Решение № 1249 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2019 г.

Решение № 1249 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Агрос-98" ООД моли да бъде отменено решение № 2480/20.12.2018 г. по адм. д. № 3574/2017 г. на АС - Варна, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000314002539-091-001/28.08.2015 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба, имаща характер на защита по същество. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена молба, имаща характер на становище по същество, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции 14 746, 49 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Агрос-98" ООД против РА № Р-03000314002539-091-001/28.08.2015 г. на ТД на НАП-Варна, с който за периода м. 9 – 12. 2009 г., м. 8, 11 – 12. 2010 г. и м. 4, 9 – 10 и 12. 2011 г. са установени задължения по ЗДДС общо 71 418, 54 лв с лихви общо 44 247, 07 лв. В РА е извършена корекция на ДДС за внасяне за тези периоди поради непризнаване на данъчни кредитни известия, издадени от касатора, тъй като не са налице условията на чл. 115, ал. 1 и 3 от ЗДДС за издаване на ДКИ. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА относно издадените данъчни кредитни известия: на ПК "С. Костов", ЗП С. Великов относно кредитно известие № 2244/31.12.2010 г., "Есо Роз" ЕООД, ЕТ"Земя-2001-Х. Жеков" и ФЗ "Панайотов и Щерев" ООД относно кредитно известие № 1536/08.12.2009 г. Позовал се е на практиката на СЕО и СЕС относима към спора. В РА е констатирано, че получателите по фактурите на ревизираното лице не са отразили издадените от него данъчни кредитни известия в дневниците си за покупки, ползвали са право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, с което не е избегнат рискът от загуба на данъчни приходи. Съдът се е позовал на практиката на СЕС, според която корекция на фактура за доставка може да се прави, когато е отстранен риска от загуби на данъчни приходи, което изискване в случая не е налице, след като получателите са ползвали право на приспадане на данъчен кредит и не са отразили ДКИ, издадени от ревизираното лице в дневниците си за покупки. В този смисъл е и решението по дело С-111/14 на СЕС т. ЗЗ и 34 от мотивите. В решението по дело С-138/12 на СЕС в т. 27 от мотивите на решението СЕС поставя изискване да е отстранен риска от загуба на данъчни приходи, което условие в случая не е налице. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила.. Издадено е кредитно известие на ПК "С. Костов" без знание на потребителната кооперация, а плащане по фактурата е извършено след няколко месеца по съглашение за прихващане на взаимни задължения, при които факти органите по приходите и съдът обосновано са приели, че не е доказано наличие на обстоятелства по чл. 115 от ЗДДС за издаване на данъчно кредитно известие. За доставка на амониева селитра и акорд – препарат за растителна защита на ЗП С. Великов е издадена фактура № 1398/30.09.2009 г. на стойност 29 200 лв, кредитно известие № 1446/15.10.2009 г. на стойност 25 900 лв за амониевата селитра, с което е сторнирана фактурата от 30.09.2009 г. в частта за амониевата селитра, за нея е издадена и фактура № 2153/12.11.2010 г. на стойност 25 900 лв с ДДС 5180 лв със същия предмет. Кредитното известие от 15.10.2009 г. и фактурата от 12.11.2010 г. не са отразени в дневниците за покупки на земеделския производител, не е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2153/12.11.2010 г. на стойност 25 900 лв с ДДС 5180 лв, не са били предоставени от ревизираното лице на земеделския производител, поради което неправилно в РА е прието, че не е отстранена опасността от избягване на данъчни приходи и неправилно е начислен ДДС за внасяне 5180 лв за м. 10. 2009 г. и са начислени съответни лихви в размер 3076, 50 лв, които следва да бъдат спаднати от задълженията по РА. Лихвите за периода 15.11.2009 г. до 15.01.2010 г., изчислени съответно по механизма в решението по жалбата по административен ред са в размер 89, 17 лв. Общо за м. 10. 2009 г. дължимите лихви са в размер 19094, 56 лв, а главницата за внасяне е в размер 32 000 лв. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за м. 10. 