Решение № 12651 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 986/2010 г.

Решение № 12651 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 986/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Община Ямбол против решение по адм. д. № 212/2009 г. по описа на Административен съд - Сливен, в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 1000 лв. и законните лихви. Иска отмяна на решението с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Не е доказано незаконосъобразно бездействие от органите на общинската администрация, защото към момента на вредата, е налице действащ договор с търговско дружество "Три Д" ЕООД, на което са възложени надзора и грижите на животните на територията на община Ямбол. Общината е изпълнила административното си задължение да осигури временен приют, където безстопанствените кучета да се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират. Контролът за агресивно поведение е последващ и само при сигнал, какъвто в случая няма. Без доказателства по делото съдът е приел, че ищецът е ухапан от безстопанствено куче. Ответната страна Иван Младенов Иванов, с. Пет могили, Община Нова Загора, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Физическото лице е ухапано от бездомно куче на 26.04.2009 г., по което няма сключен договор за поръчка и следователно след изтичане на срока му, той не се е превърнал в безсрочен договор. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съдът е сезиран с искова молба от Иван Младенов Иванов против Община Ямбол с наведени доводи, че на 26.04.2009 г. е нападнат от безстопанствено скитащо куче в гр. Ямбол, ухапан е, поради което се е наложил да бъде лекуван в периода до 26.05.2009 г. и в продължение на повече от месец е търпял болки. Тъй като общината не е изпълнила задължението си по чл. 41, чл. 47, ал. 3 и чл. 50, т. 2 и § 5 от ПЗР на Закона за защита на животните да осигури приюти, за да стопанисва и контролира безстопанствените животни, а длъжностните лица не са спазили задълженията си по чл. 20 от Наредбата за регистриране, разплод и стопанисване на кучетата на територията на Община Ямбол в сила от 1.01.2001 г., е поискал присъждане на обезщетение в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва от 26.04.2009 г. С решение № 167/26.11.2009 г. по адм. д. № 212/2009 г. по описа на Административен съд - Сливен, първоинстанционният съд е приел, че искът е доказан и основателен до размера от 1000 лв. за неимуществени вреди, защото са представени доказателства за ухапване от безстопанствено куче, характера и периода на проведеното лечение. Развил мотиви, че дейността по надзора и грижите за безстопанствените животни на територията на общината е дейност на държавно управление, свързана с публичноправни правомощия, длъжностните лица към общинската администрация са допуснали незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на чл. 41 от ЗЗЖ за изграждане на приюти, стопанисване и контрол и настаняване на безстопанствени кучета в тях по § 5 от ДЗР на ЗЗЖ, правила доразвити в Наредбата на общината за регистриране, разплод и стопанисване на кучетата на територията на Община Ямбол в сила от 1.01.2001 г. Приел, че към момента на инцидента не е имало сключен договор между Община Ямбол и "Три Д" ООД за извършване на дейност по залавяне, кастриране, обезпаразитяване, лечение, ваксиниране и маркиране на безстопанствени животни на територията на Община Ямбол, защото договорът от 13.05.2008 г. е изтекъл на 31.12.2008 г., а следващият е сключен на 13.05.2009 г. Решението е незаконосъобразно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че решението е необосновано, защото няма никакви доказателства, че ухапването е от безстопанствено куче. Пред първоинстанционният съд между страните не е имало спор по този факт, изслушани са свидетели, които не са очевидци. Съдът приел, че кучето, което е ухапало ищеца няма идентификационен медальон или твърда маркировка и следователно не е регистрирано по реда на чл. 6 от Наредбата. Съдебният експерт установил, че нараняванията са от ухапване от животно, а разпитаните свидетели Иван Господинов Младенов и Иван Драгиев Господинов, тъй като не са очевидци на инцидента, само са възпроизвели разказа на пострадалото лице. Тъй като обаче защитата на общината е проведена само относно наличието или липса на неизпълнено административно задължение от длъжностни лица, по въпроса за безстопанствеността на животното не е имало спор, а е недопустимо такова твърдение да се прави за първи път пред касационната инстанция. Предвид обаче задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК служебно да следи за спазване на съответствието на решението с материалния закон, настоящият съдебен състав намира следното: По реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде ангажирана отговорността на общината за обезщетяване на вреди, настъпили от ухапвания от безстопанствено куче на територията на съответната община. Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна дейност ще е налице, когато на едната страна на правоотношението стои публичноправен субект, натоварен с властнически правомощия за изпълнение на предписаното от административна правна норма или от по-горестоящ орган на държавно управление, и може да осъществи принуда. Затова е необходимо на първо място да се прецени дали между гражданите и общината във връзка с безстопанствените кучета възникват обществени отношения в сферата на управлението. ЗМСМА регулира властническите правомощия на общинските съвети и кметовете като органи на управление на общината, а по силата на чл. 136, ал. 3 от Конституцията на РБ общината представлява юридическо лице, поради което в определи случаи встъпва в правоотношения и като равнопоставен правен субект. Законът за защита на животните /Обн., ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., изм., бр. 80 от 9.10.2009 г./ урежда механизмите за осъществяване на защита на животните, като въвежда забрани и задължения в тази връзка на собствениците на животни, на органи на централно и местно управление, на учебни заведения и сдружения на граждани. Глава V от ЗЗЖ е озаглавена "Безстопанствени животни", като съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ общинските съвети са длъжни да приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, да изградят приюти, за чиято дейност отговаря кметът. Предвид чл. 41, ал. 4 от ЗЗЖ тези приюти трябва да се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Регламентирана е мярка за овладяване на популацията, изразяваща се в задължително кастриране - чл. 47, ал. 1, предл. 1 от ЗЗЖ, както и задължителни грижи за кучетата по чл. 45, т. 5 и чл. 47, ал. 1, предл. 2 и 3, изразяващи се в лечебни и профилактични мероприятия като обезпаразитяване, ваксиниране срещу бяс, маркиране, както и извършване на реваксинация на три месеца на животните от отговорните за надзора и грижа лица - чл. 49 от ЗЗЖ. Това са административни задължения по смисъла на чл. 173 и чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Следователно във връзка с управлението са дейностите по приемането на програми за овладяване на популацията, изграждането на приюти, извършването на конкретни медицински манипулации във връзка със здравето на заловените безстопанствени животни, осъществяването на контрол над другите правнозадължени по този закон субекти, поддържане на база данни относно действията и манипулациите с животните. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ в случай, че не се явят лица, които да пожелаят да отглеждат кучетата като компаньони, за субектите, които стопанисват приютите съществуват две равностойни от юридическа гледна точка възможности: а/ кучетата да се маркират и настанят във временни приюти, определени от общинския съвет /организацията на работа и условия, в които се определят с наредба на общинския съвет - чл. 47, ал. 5 от ЗЗЖ/ или, б/ да се върнат по местата, от които са взети. Следователно според действащото законодателство безстопанствените кучета могат да бъдат настанявани в приюти, а също така и да бъдат пускани на свобода след извършване на задължителните ветеринарно-медицински дейности, като и двата варианта са законосъобразни. Законодателят обаче в чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ определя кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: това са общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50. Следователно това не е публичноправно задължение на общинската администрация, а задължение на общината като юридическо лице - един от изчерпателно изброените правните субекти, които извършват надзора над тези животни. Неизпълнението на задължението за поетапно настаняване в приюти по програми за намиране на собственик или в приют за доживотно отглеждане - чл. 55 от ЗЗЖ, в тригодишен срок от влизане на ЗЗЖ в сила на 31.01.2008 г., има за правна последица на основание § 5 от ПЗР на ЗЗЖ ангажиране на административно-наказателната отговорност на кмета с налагане на глоба в размер от 1000 лв. до 2000 лв., каквито санкции са предвидени в глава VII от ЗЗЖ за всички нарушители по този закон. От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Предвид чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, физически и юридически лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Във връзка със задълженията за кастрации, обезпаразитяване, ваксинации, реваксинации, възникват административни правоотношения между с органа, който осъществява контрол за изпълнение на Закона за защита на животните, а именно Националната ветеринарномедицинска служба. Когато обаче организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, които имат грижата и надзора, не изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица и организации от една страна и пострадалите от друга възникват правоотношения между равнопоставени субекти, а не административни правоотношения между субекти, които се намират в отношения на власт и подчинение. Към 26.04.2009 г., когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета, което обаче не е административно задължение, макар и да възниква от императивна правна норма. Съгласно чл. 50 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а когато вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Следователно в този случай не е налице основание за ангажиране отговорността на общината на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Задължението за настаняване в приюти на безстопанствени кучета и контролиране на агресивното им поведение е задължение на общината като правен субект, комуто законът е вменил такива задължения за грижи и контрол, каквито имат и собствениците на кучета. Отношенията обаче между пострадало лица и общината, като осъществяваща надзор над такова куче, са отношения между равнопоставени лица, които не се регламентират с властнически метод и принуда на едната страна спрямо другата. Предвид чл. 5 от АПК, чл. 20 и чл. 21 от Наредба за регистриране, разплод и стопанисване на кучетата на територията на община Ямбол, издадена от Общински съвет Ямбол, са незаконосъобразни, защото същите противоречат на чл. 41 и чл. 51 от Закона за защита на животните. Регламентират задължение за общината да организира улавянето на всички нерегистрирани кучета и тяхното задължително евтанизиране след изтичане на 14 дни, в който не бъдат потърсени, което е в нарушение на закона. Такава възможност законът предвижда само по изключение и то за конкретно определени случаи. Непотърсените в този срок животни са подлежали на евтаназия на основание чл. 70, ал. 2 от ЗВМД /обн., ДВ, бр. 42, 1999 г./, който обаче е отменен със ЗВМД /обн., ДВ, бр. 87 от 1.11.2005 г./. Настоящата инстанция не споделя съдебната практика по адм. д. № 6227/2009 г., адм. д. № 9257/2009 г. и 3635/2010 г. по описа на ВАС, III отделение, за обезсилване на решенията, постановени по съществото на спора по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и изпращане на делата по подсъдност на общите съдилища. Ищецът, търсещ от административния съд защита, при очертаване на предмета на спора твърди, че вредата е в резултат на незаконно административно бездействие, на което съдът е длъжен да отговори със съдебен акт по съществото на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,