Решение № 5035 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14782/2019 г.

Решение № 5035 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14782/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Български пощи" ЕАД, чрез процесуален представител, срещу решение № 6366 от 29 октомври 2019 г., постановено по адм. дело № 3845 от 2019 год., по описа на Административен съд С.–град/АССГ/, с което е изменено, по жалба на "Български пощи" ЕАД, решение № 157 от 18 март 2019 г., по преписка № 207 от 2018 г. на Комисия за защита от дискриминацията /КЗД/, в частта относно наложената, на осн. чл. 80, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр/. имуществена санкция, като е намален размерът й от 500(петстотин) лева на 250(двеста и петдесет) лева и е отхвърлена жалбата на "Български пощи" ЕАД срещу решение № 157 от 18 март 2019 г., по преписка № 207 от 2018 г. на Комисията за защита от дискриминацията, в останалата й част. Касаторът релевира оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг по същество на спора, с който да бъде отменено решение № 157 от 18 март 2019 г., по преписка № 207 от 2018 год. на Комисия за защита от дискриминацията (КЗД). Подробни съоръжения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд С. – град е образувано е по жалба на "Български пощи" ЕАД срещу решение № 157 от 18 март 2019 г., по преписка № 207 от 2018 г. на КЗД, с което е установено, че при осъществяване на своята дейност дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на до Пощенска станция – ПК 4023, гр. П., ж. к. "Т.", бл. ... А, което на осн. чл. 5 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, се смята за дискриминация по признак "увреждане" и представлява нарушение на закона. На осн. чл. 47, т. 3 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр., е наложена на посоченото дружество имуществена санкция в размер на 500 лв.; На осн. чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. КЗД е предписала на ответната страна, в тримесечен срок от постановяване на решението й, да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен и самостоятелен, и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност, до и в сградата на Пощенска станция– ПК 4023, гр. П., ж. к. "Т.", бл. ... А. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон, но целта на закона може да бъде постигана чрез индивидуализиране на наказанието в минималния му установен в санкционната норма размер, а именно 250 лв. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно правното значение на § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ, в приложимата му редакция) към настоящия спор. Действително цитираната разпоредба е относима към сгради, които са държавна или общинска собственост, но в случая решаващият съд не се е позовал на тази норма при формиране на правните си изводи и не определял собствеността на имота като държавна, а се е позовал на чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията и Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Приложимата правна уредба съдържа норми и по отношение поддържането на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда, поради което не е възможно да се обоснове извод, че не е приложима към сградата на "Български пощи" ЕАД в гр. П., поради непридобиването й в собственост на търговското дружество. Възможността клиентите на "Български пощи"ЕАД да получават определени услуги по домовете си също не изключва задължението до сградата, която е предназначена за обществено ползване да бъде осигурен достъп за всички лица, които желаят да я посетят. По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Сградата на пощенската станция в гр. П. е със стъпала, без рампа към 26.04.2018 г., което е видно от приобщения доказателствен материал по делото и неоспорено пред Комисията и първоинстанционния съд, поради което КЗД и АССГ обосновано са приели, че "Български пощи" ЕАД при своята дейност поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания. Настоящият тричленен състав на пето отделение изцяло споделя всички останали мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. В откритото съдебно заседание от 19 февруари 2020 г. не е представлявана от процесуален представител, но денят, преди даване ход по същество е депозирала писмено становище, чрез старши юрисконсулт Ж. Милушева, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Посочената сума следва да се възложи в тежест на "Български пощи" ЕАД, гр. С.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение