Решение № 4766 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6357/2008 г.

Решение № 4766 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6357/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) на Цветана Стоянова Назърова от София срещу решение № 152/04.03.2008 г. по адм. д. № 5695/2007 г. на Административен съд - София-град, II отделение, 25 състав. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторката като неоснователна. Приел, че обжалваната Заповед № РД 22-037/07.11.2007 г. на зам. областния управител на област София е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, а изложеното в нея че жалбоподателката е пропуснала срока за подаване на заявление по ЗОСОИ за получаване на обезщетение по чл. 3, ал. 3 ЗОСОИ е законосъобразно. Съгласно § 12 от ПЗР на ЗОСОИ срока, установен в чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ е продължен до 31.03.2000 г., но жалбоподателката е подала заявлението си на 03.04.2006 г., която дата е след срока. С изтичането на срока се е погасило и правото й да търси претендираното обезщетение по ЗОСОИ . В настоящата касационна жалба се възразява срещу съдебното решение, че макар и да е налице пропуснат срок, то касаторката не е правила отказ от наследство на родителите си, поради което счита че е налице правото й на претенция за това. Касационната жалба е неоснователна. Предявената претенция от касаторката е била на основание чл. 3, ал. 3 ЗОСОИ - получаване на обезщетение в качеството си на наследница на Руска (Стефанова) Стоянова Назърова, за оставеното от нея имущество в Гърция послужило за погасяване на държавен дълг между България и Гърция. Правилно съдът е посочил текста на § 12 от ПЗР на ЗОСОИ, съобразно който изрично е посочено, че срока за предявяване на тези искания по чл. 3, ал. 3 ЗОСОИ се продължава до 31 март 2000 г. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява и правото на страната да предявява това искане. Ирелевантно за правния срок е възражението на касаторката, че не е извършвала отказ от наследството на майка си. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,