Решение № 9585 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2013 г.

Решение № 9585 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на кмета на община Велинград против решение № 22/22.01.2013 г. по адм. дело № 921/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с която е отменена негова заповед № 1417/30.11.2004 г. в частта й за промяна на южната регулационна линия на УПИ V-5599 в кв. 18, гр. Велинград в съответствие с южната имотна граница на поземлен имот № 5599. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответниците Георги Димитров Сеизов и Атанаска Ненова Сеизова оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед е издадена незаконосъобразно по искане само на част от съсобствениците на имота, предмет на плана. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, в редакцията към момента на издаване на оспорения административен акт, който е релевантният момент за проверката за законосъобразността му, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, след изтичане на сроковете за прилагане на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти, отчуждителното действие на плана се прекратява. Общинската администрация служебно изменя дворищнорегулационните планове по писмено искане на заинтересуваните собственици, като поставя в съответствие новите регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти. Прекратяването на отчуждителното действие е автоматично и не е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план - Тълкувателно решение № 3/2011 г. ОСГК на ВКС. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява. Вещноправният ефект настъпва със самото изтичане на срока, а не след провеждане на административната процедура. Затова писменото искане на заинтересуваните собственици е действие на управление, а не на разпореждане и може да бъде извършено от всеки от съсобствениците в имота. Законът не въвежда изрично изискване искането да е направено от всички съсобственици. Липсата на искане на някои от тях не може да препятства законоустановеното право да се поиска изменението. Като е приел противното административният съд е постановил неправилно решението, което следва да бъде отменено. От събраните по делото доказателства и заключение на вещо лице се установява, че процесната граница е поставена в съответствие с имотната граница съгласно решение по гр. д. 198/1988 г. на ВС, издадената по неговите задължителни указания Заповед № 971/88 г. на кмета на община Велинград и заповед на изп. директор на АГКК № 300-4-12/23.03.2004 г. за одобряване на ККР на гр. Велинград. Следователно с оспореното изменение новата регулационна граница е поставена законосъобразно по имотната граница, затова оспорването й следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,