Решение № 168 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2011 г.

Решение № 168 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6763/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД "ПЕИ инженеринг", с адрес за кореспонденция гр. Варна, чрез законния си представител Васил Георгиев Георгиев, против решение № 793/31.03.2011 г. на Административен съд гр. Варна (АС), постановено по адм. д. № 2562 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 030902688/22.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 457/2.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посоченото основание, касаторът моли решението да бъде отменено решено по същество, като бъде отменен РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрк. М. Филева, излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 030902688/22.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 457/2.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от 09.2005 г. - 12.2008 г. в общ размер на 43 151,44 лв. и лихви в размер на 14 665,03 лв. и задължения по ЗКПО за 2005 г. - лихви в размер на 97,70 лв., за 2006 г. - лихви в размер на 137,31 лв. и 2007 г. - главница в размер на 6 583,03 лв. и лихви в размер на 1 841,65 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден въз основа на надлежно възлагане, като в хода на извършената ревизия не са допуснати нарушения на процедурата визирана в ДОПК. По същество в частта по ЗДДС: От фактическа страна подробно съдът е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства във връзка с отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя по доставки от "Томилимпекс" ЕООД, "Строй про" ЕООД, "Арди фиеста" ЕООД, "Ди - М - строй" ЕООД, "Косьо" ЕООД, "Евро старт 2007" ЕООД и "Стройинвест" ДЗЗД . Основанията на органа по приходите за отказа на право на данъчен кредит по процесните фактури са липса на реална доставка на стока и услуга, поради липса на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост при доставчика, необходима за извършване на процесните доставки. Прието е наличие на основание на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, т. е., че данъкът при доставчика е начислен неправомерно, а за доставките извършени преди влизане в сила на ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.), предпоставките на чл. 68, ал. 1, във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Относно доставките на "Томилимпекс" ЕООД, с предмет - строителни услуги, подробно индивидуализирани в решението съда, а именно: ВиК, ел. монтажни услуги, полагане кабелни проводници и ПУ тръби съдът е приел, че в хода на извършена насрещна проверка на доставчика, поради липса на представител на декларирания данъчен адрес, ИПДПО е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указаният срок доставчикът не е представил изисканите документи и доказателства относно доставките. При така установеното съдът е приел, че не са представени данни относно възможността на доставчика да извърши услугите. Не се съдържат и други писмени доказателства, които да обосноват извод за реалното изпълнение на доставките от издателя на процесните фактури. По същите съображения съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 6 и чл. 9 от ЗДС, относно доставките на "Арди фиеста" ЕООД, с предмет монтажни услуги и доставка на тръби. Относно доставките на "Строй про " ЕООД, съдът е приел, че приложените по делото писмени доказателства не установяват реално извършване на услуги между страните. Представените Протоколи обр. 19 не съдържат подпис на страните, поради което и не са кредитирани. Не е посочен и конкретен обект, на който са извършени, поради което и съобразно съдържанието не установяват изпълнението на доставките. Не са представени други доказателства, които да обосноват реалното изпълнение на доставките. От приетите по делото РА и РД на доставчика, съдът е приел, че последният не е бил намерен на декларираният адрес, не е извършена проверка в счетоводството, не е установена и извършваната от него дейност през периода на ревизията. Относно доставките от "Стройинвест " ДЗЗД, съдът е приел за безспорно установено, че процесните фактури са издадени след дерегистрацията по ЗДДС на доставчика, поради което за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 2, вр. чл. 55, ал. 1 и 6, чл. 63, чл. 6 и чл. 24 и чл. 25 от ЗДДС (отм.), вр. чл. 52, ал. 6 от ППЗДДС (отм.). Относно доставките от "Косьо" ЕООД, съдът е приел, че липсва реалност на доставката, а установеното извършване на последващи облагаеми доставки е индиция за този факт, но само при наличието и на други убедителни доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика - "Косьо" ЕООД. Този извода на съда не се променя от представеният РА и РД на доставчика, тъй като ревизията е по реда на чл. 122 и след. от ДОПК и при липса на проверка в счетоводството му. Относно доставките от "Евростарт 2007" ЕООД и "Ди - М - строй " ЕООД съдът е приел, че представените доказателства не обосновават извод за реалното изпълнение на доставката между страните по фактурите, включително и представените РА и РД на доставчика, тъй като не е извършвана проверка в счетоводството му. Представените фактури и протоколи за установяване завършването и за заплащането на СМР, издадени от жалбоподателя за получателите "Делтакар" ООД, "Делтастрой" ООД, "Елмарк индустриес" АД, "Италмодулаче България" ООД, "Кобко къмпани билд комерс" ООД, съдът е приел, че не установяват факта, че доставчиците на жалбоподателя са изпълнили фактурираните последващи услуги, тъй като в тях не се съдържат данни в приетите обекти да е имало и друг подизпълнител, за да може да се направи връзка с оспорените доставки. Съдът е кредитирал приетото без оспорване заключение на ССЕ и е приел, че от него не се установява факта на реалност на доставките, тъй като е изготвено във връзка с последващи СМР, по които жалбоподателя е изпълнител. В частта по ЗКПО: На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКПО в редакцията му за ревизираната 2007 г. е преобразуван финансовият резултат на жалбоподателя в посока увеличение със стойността на отчетените разходи по фактурите от "Томилимпекс" ЕООД и "Строй про" ЕООД в общ размер на 65 831,66 лв. и са установени задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 6 583,03 лв. Съдът е приел, че разходите по подробно индивидуализирани фактури са отчетени в счетоводството на жалбоподателя по счетоводна сметка 602 "Разходи за външни услуги" и сметка 601 "Разходи за материали", а в последствие в счетоводна сметка 611 "Разходи за основна дейност": Предвид установеното в хода на ревизията съдът е приел, че липсват безспорни доказателства за действително извършени услуги, за които жалбоподателят е отчел разходи, поради което законосъобразно съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата). Предвид посочените разпоредби на закона и установената фактическа обстановка, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - заплащане на възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени, дефинирана от законодателя като "отклонение от данъчно облагане" Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно и в съвкупност съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил подробни доводи, досежно установеното от фактическа страна и приложимите материално правни разпоредби. В частта по ЗДДС: Относно доставките на "Томилимпекс" ЕООД, с предмет - строителни услуги: а именно ВиК, ел. монтаж, полагане кабелни проводници и ПУ тръби, действително в хода на ревизията при извършена проверка в масивите на НАП е установено, че доставчика има регистрирани работници за процесния период, но поради ненамиране представител на доставчика на адреса не е извършена проверка в счетоводството му, включително и от вещото лице изготвило ССЕ, за да се установи наличието на счетоводно отразени разходи във връзка с доставката на услуги, в това число и транспортни разходи, документи за извършени плащания, Актове обр. 19, количествено стойностни сметки. От представените три броя Протоколи обр. 19, към три от единадесетте броя процесни фактури, се установява, че два от тях са неподписани от двете страни, а един е подписан само от инвеститора, като не може да се определи обекта на изпълнение на услугата, поради което и въпреки, че принципно е основателен довода на касатора, че ненамирането на доставчика на декларирания адрес и непредставяне на изисканите му документи не е основание за отказ на правото на данъчен кредит, както и нередовно воденото счетоводство от него, то с оглед анализа на останалите доказателства правилно от съда е прието, че не е установен факта на реалното извършване на процесните услуги, поради което са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Относно доставките на "Арди фиеста" ЕООД, с предмет строителни услуги и доставка на стока - тръби, също в хода на ревизията при извършена проверка в масивите на НАП е установено, че доставчика има регистрирани работници за процесния период, но за 2008 г. ДЗЛ не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, а една от процесните фактури не е включена в ДП за процесния период. Не са представени доказателства за извършени разходи, включително транспортни, както и