Решение № 6848 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2009 г.

Решение № 6848 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Кърджали, против Решение № 98 от 2.12.2008 г. по адм. дело № 128 по описа за 2008 г. на Кърджалийския административен съд, с което е отменено уведомително писмо изх. № 29-04-234 от 18.09.2008 г. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. (отм.) и на административнопроцесуалните норми на чл. 233 и чл. 234 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД, 2006). Ответникът "Диагностично - консултативен център № 1" ООД, гр. Кърджали, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Кърджалийският административен съд е отменил уведомително писмо изх. № 29-04-234 от 18.09.2008 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Кърджали, с което "Диагностично-консултативен център № 1" ООД, гр. Кърджали - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ - е задължен да възстанови сумата 1279.34 лв., представляваща заплатени от бюджета на НЗОК средства за медицински дейности извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по регулативните стандарти за второ тримесечие на 2008 г. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалните норми на чл. 233 - чл. 235 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. Страните по договор № 09-0220 от 04.03.2008 г. не действат като равнопоставени субекти и районната здравноосигурителна каса по изричен начин е овластена от чл. 73 и следв. от Закона за здравното осигуряване да налага санкции на изпълнителите на медицинска помощ в административни производства по едностранно осъществяван контрол върху дейността им. Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти, които са неразделна част от индивидуалния договор, както и на произтичащите от неспазването им неблагоприятни последици за изпълнителя на медицинска помощ, също следва да бъде извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК. С оспореното писмо РЗОК - Кърджали е упражнила административни правомощия и едностранно е засегнала интересите на изпълнителя на медицинска помощ - създадено е задължение за плащане, определен е способът и срокът за изпълнение на задължението. При определяне на подлежащите на възстановяване средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, следва да се процедира съобразно специалното административно производство, регламентирано в НРД-2006 г. Разпоредбата на чл. 234 от НРД-2006 г. изисква съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" и осигуряване на възможност на засегнатото лице - обект на проверката - да се защити, като представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. По изложените съображения следва да се приеме, че оспореното писмо на Директора на РЗОК, гр. Кърджали, с което "ДКЦ № 1" ООД, гр. Кърджали, е задължено да внесе по сметка на РЗОК едностранно определено парично задължение, е издадено при съществени нарушения на административнопроцесуалните изисквания. Първостепенният съд се е съобразил със стабилната съдебна практика и правилно е приел, че оспореното писмо е незаконосъобразно. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и съдебното решение, с което уведомителното писмо е отменено, следва да бъде оставено в сила. Предвид отмяната на акта на процесуално основание въпросите във връзка с материалната му законосъобразност с оглед посочената разпоредба на чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. (отм.) не подлежат на преценка и обсъждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,