Решение № 6159 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6878/2012 г.

Решение № 6159 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6878/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейновата дирекция за Черноморски район с център Варна, представлявана от директора инж. Венцислав Николов, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Миглена Щерева, против решение № 580 от 06.03.2012 г., постановено по адм. дело № 3900 от 2011 г. от Административния съд - Варна, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 36 от 17.10.2011 г. в частта му, с която са определени публични задължения за периода 07.07.2009 - 31.12.2010 г. в размер на 161 053,41 лева. Подадена е и частна жалба от "Лайтхаус голф ризорт" АД - гр. София, срещу определение № 1781 от 12.04.2012 г., постановено по същото дело. С него е осъдена Басейновата дирекция за Черноморски район с център Варна да заплати на "Лайтхаус голф ризорт" АД сумата от 50 лв. разноски по делото и е отхвърлено искането за присъждане на разноски за разликата до 850 лева. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за незаконосъобразност на издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Счита се, че като титуляр на правото на водовземане на минерална вода - изключителна държавна собственост, "Лайтхаус голф ризорт" АД - гр. София, дължи заплащането на такса и че предвид на това, че водовземането е извършено в периода, в който е действала Тарифата за таксите от 2000 г. с изм. от 2004 г., правилно била изчислена таксата и в частта й за единична цена, тъй като нямало друго основание да се изчисли. В съответствие с чл. 195б от Закона за водите (ЗВ) директорът на БДЧР определял вземанията за незаплатените по чл. 195а, ал. 1 от ЗВ такси, при което независимо от несъответствията на тарифата с чл. 194 от ЗВ за извършеното водовземане се дължала такса и той бил длъжен да я определи и събере. Иска да бъде отменено решението в обжалваната му част. Ответникът по касационната жалба - "Лайтхаус голф ризорт" АД - гр. София, в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски, направени пред двете съдебни инстанции. С частната жалба се твърди, че постановеното по делото определение, касаещо направените по делото разноски, е незаконосъобразно и неправилно. Иска се отмяната му в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски в пълния им размер. Отговор по частната жалба не е постъпил в срока по чл. 232 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва становище за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. По отношение на частната жалба дава заключение за основателност на същата. Определението, касаещо направените по делото разноски, било неправилно и необосновано и поради това следвало да бъде отменено. По отношение на касационната жалба настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира същата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 36 от 17.10.2011 г. на директора на Басейновата дирекция за управление на водите в Черноморски район, с който на "Лайтхаус голф ризорт" АД - гр. София, са определени публични задължения, в частта му за периода 07.07.2009 - 31.12.2010 г. в размер на 161 053,41 лв. ведно с дължимите лихви. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, определен с разпоредбата на чл. 195б от ЗВ, при спазване на изискванията за форма по чл. 59 от АПК, поради което е валиден. Безспорно в полза на дружеството жалбоподател било издадено разрешително за водовземане от 11.05.2009 г. при действието на Закона за водите в редакцията му след влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона на водите (ДВ, бр. 65 от 11.08.2006 г.), с който разпоредбата на чл. 194 била изменена. Текстът на ал. 1, т. 1 предвиждал за правото на използване на водите да се заплащат такси за водовземане, за ползване на воден обект, за замърсяване и концесионно плащане, като б. "в" на същия текст включвала заплащането на такса за водовземане на минерални води. Нормата на чл. 194, ал. 2 от ЗВ установява общото правило таксата по ал. 1, т. 1 да се определя на база отнетия обем вода, като изключвала приложението му в случаите на водовземане от минерални води. Специалното правило на чл. 194, ал. 3 от ЗВ било наложено поради спецификата на предмета, по-ограничените ресурси на минерални води и с цел осигуряване на възможността за удовлетворяване нуждите на оптимален брой ползватели. Специалната норма на ал. 3 на чл. 194 от ЗВ регламентира определянето на таксата за водовземане от минерални води да се извършва на базата на разрешения обем вода и температурата на минералната вода, като съобразяването на двата критерия е предвидено кумулативно. Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3 според ал. 6 на чл. 194 ЗВ след 11.08.2006 г. се определяли с тарифа на Министерския съвет. Определянето на размера на таксата за водовземане следвало да бъде извършено съобразно задължителните критерии, установени от закона, поради което не можело да бъде прието възражението в жалбата за приложимост единствено на нормите на тарифата по ал. 6 на чл. 194 от ЗВ. По време на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона на водите (ДВ, бр. 65 от 11.08.2006 г.) била в действие Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект - ДВ, бр. 65 от 2000 г., приета с ПМС № 154 от 2000 г. (тарифата). Непосредствено след изменението на закона Министерският съвет не е приемал нова тарифа в изпълнение на разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ. Не е извършвана и актуализация на приетата с ПМС № 154 от 2000 г. тарифа, издадена на основание чл. 194, ал. 3 от ЗВ, съобразно установените от закона критерии за определяне на размера на дължимите такси. Приетата с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2012 г., която отменя тарифата от 2000 г., е неприложима към процесните отношения. В оспорения акт изрично било посочено, че задължението за заплащане на такса е основано на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗВ, като за периодите 07.07 - 31.12.2009 г. и 01.01 - 31.12.2010 г. било изчислено съобразно правилата на тарифата от 2000 г. Без да е изрично