията на членът на ВСС Р. Б. и на Главния прокурор на Р. Б. не само по отношение на заявеното нарушение, но и в подкрепа на други факти-че Костов не може да бъде ръководител, че не знае обстоятелства по делата и по този начин не може да взема правилни решения, както и за наличие на неприемлива колегиална атмосфера, която цари в Специализираната прокуратура, както в отношенията между административния ръководител и неговия заместник, така и между административния ръководител и прокурорите, а също и между Костов и съдебните служители, каквито фактически твърдения липсват в предложението.

В. е изводът на решаващия състав, че в изказванията на членът на ВСС Р. Б. и на Главния прокурор на Р. Б. се съдържат твърдения относно наличие и на други нарушения на КЕПБМ, които кадровият орган на съдебната власт не е конкретизирал от фактическа страна и като правни основания на нарушенията, поради което не става ясно дали дисциплинарното наказание е наложено само за нарушение на т. 8.6 от КЕПБМ или ВСС приема, че Костов е извършил и останалите две нарушения на Кодекса, посочени в предложението. ВСС възприема съображенията на дисциплинарния състав и санкционира магистрата и за нарушения, извън предмета на предложението, с което се нарушава правото на защита на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност. В двете изказвания на членът на ВСС Р. Б. и на Главния прокурор на Р. Б. се съдържат фактически основания, които не са обсъждани в хода на дисциплинарното производството и по тях магистратът не е взел отношение, респ. във връзка с тях не е могъл да организира защитата си.

Обосновано и правилно съдът приема, че липсата на точно посочване на нарушението/нарушенията на КЕПБМ, което/които Костов е извършил, излизането от пределите на предложението, както и осъществяването на логична връзка с други неприключили дисциплинарни производства срещу лицето, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила рефлектиращи пряко върху правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат и са основание за отмяната на оспореното решение.

Решението на ВСС за налагане на дисциплинарното наказание е незаконосъобразно и правилно в съответствие с материалния закон е отменено. Неправилно обаче решаващият състав след като е отменил акта е върнал преписката на ВСС за ново произнасяне. В случая е приложимо Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2017 г. по тълк. дело № 7/2015 г., на Общото събрание на съдиите на Върховен административен съд, I и II колегия. Налице е хипотезата по т. 1 от това решение, в която е постановено, че Върховният административен съд няма правомощието след отмяна на решението на Висшия съдебен съвет, с което е наложено дисциплинарно наказание да върне преписката на органа за ново произнасяне. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,