2009 г. е определен ДДС за внасяне над 32 000 лв с лихви над 19 094, 56 лв като неправилно следва да бъде отменено и вместо него в тази част РА следва да бъде отменен. За второто кредитно известие № 2244/31.12.2010 г. на стойност -35 629 лв, касаещо фактури № 1398/30.09.2009 г. и № 1580/26.12.2009 г. в РД е констатирано, че не е отразено в дневника за покупки на земеделския производител, който е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Обосновано органите по приходите и съдът са приели, че не е доказано да е настъпило изменение на данъчната основа по фактурите или да е развалена частично сделката, не са налице основанията по чл. 115 от ЗДДС за издаване на ДКИ № 2244/31.12.2010 г. Съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА в тази част. По три фактури за доставка на препарати на "Есо Роз" ЕООД от м. 12.2009 г. и м. 7.2010 г. получателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит. Ревизираното лице е издало спорните три данъчни кредитни известия от м. 12.2011 г. за фактурите от м. 12. 2009 г. и от м. 8.2010 г. за фактурата от м. 7.2010 г., за които няма данни да са предоставени на получателя, който не ги е отразил в дневниците си покупки. Обосновано съдът е приел, че представените в съдебното производство покана за доброволно плащане от 31.07.2010 г. по трите фактури, стокови разписки за върнати препарати от м. 12. 2009 г., сторно касови бележки от м. 12. 2010 г. за сторниране на представените фискални бонове за плащане по двете фактури от м. 12.2009 г., неподписани от платеца по фискалните бонове, не установяват разваляне на доставката или намаление на данъчната основа по чл. 115 от ЗДДС. Сторно касовите бележки не установяват връщане на парите по фискалните бонове за плащане в брой по фактурите. Правилно съдът е отхвърлил жалбата против РА в тази част. По фактура № 950/26.01.2009 г. за доставка на препарати на ЕТ "Земя-2001-Х. Жеков" е представено в преписката платежно нареждане за плащане по банков път, фактурата е отразена в дневника за покупки на получателя. Ревизираното лице е издало кредитно известие № 1517/27.11.2009 г. за цялата стойност по фактурата, което не е отразено в дневника за покупки на получателя. Едва в жалбата пред съда касаторът поддържа, че е издадена фактура № 1523/1.12.2009 г. на същата стойност за същите количества и видове препарати и би следвало, както е прието в решението по жалбата по административен ред да се търсят само лихви от 15-то число на месеца следващ издаването на кредитното известие до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е издадена втората фактура. В РА липсват констатации относно фактура № 1523/1.12.2009 г., не е поставяна задача на вещите лица да проверят отразена ли е фактурата в дневниците за покупки на получателя, поради което не е доказано, че ревизираното лице е отстранило риска от загуба на данъчни приходи. Твърденията, че фактура № 1523/1.12.2009 г. е предмет на друг ревизионен акт не са подкрепени с доказателства. Представените с молба в настоящото производство счетоводни справки за отразяване на фактурата в счетоводството на ревизираното лице не могат да установят дали по тази фактура е ползвано право на приспадане на данъчен кредит от получателя и дали е избягнат риска от загуба на данъчни приходи. Съдът обосновано е приел, че не е доказано наличие на обстоятелства по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС за издаване на данъчното кредитно известие. По договор от 12.10.2009 г. ФЗ "Панайотов и Щерев" ООД и ревизираното лице договорили доставка за ФЗ "Панайотов и Щерев" ООД на 3400 мт царевица с посочени в т. 4, 1 изисквания за качеството. Приложен е сертификат № 00143/22.11.2009 г. на "Булкарго" ООД за натоварени 2923, 48 мт царевица с данни за качеството по протокол за изпитване от същата дата. По тези данни предвид т. 8, 1 от договора е изчислена бонификация от -9, 39 процента, която предвид първото заключение на вещото лице, дадено при първото гледане на делото в АС - Варна е на стойност 67 924 лв, за която е издадено данъчно кредитно известие № 1536/8.12.2009 г. Получателят е дал обяснения, че не е получил кредитното известие и не го е отразил в дневника за покупки. Вещото лице е дало заключение, че корекцията на стойността на сделката по кредитното известие участва в последващи разчетни отношения между съконтрагентите, без да посочи как е формиран този извод. Заключението в тази част е необосновано. Съдът неправилно е приел, че кредитното известие е издадено без основание предвид цитираните договор и сертификат, но обосновано е приел, че липсват доказателства за връщане на стойността, равна на бонификацията. След като не са представени доказателства за предаване на данъчното кредитно известие на купувача от ревизираното лице, то е издадено в нарушение на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС, който изисква кредитното известие при платена напълно стойността на доставката преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 да се издаде в 5-дневен срок от уреждането на авансово преведената сума чрез връщане, прихващане или по друг възмезден начин. В случая не е отстранен риска от загуба на данъчни приходи, поради което решението е правилно като краен резултат в тази част и следва да бъде оставено в сила. Представеното в първото касационно производство по спора споразумение от 11.12.2009 г. противоречи на обясненията на получателя по време на ревизията, че не е получил кредитното известие и не променя фактическата обстановка по спора. На 12.12.2015 г. при първото разглеждане на делото съдът е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства в подкрепа на твърденията си в жалбата. Представянето на споразумението едва в първото касационно производство през 2016 г. може да се обясни само със съставяне на споразумението за нуждите на процеса, а предвид неговата дата нарушението на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС не е отстранено, както и не е доказано предвид необосновано заключение на вещото лице, че сумата по кредитното известие е участвала в следващи разчетни отношения. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По договор от 1.09.2011 г. ФЗ "Панайотов и Щерев" ООД и ревизираното лице договорили доставка за ФЗ "Панайотов и Щерев" ООД на 500 мт рапица. С анекс от 21.09.2011 г. към договора се уговорили количеството рапица да бъде 345 мт. Издадена е фактура № 2683/01.09.2011 г. за доставка на 500 т рапица на стойност 424 000 лв с ДДС – 508 800 лв. Издадено е кредитно известие към фактурата № 12907/21.09.2011 г. за 155 т рапица на стойност 131 440 лв с 26 288 лв ДДС, което е осчетоводено от получателя ФЗ "Панайотов и Щерев" ООД и отразено в дневника за покупки съобразно договореното в цитирания анекс. В дневника си за продажби ревизираното лице отразява кредитно известие № 2720/21.09.2011 г. с данъчна основа 131 440 лв и ДДС 26 288 лв, което не е приложено по делото. Погрешното посочване на номера на кредитното известие в дневника за продажби на ревизираното лице не е основание да не бъде признато, след като е установено, че има промяна в стойността на сделката предвид приложеният анекс, в дневника за продажби на жалбоподателя е отразено само кредитно известие № 2720/21.09.2011 г. с данъчна основа 131 440 лв и ДДС 26 288 лв и не е отразено кредитно известие към фактурата № 12907/21.09.2011 г. за 155 т рапица на стойност 131 440 лв с 26 288 лв ДДС. Последното е отразено в дневника за покупки на получателя, не е налице риск от загуба на данъчни приходи, поради което в РА неправилно е определен като дължим за м. 9. 2011 г. ДДС 26 288 лв, определени са за внасяне 25 709, 96 лв с 10 167, 38 лв лихви. Погрешно в РА са приспаднали посочените като дължими в справката-декларация 578, 04 лв, вместо да ги прибавят към определената от ревизията сума за внасяне. На основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК не може да се влошава положението на обжалващия от съда. Съдът погрешно е приел, че в тази част РА следва да бъде оставен в сила. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за м. 9. 2011 г. е определен за внасяне ДДС 25 709, 96 лв с 10 167, 38 лв лихви и вместо него в тази част следва да бъде отменен РА. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за м. 10. 2009 г. е определен ДДС за внасяне над 32 000 лв с лихви над 19 094, 56 лв и в частта, с която за м. 9.2011 г. е определен за внасяне ДДС 25 709, 96 лв с 10 167, 38 лв лихви и вместо него в тази част следва да бъде отменен РА. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски за всички инстанции общо 5824, 62 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 2678, 63 лв – общо 5357, 26 лв за две инстанции, както е поискано или по компенсация ответникът следва да заплати на касатора 467, 36 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,