посочено, изчисляването на таксата било извършено, като по аналогия били приложени правила, установени съобразно недействащи законови норми. Тарифата за таксите от 2000 г. като нормативен акт уреждала правилата за изчисляване на размера на дължимите такси, доколкото и така, както те били установени в закона по време на приемането й и измененията от 2004 г., поради което не можела да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия. До съобразяването на тарифата с нормите на закона, извършено с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., размерът на дължимите такси за водовземане след изменението на чл. 194 от ЗВ от 2006 г. следвало да се определя по действащия ред - този на чл. 3 от тарифата от 2000 г., доколкото нейните разпоредби не противоречали на закона. Друго тълкуване и прилагане на механизми за изчисляване на дължимите такси, различни от нормативно установените с действащата тарифа, щяло да бъде незаконосъобразно и в пряко нарушение на принципа на законоустановеност на държавните такси. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. То е постановено при изяснена фактическа обстановка и направените правни изводи съответстват на събраните доказателства по делото. Подробно и мотивирано съдът е направил анализ на приложимите законови разпоредби и е установил противоречие между разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите и чл. 3, ал. 2 от тарифата, одобрена с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., отменена с ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г. По делото не е спорно, че съгласно разрешително № 01610182 от 11.05.2009 г. на министъра на околната среда и водите "Лайтхаус голф ризорт" АД - гр. София, има правото на водовземане на минерална вода за питейно-битово водоснабдяване и за други цели от малм-валанжския водоносен хоризонт при определен в разрешението дебит и воден обем на ползваната минерална вода, определена като II категория, съгласно чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за водите за правото на използване на минерални води се заплаща такса за водовземане. Посочената разпоредба в редакцията й към ДВ, бр. 65 от 2006 г. определя в ал. 3, че таксата за водовземане от минерални води се определя на базата на разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Това са двата критерия, на основата на които следва да се изчисли конкретният размер за водоползването за всеки отделен правоимащ субект. Съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът на тяхното изчисляване се определят с тарифа на МС. Към датата на издаването на обжалвания административен акт е действала Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отменена с ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.). В чл. 3, ал. 1 от тази тарифа е регламентиран начинът на изчисляване на таксата за ползване на минерални води - изключителна държавна собственост. В посочената формула определящите показатели за размера на таксата са: единичен размер на таксата, посочен в таблицата; размер на ползвания годишен воден обем; корекционен коефициент, отчитащ категорията на минералната вода. В чл. 6, ал. 1 от тарифата е уточнено, че до монтирането на измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешен годишен воден обем. От това следва, че за да определи дължимата такса за ползване на минерални води за 2010 г. на "Лайтхаус голф ризорт" АД, административният орган е следвало да съобрази двата показателя, залегнали в ЗВ - разрешения обем вода и температурата на минералната вода. От друга страна съгласно цитираната тарифа и критериите в чл. 3 административният орган е следвало да съобрази: разрешения обем вода и коефициента, отчитащ категорията на минералната вода. Категоризацията на минералните води е регламентирана с Наредба № 1 от 07.07.2000 г. за проучване, опазване и ползване на подземните води. Тази наредба е отменена с приемането на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г.). В разпоредбата на чл. 52 от отменената наредба изрично е посочено, че разрешителното за водоползване съдържа категорията на подземните води според предназначението им. С приемането на новата Наредба № 1 от 10.10.2007 г., действала към датата на издаването на оспорения административен акт, категоризацията на минералните води е отпаднала и този показател не фигурира в разрешителното за водовземане, регламентирано в чл. 166 от наредбата. От това следва, че към 17.10.2011 г., когато е изчислен конкретният размер на задължението на "Лайтхаус голф ризорт" АД, няма приложим нормативен акт, който да определя категорията на ползваната минерална вода, а съответно и коефициента, който е включен във формулата по чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Законосъобразен е изводът на съда, че до приемането на нови правила, съответстващи на закона, за изчисляване на дължимите такси следва да се прилагат правилата, установени в тарифата, приета с ПМС № 154 от 2000 г., но само дотолкова, доколкото не противоречат на закона. В този смисъл е и § 9 от ПЗР на ЗВ. Съгласно тази разпоредба лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизане в сила на тарифите, предвидени по този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата по издаване или преоформяне на разрешителното. По делото не е спорна дължимостта на таксата за ползване на минерална вода от страна на "Лайтхаус голф ризорт" АД - гр. София. Като носител на правото на водовземане на минерална вода по разрешително № 01610182 от 11.05.2009 г. на министъра на околната среда и водите дружеството е задължено по закон да заплати такса по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за водите. Изчисляването на размера на тази такса от страна на административния орган не е могло да стане при спазване на действащите законови разпоредби и при наличието на различни критерии за размера на таксата, залегнали в Закона за водите и в действащата към момента тарифа. Въведеният с разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ показател - температура на минералната вода, не може да бъде отчетен при определяне на дължимата такса поради това, че след изменението на Закона за водите с ДВ, бр. 65 