Решение № 17595 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9311/2019 г.

Решение № 17595 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9311/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ивко ГР" ЕООД – гр. Септември срещу решение № 800/9.04.2019 г., постановено по адм. дело № 6/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата дружеството срещу РА № Р-16001317000710-091-001/18.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 572/28.09.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени задължения за ДДС, вследствие на отказано право на данъчен кредит за месец януари 2012 г. в размер на 1 630 лв. и за месец март 2012 г. в размер на 2 114 лв. и лихви в общ размер на 2 032,29 лв., както и за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 4 523 лв. и лихви – 2 444,78 лв. и за 2012 г. в размер на 1 872 лв. и лихви – 817,59 лв. В голямата си част касационната жалба преповтаря оплакванията в първоинстанционната жалба срещу ревизионния акт, но в същото време се и релевират отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се от касатора, че в решението на Пловдивския районен съд (допусната грешка вместо Пловдивския административен съд) изцяло са възприети фактическите констатации и изводи на приходните органи и въпреки представените доказателства – договор за СМР, протоколи за извършени работи, обр. 19, които не били коментирани от състава на съда и лишава страната в процеса от възможността да упражни правото си на защита, което представлява самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт. Аргументът, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него работници според касационния жалбоподател не е основание за отказ от правото на данъчен кредит и в тази връзка се позова и на решение по дело С-324/11 на СЕС. Твърдението на съдебния състав, че представените договор, протоколи и фактури, удостоверяващи извършването на СМР представляват частни документи, не основание според касатора за отказ от кредитирането им. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирана по делото писмена защита на юриск. К. Стоянова, я оспорва и счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, както и се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално с решение № 753/3.04.2018 г., постановено по адм. дело № 2963/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на "Ивко ГР" ЕООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт за определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, приемайки, че не е доказана реалността на процесните доставки на СМР. С решение № 16277/28.12.2018 г. по адм. дело № 8447/2018 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение е отменено решението на първоинстанционния съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационният съдебен състав е приел, че съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът следва да се произнесе по съществото на спора, като обсъди всички събрани по делото доказателства. С решението си първата касационна инстанция е приел, че първостепенният съд се е задоволи само подробно да преразкаже констатациите на приходната администрация, без да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото. Прието е, че посочените нарушения са съществени, поради което касационната инстанция не може да осъществи контрол върху установеното от съда от фактическа и правна страна, а също е лишило страните от право на двуинстанционен съдебен контрол и същевременно се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Дадени са указания при необходимост първоинстанционния съд да изиска оригиналите на приложените по делото документи и изслушване на експертиза, както и съдът да формира обосновани фактически изводи и приложи към тях материалния закон съобразно относимата практика на ВАС и СЕС. При новото разглеждане новият съдебен състав на Административен съд - Пловдив отново е отхвърлил жалбата срещу цитирания по-горе ревизионен акт за отказаното право на данъчен кредит за месеците януари и март 2012 г. и определените задължения за корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в частта по ЗДДС не е установено по безспорен начин реалността на доставките на СМР за процесните данъчни периоди по доставки за СМР от "Металотехника 2003" ЕООД. Според съда не са представени никакви доказателства във връзка с извършване на доставките по издадените от посоченото дружество фактури на жалбоподателя. Съдът е приел също, че не са ангажирани и достоверни доказателства за изпълнение на доставката по договора за СМР, както и че няма данни доставчикът да има обезпеченост за тяхното осъществяване, поради което правилно е прието от приходните органи, че "Металотехника 2003" ЕООД не е реалният изпълнител на доставките. Съдът се е позовал и на съдебна практика на СЕС по дела С-255/02, С-32/03, решение по съединени дела С-439/04 и С-440/04. Въз основа на мотивите за законосъобразното определяне на задълженията по ЗДДС с ревизионния акт, вследствие на непризнато право на данъчен кредит по доставките от "Металотехника 2003" ЕООД, съдът е приел за законосъобразно определянето и на дължим корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. В частта по ЗДДС. Правото на данъчен кредит винаги се обуславя от реалността на доставката на стока и/или услуга съобразно чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В процесния случай фактурираните доставки от "Металотехника 2003" ЕООД са за СМР. Първоначално е бил сключен договор от 8.11.2010 г. с възложител "Балканстрой" АД – гр. Разград и с изпълнител "Ивко ГР" ЕООД ЕООД за обект "Голф", подобект "Пирин1". В приложение и анекси към договора подробно са описани СМР, които е следвало да се изпълнят от ревизираното дружество, а впоследствие с договор от 2.05.2011 г. с "Металотехника 2003" ЕООД като подизпълнител, като възложителят "Ивко ГР" ЕООД е превъзложил процесните СМР на издателя на спорните фактури.. Още в хода на ревизията са представени освен договори, фактури и протоколи, обр. 19 за обект "Пирин Голф клуб – гр. Разлог", двустранно подписани от подизпълнителя и ревизираното дружество. Към тях не са представени никакви други доказателства, като други съпътстващи документи, с които да се докаже реалното осъществяване на доставките за СМР съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В договора с основния възложител "Балканстрой" АД, същият се е задължил с раздел ІV, т. 1.2.2 да осигури необходимите материали за изпълнение на договорените СМР съгласно проектната документация. Такава документация не е представена по делото. Освен това, след като договорените СМР са превъзложени за изпълнение на "Металотехника 2003" ЕООД, то задължение на ревизираното дружество е било да докаже, че осигурените от "Балканстрой" АД строителни материали съгласно договора между тях, които са необходими за извършване на процесните СМР, са предадени на "Металотехника 2003" ЕООД, за да може фактурираните СМР действително да се осъществят от издателя на процесните фактури. Липсата на тези доказателства, които е следва да се представят от ревизираното дружество, разколебава правилно съда да приеме, че е доказана реалността на спорните доставки, по които последното е упражнило правото си на данъчен кредит. В тази връзка законосъобразно и приходните орган, а впоследствие и и първостепенния съд са приели, че незаконосъобразно е упражнено правото на данъчен кредит и правилно на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, то не е признато. В частта по ЗКПО. С мотивите в частта по ЗДДС правилно решаващият съд за 2012 г. е приел, че е дължим и установения с ревизионния акт корпоративен данък на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО предвид, че не са признати направените разходи по процесните доставки от ревизираното дружество. За 2011 г. правилно съдът е приел, че законосъобразно приходните органи са увеличили финансовия резултат отново на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО за разходи, отчетени от ревизираното дружество слуги и разходи за доставка на тръбно скеле, за което не са ангажирани доказателства за действителното му доставяне. При постановяване на обжалваното решение съдът е спазил всички указания на първата касационна инстанция, поради което решението му не страда от сочените в касационната жалба поради и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане в депозираната от юриск. К. Стоянова искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на Национална агенция за приходите следва да се присъди такова за касационната инстанция в размер на 900 лв., както е поискано. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение