Решение № 4538 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1188/2012 г.

Решение № 4538 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1188/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Талал Ибрахим Джасем, гражданин на Ирак, против решение № 5581 от 07.12.2011 г. по адм. дело № 6119/2011 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Касаторът моли тричленният състав на ВАС да отмени обжалваното съдебно решение и решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет като незаконосъобразни. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд-трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Талал Ибрахим Джасем, гражданин на Ирак, против решение № 325/23.06.2011 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че изложената от чужденеца бежанска история не може да обоснове основателен страх от преследване. Приел е, че единствената причина за напускане на страната му е не неговия страх, а желанието за по добър живот в България, която е демократична държава. Не се посочени доказателства, от които да се установи, че Талал Ибрахим Джасем реално е бил заплашван, или че срещу него са проявени действия заплашващи живота му. Мотивите да напусне Ирак се свеждат само и единствено до желанието му тук да намери по-добър живот. Съдът е намерил за неоснователно опасението на жалбоподателя, че може да бъде преследван по причина на професията му - златар. Позовал се е на Справка от 25.08.2010 г. на Дирекция" Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, в която се посочва, че златарите като членове на определени професионални съсловия, не са включени в Списъка на ВКБООН на лицата с определен профил и професии, които са в риск от убийство, нападения и отвличания ли други форми на нехуманно отнасяне, като не е изключено лице, което упражнява златарска професия да бъде заплашено с отвличане или отвлечено от негови бизнес конкуренти и от криминални групи, търсещи лесна печалба от паричен откуп. С тези мотиви съдът е приел, че по отношение на Талал Ибрахим Джасем не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Първоинстанционният съд е приел, че административното решение е законосъобразно и в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Посочил е, че от събраните доказателства и най вече от бежанската история на оспорващия не може да се приеме, че Талал Ибрахим Джасем е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото преди да напусне страната си не е имал никакви проблеми с властите или с когото и да било, а посегателството върху него- в поска искане на откуп, не може да обуслови реално предприети, застрашаващи свободата и живота и или сигурността му в Ирак, както от страна на официалните власти, така и от каквато и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. Не са налице и заплахи спрямо оспорващия, породени от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Съдът се е съобразил и с Решение от 17.02.2009 г. на Съдът на Европейските общности, с което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО/. При постановяване на решението си съдът е взел предвид и приложената с преписката Справка от 30.03.2011 г. на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС, даваща информация за състоянието на сигурността в централен Ирак и европейската практика при разглеждане на молби за закрила на иракски граждани. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Aдминистративен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд обосновано, предвид официалната справка на агенцията за ситуацията в страната. Същата е актуална, поради което и информацията съдържаща се в нея като такава следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че решаващият състав не е взел предвид представените пред него писмени доказателства, както и не е обсъдил твърдението му, че е бил заплашван от терористична групировка, че ако се завърне на работа в полицията ще бъде убит. На първо място доказателства за такива заплахи липсват, както правилно е отбелязъл АССГ. На следващо, от приложените по делото протоколи от проведени с жалбоподателя интервюта се установява, че Талал Ибрахим Джасем е бил пенсиониран в полицията, поискал е да се върне на работа, но са му отказали, след което се върнал да работи в магазина си в гр. Мосул. Съдът намира, че тези твърдения са голословни, противоречиви и очевидно неотговарящи на истината. Няма никаква логика в това пенсиониран полицай, на който официално му е отказано да продължава да упражнява професията си, да бъде заплашван от групировки (не се конкретизира от кои), че ако се върне на работа ще бъде убит. В случая жалбоподателят неуспешно се домогва да представи историята си в контекста на усложнената обстановка в страната, като икономическият елемент очевидно в нея е водещ. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че Ирак не е сигурна страна по произход и че там той подложен тежки посегателства. Няма доказателства да е осъществявано насилие спрямо жалбоподателя, още повече то да се основава на раса, религия или политически убеждения. Законосъобразно решаващият състав на АССГ е съобразил приложената по делото справка рег. № 2564/30.03.2011 г. на ДАБ за обществено-политическата обстановка в Ирак, от която става ясно, че състоянието на сигурността в Ирак продължава да се подобрява. Инцидентите, свързани със сигурността остават на най-ниско ниво от последните 5 години, като напредъка в подобрението на сигурността остава стабилен. При това положение правилно в обжалваното решение е прието, че за жалбоподателя не са налице основания по чл. 8 ЗУБ за признаване на бежански статут. В съответствие с материалния закон е и изводът на тричленния състав, че с оглед ситуацията в Ирак липсва някоя от хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,