от 2006 г. Тарифата за таксите за водоползване (отм.) не е била коригирана в съответствие със закона и не отразява този показател във формулата за изчисляване на дължимата такса по чл. 3. От друга страна същата тази формула съдържа показател, който след отмяната на Наредба № 1 от 07.07.2000 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (отм. с ДВ, бр. 87 от 2007 г.) вече не е законово уреден. Посочването на температурата на минералната вода като показател за изчисляване на таксата за ползването е въведено едва с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ДВ, бр. 50 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), като в чл. 10, ал. 3 от новата тарифа е уреден различен размер на таксата съобразно температурата на минералната вода. Всички тези доводи са подробно изложени в решението на административния съд, който последователно е анализирал доказателствата и приложимите към тях правни норми. В решението си съдът правилно е приел, че тарифата, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., противоречи на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите. Като нормативен акт, определящ начина на изчисляване на дължима такса, тарифата не може да се прилага по аналогия. А след като противоречи на нормативен акт от по-висока степен и на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, Тарифата за изчисляване на таксата за правото на водоползване е била неприложима. Съдът е обосновал подробно този правен извод, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноските са в тежест на касатора. Процесуалният представител на ответника е направил своевременно искане за присъждане на такива пред настоящата инстанция, както и е приложил списък на разноските по смисъла на чл. 80 от ГПК. От приложения договор за правна защита и съдействие от 28.03.2012 г. е видно, че между "Лайтхаус голф ризорт" АД - гр. София, представлявано от изпълнителния му директор Георги Чуклев, от една страна, и адвокат Диан Маринов Иванов - от друга страна, е сключен договор с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство на дружеството пред Върховния административен съд в производство, образувано по касационна жалба на директора на Басейновата дирекция за Черноморски район с център Варна срещу решение № 580 от 06.03.2012 г., постановено по адм. дело № 3900 от 2011 г. от Административния съд - Варна. По силата на същия договор е уговорено възнаграждение от 11 000 лв., като сумата е изплатена авансово в брой. Настоящата съдебна инстанция намира, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се присъди по-нисък размер на възнаграждението, което се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Този размер не може да бъде по-малък от минимално определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 150 лв., съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата. На основание § 2 от допълнителните разпоредби на цитираната наредба възнаграждението трябва да се присъди в трикратен размер, който възлиза на 450 лева. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на "Лайтхаус голф ризорт" АД сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото, а искането над тази сума до претендираните 11 000 лв. подлежи на отхвърляне. По отношение на частната жалба на "Лайтхаус голф ризорт" АД - гр. София, Върховният административен съд - трето отделение, намира същата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С определение № 1781 от 12.04.2012 г. по адм. дело № 3900 от 2011 г. Варненският административен съд е осъдил Басейновата дирекция за управление на водите в Черноморски район да заплати на "Лайтхаус голф ризорт" АД сумата от 50 лв. разноски по делото и е отхвърлил искането за разликата до 850 лева. Съдът е приел, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение не е подкрепено с изискваните от закона доказателства. Представеният договор от 10.01.2012 г. установявал споразумение за заплащане на възнаграждение и неговия размер, както и изявление, че сумата е изплатена авансово в брой. Тъй като адвокатът бил данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за него съществувало задължение за документиране на доходите по начина, предвиден в ал. 2 на чл. 9 от същия закон. Договорът за правна защита и съдействие не указвал на документ, изпълняващ функциите, предвидени в чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, поради което съдът е приел, че същият не доказва извършения от страната разход и молбата за разноски в тази й част за неоснователна. Определението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че договорът за правна защита и съдействие не доказва извършения от страната разход. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, а именно в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото. В представените от пълномощника на жалбоподателя писмени бележки е представен и списък на разноските, направени от "Лайтхаус голф ризорт" АД по делото, състоящи се в заплащане на държавна такса в размер на 50 и 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, изплатени изцяло авансово в брой, видно от договор за правна защита и съдействие от 10.01.2012 г. между "Лайтхаус голф ризорт" АД и адвокат Диан Маринов Иванов. Договорът е с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по адм. дело № 3900 от 2011 г. по описа на Административния съд - Варна. Срещу искането за присъждане на разноски, направено в открито съдебно заседание, поискано и с представените по делото писмени бележки, не е направено възражение за прекомерност от ответната страна. Съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски. С допълнителна молба от 16.03.2012 г. е поискано допълване на решението в частта му за разноските. Препис от тази молба е бил изпратен на ответника - директора на Басейновата дирекция за Черноморски район. Отговор на молбата не е постъпил, не е направено и възражение за прекомерност. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, счита, че определението следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него - постановено друго, с което да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд - трето отделение,