Решение № 6485 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13171/2013 г.

Решение № 6485 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13171/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София и касационна жалба на Красимир Димитров Николов, понастоящем в Затвора гр. Враца, срещу решение № 16 от 05.07.2013 г. по адм. дело № 8/2013 г. по описа на Административния съд - Враца. В жалбите са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иска отменяване на решението и отхвърляне на исковата молба на Красимир Димитров Николов за обезщетяване по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател Красимир Димитров Николов е недоволен от определения размер на обезщетението и претендира увеличаване и уважаване изцяло на претенциите всичките му искове. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София e неоснователна. Разгледани по същество касационна жалба на Красимир Димитров Николов е частично основателна. За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Красимир Димитров Николов, с която моли да бъде осъдено Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да му заплати парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, произтичащи от бездействие от страна на администрацията на Затвора гр. Враца да изпълни вменени й по закон задължения. Обективно съединени са шест искови претенции, предявени както следва: т. 1 обезщетение в размер на 2500 лв. за това, че в общежитието не са осигурени изискуемите по закон битови условия за пребиваващите в него лишени от свобода, като няма постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; т. 2 обезщетение за това, че не му е осигурявана диетична храна във връзка с чернодробното му заболяване и не му е осигурявана полагащата му се добавка по чл. 68 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията (ППЗИН) в размер на 2000 лв.; т. 3 обезщетение за невъзможността да ползва библиотека в размер на 1500 лв.; т. 4 обезщетение за това, че предлаганата му храна е недостатъчна по химически и калориен състав, както и че не е получавал полагащите му се безплатни облекло и обувки в размер на 2000 лв.; т. 5 обезщетение за това, че е лишен от правото на труд в размер на 1000 лв. и т. 6 обезщетение за това, че в общежитието не се организират спортни или културни мероприятия, а не му е осигурено и посещение на такива, в размер на 1000 лв. Претенцията обхваща периода от 01.06.2012 г. до датата на предявяване на иска 04.01.2013 г. За всяка от претенциите се претендира начисляване и на законната лихва. С обжалваното решение административният съд е уважил частично иска като е присъдил обезщетение в размер на 500 лв., за претърпени от него неимуществени вреди за визирания в исковата молба период от 01.06.2012 г. до 04.01.2013 г. поради неосигуряване на постоянен достъп до питейна вода и санитарен възел, заедно със законна лихва върху тази сума, считано от 04.01.2013 г. до окончателно изплащане на сумата. Отхвърлил е иска в останалата му част до пълния претендиран размер - 2500 лв. Присъдил е обезщетение в размер на 400 лв., за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 01.06.2012 г. до 04.01.2013 г. поради неосигуряване на диетична храна, заедно със законна лихва върху тази сума, считано от 04.01.2013 г. до окончателно й изплащане. Отхвърлил е иска в останалата му част до пълния размер - 2000 лв. Съдът е отхвърлил изцяло исковете на Николов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 01.06.2012 г. - 04.01.2013 г. поради невъзможността да ползва библиотека, неосигуряването на храна с достатъчен химически и калориен състав, неполучаването на полагащите му се безплатно облекло и обувки, лишаването му от правото на труд и неосигуряването на спортни или културни мероприятия. Съдът е отхвърлил изцяло всичките му предявени искове срещу Министерство на правосъдието. Приел, че исковете са предявени по отношение на две юридически лица - Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове е вторият ответник, тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо лице, което осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. За да постанови този резултат, съдът е приел, че кумулативно дадени предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ са доказани по отношение на претенцията по т. 1 и т. 2 от исковата молба. Задължението на административния орган в лицето на администрацията на затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) "Керамична фабрика" към Затвора гр. Враца да осигури при изпълнение на наказанието лишаване от свобода на лишения от свобода подходящи битови условия произтича от разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). По делото е доказано, че помещението, в което е бил настанен ищецът, не е имало постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Неизпълнението на това задължение представлява бездействие на административните органи и последица от него са породените неприятни асоциации у ищеца. Тази претенция е уважена, като е прието, че с оглед времето, през което са търпени негативните последици и че не е настъпило трайно увреждане на физическото и психическото състояние на ищеца, съдът е намерил, че за обезщетяването следва да бъде присъдена сумата в размер на 500 лв., върху която следва да се начисли и законната лихва от датата на предявяване на иска 04.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до пълния й размер - 2500 лв., претенцията е отхвърлена. Претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца вследствие неосигуряването на диетична храна е доказана. Задължението на административните органи в тази насока произтича от разпоредбата на чл. 68 ППЗИНЗС и неизпълнението му представлява бездействие по смисъла на закона. От приетата като доказателство медицинска справка от 05.02.2013 г. на Директора на МЦ към Затвора гр. Враца, е видно, че ищецът е диспансеризиран с диагноза "Наркотична зависимост. Хепатит С" и е на диетично хранене (чернодробна диета). Такава не му е осигурявана за процесния период на престой в ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора, вследствие на което същият е отслабнал и постоянно се е оплаквал от болки. Тези неимуществени вреди съдът е обезщетил със сумата от 400 лв., като е взел предвид периодът, в който са търпени и факта, че хроничното заболяване на ищеца не е възникнало във връзка с престоя му в Затвора. Върху тази сума е начислена законната лихва от датата на предявяването й 04.01.2013 