приемо-предавателни протоколи за извършените строителни услуги и за кои обекти се отнасят, за да може да се приеме, че са свързани с последващи строителни дейности предадените от касатора на негови възложители. Както правилно е приел АС, само посочване на вида услуга в процесните фактури, не налага на извода за нейното реално извършване, тъй като липсват данни какво включват услугите, при каква единична стойност са уговорени и къде са извършени, за да се приеме, че са част от последващи облагаеми доставки на касатора, в каквато насока са касационните доводи в жалбата. Относно доставките от "Строй про" ЕООД:, с предмет доставка на фитинги и тръби за данъчен период м. 05.2006 г., правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. от ЗДДС (отм.) вр. чл. 64, ал. 1 и чл. 6 от ЗДДС (отм.), поради което законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. В останалата част досежно доставката на строителни услуги-довършителни работи за данъчни периоди 2007 г. приложените по делото писмени доказателства не установяват реално извършване на услуги между страните. Представените Протоколи обр. 19 не са подписани от страните, поради което и правилно не са кредитирани. Не е посочен и конкретен обект, поради което и съобразно съдържанието не установяват изпълнението на доставките. Не са представени други доказателства, които да обосноват реалното изпълнение на доставките. От приетите по делото РА и РД на доставчика, се установява, че последният не е бил намерен на декларираният адрес, не е извършена проверка в счетоводството, не е установена и извършваната от него дейност през периода на ревизията, поради което са неоснователни доводите на касатора, че съдът е приел липса на реалност на доставката само въз основа на факта на ненамиране на доставчика на декларирания от него данъчен адрес и липса на проверка в счетоводството му.. Безспорно установено е относно доставките на "Стройинвест" ДЗЗД, че процесните фактури са издадени след дерегистрацията по ЗДДС на доставчика поради което и законосъобразно на основание чл. 64, ал. 1, т. 2, вр. чл. 55, ал. 1 и 6, чл. 63, чл. 6 и чл. 24 и чл. 25 от ЗДДС (отм.), вр. чл. 52, ал. 6 от ППЗДДС (отм.), съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Относно доставките от "Косьо" ЕООД, правилно съдът е приел, че липсва реалност на доставката на стоки за процесния период м. 12.2005 г., поради липса на возено редовно счетоводство от доставчика и доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставките, поради което не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 1, вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.), за признаване право на данъчен кредит по отношение на жалбоподателя. Относно доставките от "Евростарт 2007" ЕООД и "Ди - М - строй " ЕООД правилно съдът е приел, че представените доказателства не обосновават извод за реалното изпълнение на процесните строителни услуги. Не са представени доказателства за извършени разходи, включително транспортни, както и приемо-предавателни протоколи за извършените строителни услуги и за кои обекти се отнасят, за да може да бъде направена съпоставка с предадените от касатора строителни дейности на негови възложители. Както правилно е приел АС само посочване на вида услуга в процесните фактури, не налага на извода за нейното реално извършване, тъй като липсват данни какво включват услугите, при каква единична стойност са уговорени и къде са извършени, за да се приеме, че са част от последващи облагаеми доставки на касатора, в каквато насока са касационните доводи в жалбата. В частта по ЗКПО: Предвид изложеното в мотивите досежно липса на безспорни доказателства за реалност на извършените услуги от "Томилимпекс" ЕООД и "Строй про" ЕООД за процесната 2007 г. в общ размер на 65 831,66 лв, правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКПО и законосъобразно е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока увеличение със стойността на отчетените разходи по процесните фактури и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗКПО данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. Съгласно ал. 2, т. 1 от същия чл. - за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба), който не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. Предвид посочените разпоредби на закона и установената фактическа обстановка, правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - заплащане на възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени, дефинирана от законодателя като "отклонение от данъчно облагане". С оглед на изложеното Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК ,