Решение № 307 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2015 г.

Решение № 307 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село" - гр. София срещу решение № 476 от 29.01.2015 г. по адм. д. № 4270/2014 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд - София град, сезиран с жалба от М. Б. С. от гр. София, е изменил заповед № 585 от 20.01.2014 г. на касационния жалбоподател като е увеличил размера на отпуснатата с тази заповед еднократна социална помощ от 139,73 лв. на 279,46 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) заявеният пред него правен спор е само за размера на еднократната помощ по чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и по-точно спорът е по въпроса следва ли да бъдат отпуснати парични средства и за лицето, което е придружавало жалбоподателката М. Б. С. по време на лечението й в Република Турция;

б) от съдържанието на приложените по делото решения на по-горестоящия орган - директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София град, било видно, че на М. Б. С. са били отпуснати средства за лечение в чужбина от бюджета на Министерството на здравеопазването, в които не са включени средства за дневни и квартирни пари на жалбоподателката и придружаващото я лице;

в) макар да няма медицински акт, издаден преди операцията, в който да е посочено, че жалбоподателката М. Б. С. следва да има придружител, поради възможните постоперативни усложнения с непредсказуем характер, описани в представеното по делото писмено заключение на вещо лице, изпълнило съдебно-медицинска експертиза, съществува обоснована и разумна необходимост жалбоподателката да бъде придружена от друго лице, поради което размерът на помощта следва да включва дневни и квартирни пари и за придружител.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

• установено е по делото, че М. С. е заминала за Турция на 8.09.2013 г. и се е завърнала на 9.09.2013 г.; приета е в болницата на 9.09.2013 г. и още в същия ден е била изписана без постоперативни усложнения;

• от представените с молбата писмени документи, както и от представените в хода на административното и на съдебното производства документи, не е видно, че М. С. има право на придружител и затова с оспорената от нея заповед помощта по чл. 17 ППЗСП е изчислена и отпусната само за едно лице;

• изводът на Административен съд - София град, че помощта по чл. 17 ППЗСП следва да включва дневни и квартирни пари и за придружител, не е съобразен с обстоятелството, че молбата за отпускане на тази помощ е подадена след като лечението в Турция е приключило, както и със становището на вещото лице, че "в практиката е обичайно да няма усложнения след такава интервенция".

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения:

Спорът между страните е единствено по въпроса следва ли на М. Б. С. да бъде отпусната социална помощ по чл. 17 ППЗСП и за придружител.

Според чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Този ред министърът на здравеопазването е определил с Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. Според чл. 34, ал. 2 от тази наредба, след провеждането на регламентираната в нея процедура, министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице издава заповед, с която разрешава или отказва заплащането на съответното лечение в чужбина. Заповедта, с която се разрешава заплащането, трябва да има съдържанието и реквизитите, посочени в ал. 3 на същия чл. 34. Едно от обстоятелствата е това по т. 5 на чл. 34, ал. 3 от наредбата - евентуален придружител. Но според чл. 4, ал. 3 от същата наредба не се финансират по определения в нея ред разходите за транспорт, престой и придружител. За тяхното частично компенсиране, на лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях и техните придружители, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение - чл. 17 ППЗСП. В тази разпоредба, както и в целия правилник, липсва изискване необходимостта от придружител да е посочена в заповедта по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 или в друг медицински документ. Поради това за да се даде отговор на въпроса следва ли да се отпуска помощ по чл. 17 ППЗСП и за придружител само при удостоверена с медицински документ необходимост от придружител, е необходимо да бъде направено тълкуване на чл. 17 ППЗСП. В случая касационният жалбоподател е направил стеснително тълкуване, приемайки, че дневни и квартирни пари по чл. 17 ППЗСП за придружител на лекуваното в чужбина лице могат да бъдат отпуснати само ако в медицински документ е удостоверена необходимостта от придружител. Административен съд - София град е направил едно по-разширително тълкуване, приемайки че дневни и квартирни пари за придружител следва да бъдат отпускани и в случаите, когато възможните следоперативни усложнения не могат да бъдат категорично изключени преди предприемането на операцията и особено в случаите, при които подлагащото се на оперативно лечение лице има и други заболявания, довели до неговото инвалидизиране. М. Б. С. е лице с призната 62% намалена работоспособност и поради това е съществувала разумна необходимост да бъде придружавана при еднодневното й пътуване с една нощувка за оперативно лечение в чужбина.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя направеното от Административен съд - София град казуално тълкуване на чл. 17 ППЗСП в процесния случай. Размерът на помощта, която следва да бъде отпусната на М. Б. С. и за придружител е само 139,73 лв., поради което разширителното тълкуване на чл. 17 ППЗСП, направено от Административен съд - София град в процесния случай, е в пълно съответствие с поставената от Закона за интеграция на хората с увреждания цел за подкрепа на хората с увреждания чрез социално-икономическа защита и социални услуги (чл. 2, т. 3 и чл. 4, т. 5 и 6 ЗИХУ). Поради това постановеното от него решение в този случай следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,