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер - 2000 лв., претенцията е отхвърлена. Останалите искове по т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от исковата молба са отхвърлени, защото за тях не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Задължението на администрацията при изтърпяване на наказанието на лишения от свобода да бъде осигурена подходяща работа произлиза от разпоредбата на чл. 77 ЗИНЗС, във връзка с чл. 163 от Правилника за приложението му. Не е доказано виновно неизпълнение на това задължение от административни органи. Не е установено умишлено недопускане до работа, още повече, че тя се осигурява само при възможност. Тази претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Недоказана е и претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за лишаването от достъп до библиотека. Не е доказано, че са възникнали вредни последици за ищеца във връзка с невъзможността да ползва книги от библиотеката, поради което претенцията е отхвърлена. Не е доказано виновно бездействие от страна на администрацията на ЗООТ, във връзка с медицинското обслужване на ищеца, както не са доказани и настъпилите вредни последици за ищеца от предоставяне на храна със занижен калориен и химически състав, както и че същият не е получавал безплатни дрехи и обувки, поради което и тази претенции са отхвърлени. Недоказана е и претенцията за претърпени неимуществени вреди вследствие липсата на спортни и културни мероприятия и поради това и тази претенция е отхвърлена. Настоящият съдебен състав, намира, че съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, част от вътрешното право на страната. Установено е, че битовите условия в Затвора гр. Враца са лоши. В килиите в отделението, в което е бил настанен Николов, не е имало постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, а предоставената такава, е недостатъчна. Принуден да живее при тези условия Николов е поставен в унизително положение да търпи същите. Правилен с оглед на условеното е изводът на първоинстанционния съд, че страданията и трудностите, които е принуден да търпи Николов надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането. Те излизат извън прага на строгост по чл. 3 от Конвенцията и поради това правилно е прието, че същият следва да бъде възмезден. Настоящият състав намира, че размера на присъденото обезщетение е съобразено с изискванията за справедливост визирани в нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) като се има в предвид и виновното поведение на Николов, с което сам се е поставил в условия на ограничено право на свобода. Съдът правилно е приел, че претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца вследствие неосигуряване на диетична храна е доказана. Съдът неправилно се е мотивирал за отхвърлянето на иска за сумата над 400 лв. до пълният му размер от 2000 лв., като е взел предвид, че заболяването му е хронично и не е възникнало, във връзка с престоя му в Затвора. От представената медицинска справка от 05.02.2013 г. на Директора на МЦ към Затвора гр. Враца, е видно, че Николов е диспансеризиран с диагноза "Наркотична зависимост. Хепатит С" и е на диетично хранене (чернодробна диета). По делото е доказано, че нужната диета не му е осигурявана за процесния период на престой в ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора. В случая няма значение факта, че той сам се е поставил в това положение и че заболяването му не е настъпило по време на престоя му в затвора, а преди това. Като доказана тази претенция следва да се уважи в пълния претендиран размер и за това, че заболяването е от преди осъждането и административният орган е длъжен да осигури диетична храна на осъдения.. Поради това решението, с което е отхвърлен иска над уважената претенция до пълния размер - 2000 лв., следва да се отмени и вместо него да се присъди обезщетение до пълния претендиран размер по т. 2 от исковата молба допълнително в размер на 1600 лв. Настоящия съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд относно предявените от Николов искове по т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от исковата молба. Правилно е заключението на съда, че исковете за обезщетение за невъзможността да ползва библиотека в размер на 1500 лв.; обезщетение за това, че предлаганата му храна е недостатъчна по химически и калориен състав, както и че не е получавал полагащите му се безплатни облекло и обувки в размер на 2000 лв.; обезщетение за това, че е лишен от правото на труд в размер на 1000 лв. и обезщетение за това, че в общежитието не се организират спортни или културни мероприятия, а не му е осигурено и посещение на такива, в размер на 1000 лв. са недоказани. По отношение на тях е прието, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и поради това те правилно са отхвърлени изцяло. Поради изложеното касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за неправилност на решението и завишен размер на определеното обезщетение се явява неоснователна. Искът по чл. 1 ЗОДОВ има изцяло компенсаторен характер и е единственото ефикасно средство за защита от нарушенията на правата на затворника Николов. Ето защо и въпреки обективните трудности на Държавата, респ. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да осигури условия, отговарящи на стандартите на Конвенцията, компенсацията на търпяните неимуществени вреди е дължима. Касационната жалба на Красимир Димитров Николов е частично основателна. Определения размер на обезщетението по т. 2 от исковата молба в размер на 400 лв. е несправедлив и решението в частта, с която иска е отхвърлен до пълния му размер следва да се отмени и вместо него да се уважи до пълния претендиран размер от 2000 лв. Поради това Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София следва да заплати на Красимир Димитров Николов, сумата от 1600 лв., представляваща обезщетение до пълния размер на претенцията му от 2000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди за периода 01.06.2012 г. - 04.01.2013 г. поради неосигуряване на диетична храна, заедно със законната лихва върху тази сума от 04.01.2013 г. до окончателното й изплащане. В останалата част касационната жалба на Николов е неоснователна. Определеният размер по т. 1 от исковата молба е справедлив и достатъчен да компенсира преживяното неудобство, по-голямо от допустимото съгласно Конвенцията за защита на правата и на законните свободи на гражданите. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,