Решение № 50136 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 309/2022 г.

Решение № 50136 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 309/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 301 от 29.06.2022 г. по касационна жалба, подадена от Р. А. С. и А. Р. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 187 от 05.11.2021 г. по гр. д. № 517/2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик, в частта, с която е отменено решение № 260105 от 28.04.2021 г. по гр. д. № 115/2020 г. на РС- Велинград и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че ищцата Б. И. С. е собственик на 1/2 ид. ч. от имот №.... с площ 91, 58 кв. м., представляващ тавански етаж, намиращ се в жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор №..., по КК на [населено място], с граници: ПИ...., ПИ...., ПИ...., ПИ...., ПИ.... и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК за 1/2 ид. ч. от предмета му н. а. №.... г., вписан в СВп. с №.... г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с правилата за придобивна давност и за необоснованост поради това, че изводите не съответстват на приетата за установена фактическа обстановка. Ответницата по касация не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По основанието за допускане до касация: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: "когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици", поради констатирано противоречие с решение № 97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на ВКС, І гр. о. и решение № 136/17.08.2011 г. по гр. д. № 774/2010 г. на ВКС, ІІ гр.. о. и относно признаците на владението, поради противоречие с решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, І гр. о. С тези решения се приема, че в отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал. 1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята идеална част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал владението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар, че може да съществува и такъв/. Фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите съсобственици и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал. 2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. /В този смисъл са и мотивите към т. 1 от ПП-6-74/. Тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Недвусмислени са доколкото никой от владелците не претендира и не упражнява съсобственически права по чл. 30 - 32 ЗС. Когато тези действия се упражняват в продължение на непрекъснат период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани, ако течението й не е спряно или прекъснато на някое от основанията по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС. Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение след изтичане на придобивната давност е без значение, тъй като правото на собственост е придобито, а позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност – ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. По касационната жалба: По делото е установено следното: С н. а. №..... г. Г. А. Ц. е признат за собственик на дворно място от 446 кв. м., съставляващо парцел..... от кв...... по плана на [населено място]. Той и съпругата му К. са продали на Е. Г. С. 2/3 ид. ч. от това празно дворно място. По спогодба, оформена с делбен протокол от 27.08.1969 г. по гр. д. № 250/1969 г. на ВРС, Е. Г. С. придобива цялото дворно място. В протокола е вписано, че в него съпругът й И. Т. С. притежава жилищна сграда. На основание наследство, делба и давностно владение Е. С. е призната са собственик на 300/600 ид. ч. от парцел..... от кв..... с площ 600 кв. м., в който попада изградената от съпруга й жилищна сграда. С н. а. №..... г. двамата съпрузи са дарили двете си дъщери с втория етаж от двуетажната къща, ведно с 1/2 ид. ч. от дворното място. Безспорно е установено, че в периода 1977-1978 г. И. С. е изградил трети етаж на къщата, който съгласно удостоверение № 597/27.06.2019 г. съставлява самостоятелен обект на собственост и е търпим строеж по действащия ПУП. Същият е заснет в КК с идентификатор №.... и е с площ 91, 58 кв. м. И. Т. С. е починал на 04.07.1982 г., а съпругата му Е. – на 24.09.2004 г. Ищцата Б. И. С. е тяхна дъщеря. Другата им дъщеря Е. И. С. е починала след баща си, но преди майка си – на 18.12.2000 г. Неин наследник е касатора /ответник/ Р. А. С.. Той е признат за собственик на третия /тавански/ етаж на основание давностно владение с н. а. №.... г., вписан в СВп. с №.... г. На 29.08.2019 г. с н. а., вписан №.... г., Р. А. С. е продал на сина си А. Р. С. същия самостоятелен обект в сграда – трети етаж. От свидетелските показания се установява следното: къщата е строена от родителите на ищцата. Първоначално цялото семейство живеело на приземния етаж. Когато дъщерите им станали големи и след като дъщерята Е. се развела, двете сестри отишли да живеят на жилищния етаж, а родителите им останали да живеят в приземния етаж. След земетресението през 1977 г. родителите направили ремонт на къщата, и със съгласието на съседите вдигнали малко надзида на покрива, изградили нов покрив и така подпокривното пространство било преустроено в жилище, като мансарден етаж. Тази показания се подкрепят и от писмените доказателства относно това кога е изграден процесния етаж. След смъртта на бащата през 1982 г. майката се качила да живее на етажа при дъщеря си Б., а дъщерята Е. оправила таванския етаж, направила тоалетна в него и се пренесли да живеят на последния етаж със сина си Р., който тогава бил ученик във втори-трети клас. От тогава и до момента в таванския етаж са живели първоначално ответника Р. С.. с майка си Е., а впоследствие и семейството на Р. - съпругата му и сина им А.. Всяко от жилищата си имало самостоятелно стълбище и самостоятелен вход към жилището. Откакто ищцата Б. останала да живее на етажа от къщата, а сестра й Е. със сина си Р. се установила да живее на таванския етаж, между двете сестри не е имало спорове и никоя от тях не е предявявала претенции за собственост към жилището на другата. Нямало спорове за собственост и между ищцата и племенника й Р. след смъртта на неговата майка и до момента. Свидетелят П. - приятел на Р. С. още от трети клас знае, че той е живял само в това жилище повече от тридесет години, чувал майка му да казва, че това жилище е нейно и не е чувал ищцата да е изявявала претенции към този етаж. Свидетелят Ж. установява същото, като допълва, че докато бил полицейски служител на кв. Л. около 19 години, всички били в много добри отношения, не са имали никакви конфликти или спорове, дори бил виждал ищцата Б. и съпругата на Р. да си пият заедно кафето на двора. Първата инстанция е отхвърлила иска, като е приела, че изводите на нотариуса в издаденият нот. акт в производство по обстоятелствена проверка са верни и събраните доказателства установяват придобиване по давност на третия етаж от Р. А., който е прехвърлил придобитото право на собственост на сина си А. Р.. Въззивната инстанция е възприела същата фактическа обстановка, но е формирала други правни изводи от нея. Приела е, че при установената сънаследствена съсобственост е неприложим чл. 69 ЗС, което не съответства на разясненията, дадени в ТР № 2012 г. на ОСГК на ВКС. Правилно е посочено, че за да придобие идеалните части на сънаследниците си, наследник, установил фактическа власт следва да демонстрира с явни и недвусмислени действия, по начин и със средства, които недвусмислено да сочат на намерение за придобиване идеалните части на другите и отблъскване владението на другите, тези действия да са обявени и да са достигнали до знанието на останалите сънаследници, а ползването на една вещ, само по себе си не означавало отблъскване на другия сънаследник, който не полза в този момент вещта от страна на наследника, който ползва вещта. Тази теоретично правилна постановка в доктрината и съдебната практика не е приложена правилно към установената безспорно фактическа обстановка. Некореспондиращ на събраните доказателства и кредитираните свидетелски показания е извода, че след като Р. С. е бил напълно наясно с кръга на наследници, които притежават права на собственост върху таванския етаж, по никакъв начин и с нито едно свое действие не бил обявил на ищцата явно и открито, че той счита този имот за своя еднолична собственост, не заявил ясно и недвусмислено, че той не признава нейните собственически наследствени права и не отблъснал нейното владение, като установи еднолично владение за себе си, тава да е достигнало до нея. Съдът е приел, че ищцата следвало и да "се е съгласила да не оспорва владението му и заявените права". Тъй като веднага след като узнала за издадения нот. акт по обстоятелствена проверка, тя предявила иска, съдът е приел, че владението на касатора е прекъснато. Предвид отговора на поставения въпрос във съдебната практика на ВКС, изводите на въззивната инстанция са неправилни. Тя не е съобразила, че между майката и двете сестри на практика е имало неформално разпределение на етажите, в резултат на което сестрата Ищцата останала да живее в долния жилищен етаж, а Е. оправила таванския етаж и се пренесли да живеят в него със сина си Р., който тогава бил ученик във втори-трети клас. След смъртта на майката - на 24.09.2004 г. това разпределение на двата етажа между двете сестри се запазило и никоя от тях не го е оспорила. До момента в таванския етаж са живели първоначално Е. със сина си - ответника Р. С., а впоследствие и семейството на Р. - съпругата му и сина им А.. Всяко от жилищата си имало самостоятелно стълбище и самостоятелен вход към жилището. Всяка от сестрите е стопанисвала етажа, в който живее. Откакто ищцата Б. си живеела на етажа от къщата, а сестра й Е. със сина си Р. се установила да живее на таванския етаж, между двете сестри не е имало спорове и никоя от тях не е предявила претенции за собственост или права на съсобственик към жилището на другата. Нямало спорове за собственост и между ищцата и племенника й Р. след смъртта на неговата майка и до момента. Фактическото разделяне на етажите, при което всеки от съсобствениците е установи самостоятелна власт върху конкретен имот, установяването на майката на касатора, а след това и на неговото семейство в процесното жилище, където живеят от десетилетия със знанието и без възражение на ищцата и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисването на самостоятелните етажи от всяка от сестрите, без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и ал. 2 или чл. 32 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си, защото тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни – възприети са от ищцата, не са смутени от нея и са непрекъснати. Не са двусмислени. Упражнявани са в продължение на непрекъснат период от повече от 10 години и доказват предпоставките на придобиване по давност, визирани в чл. 79 ЗС. Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение след изтичане на придобивната давност и придобиване на правото на собственост е без значение, тъй като позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност – ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение