Решение № 8332 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "България ер Меинтенанс ЕАД против Решение 1163/21.02.2024г., постановено по адм.д.8488/2022г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) peг. СФД22-РД77-65/10.06.2022 г. издаден от органи по приходите - служители на Столична общинска администрация, потвърден с Решение СОА22-РД28-28 от 19.08.2022 г. на кмета на Столична община, в частта с която по отношение на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2021г. в размер на 37 528.53 лв. и лихви за забава в размер на 2 944.88 лв. и в частта с която са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2021г. в размер на 725 657.17 лв. и лихви в размер на 22 705.98 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда за валидност и материална законосъобразност на ревизионния акт. Относно задълженията за ДНИ се твърди, че имотите се ползват непосредствено за експлоатационните нужди на обществения транспорт и съгласно действащия план за застрояване попадат в Летищен комплекс София. Излагат се подробни съображения за прилагане на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.13 от ЗМДТ по отношение на имотите, предмет на ревизионния акт. Относно определената такса битови отпадъци, включително за услугата по почистване на териториите за обществено ползване се твърди, че в нарушение на чл.67 ЗМДТ и Решение на СЕС по дело С-335/16, същата не е определена според количеството битови отпадъци и при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Според касатора съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед на което неправилно е приел, че Столична община е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на летищния комплекс. Твърди се, че на дружеството не са предоставени заявените контейнери и през ревизирания период не е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване от охраняемата зона на летището, до която служители на обслужващото дружество не са имали достъп. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и на съответната част от ревизионния акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощени адвокати. Претендира се присъждане на деловодни разноски съгласно представен списък.

Ответникът Кмета на Столична община, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Предмет на производството пред първоинстанционния административен съд е била законосъобразността на Ревизионен акт peг. СФД22-РД77-65/10.06.2022 г., издаден от органи по приходите - служители на Столична общинска администрация, потвърден с Решение СОА22-РД28-28 от 19.08.2022 г. на кмета на Столична община, с който по отношение на България ер Меинтенанс ЕАД са установени задължения и лихви за просрочие върху тях общо в размер на 1 063 451.44 лв., в т.ч. за данък недвижими имоти (ДНИ) - 292 162,16 лева; лихви ДНИ - 22 926,13 лева; за такса битови отпадъци (ТБО) - 725 657.17 лева и лихви ТБО в размер на 22 705,98 лева, за ревизирания период от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.

Административният съд е установил, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) peг. СФД22-РД01-5 от 07.03.2022г., издадена началник на отдел Ревизии и събиране на вземания към дирекция Общински приходи на Столична община, с която е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя за определяне на задължения по ЗМДТ за данъчен период от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в тримесечен срок, считано от датата на връчване на ЗВР на 10.03.2022 г. съобразно чл.114, ал.1 ДОПК, т.е. в срок до 10.06.2022 г. ЗВР е издадена във формата по чл.113, ал.1 ДОПК и връчена на представител на задълженото лице на 10.03.2022 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ peг. СФД22-ТД26-1504 от 13.05.2022 г. връчен електронно на 25.02.2022 г. В срока и по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК ревизираното лице е подало възражение срещу констатациите на доклада, което е прието за неоснователно. Ревизията е приключила с издаване на обжалвания ревизионен акт.

Предмет на ревизията са задължения по ЗМДТ за собствени на България ер Меинтенанс ЕАД нежилищни имоти, находящи се на територията на Столична община, район Слатина, бул. Брюксел 1, Аерогара София, местност Летищен комплекс, както следва:

1. Сграда - свободно стоящ склад /хранилище за индустриални химикали/ с идентификатор 68134.709.506.36, с разгъната застроена площ 253,98 кв. м., с предназначение за ремонт и линейно обслужване на самолети;

1. Административна града с идентификатор 68134.709.506.38, с РЗП 14 859,97 кв. м. с предназначение за ремонт и линейно обслужване на самолети - офиси и работилници;

1. 80,429 % идеални части от сгради с идентификатори 68134.709.495.2 и 68134.709.495.3, състоящи се от Логистична база и подземен паркинг DHL, с РЗП 7 619,57 кв. м., КПП DHL с РЗП 30 кв. м. и Административна сграда DHL с РЗП 2 551,21 кв. м.;

1. 80,4291 % идеални части от имоти, с идентификатори 68134.709.496 с обща площ 5 234 кв. м., 68134.709.497 с обща площ 2 437 кв. м. , 68134.709.498 с обща площ 210 кв. м., 68134.709.498 с обща площ 163 кв. м., с начин на ползване за второстепенна улица;

1. Нов хангар 1 с идентификатор 68134.709.506, с РЗП 7 393 кв. м., с предназначение за техническо обслужване на самолети;

1. Енергиен блок и нови площадкови мрежи и съоръжения с идентификатор 68134.709.506.37 с РЗП 92,43 кв. м. с предназначение за техническо обслужване на самолети;

1. Поземлен имот с идентификатор 68134.709.60, с площ 15 732,00 кв. м., с предназначение за друг поземлен имот, за движение и транспорт;

1. Поземлен имот с идентификатор 68134.709.24, с площ 11 776,00 кв. м., с предназначение за друг поземлен имот, за движение и транспорт;

1. Сгради - Масивна сграда Хемус Ер-химическа лаборатория, съставляваща едноетажна постройка, със ЗП от 189 кв. м.; Гаражни клетки 2 бр., съставляващи едноетажни постройки стоманобетонна конструкция, ЗП 36 кв. м.; Метален навес Хемус Ер-съставляващ покрита метална конструкция, със ЗП 360 кв. м.; Едноетажна сграда, представляваща склад с метален навес, състояща се от две зали и две стаи със ЗП 840 кв. м.; Обемни клетки 2 броя, съставляващи едноетажни постройки, метална конструкция, със ЗП 30 кв. м.; Дървена барака Пиринка 2, съставляваща едноетажна постройка, дървена конструкция, със ЗП 132 кв. м.; Масивна сграда Хемус Ер, съставляваща масивна едноетажна сграда, със 3 от 189 кв. м.; Масивна сграда Хемус Ер, съставляваща масивна едноетажна сграда, със ЗП 108 кв. м.; Котелно АТБ, съставляващо масивна сграда, със ЗП 180 кв.м.; Склад до котелно АТБ, съставляващ масивна двуетажна сграда, със ЗП 742 кв. м.; Дървена барака Пиринка 1 - учебен център, съставляваща едноетажна постройка, дървена конструкция, със ЗП 149 кв. м.; Дървена барака Пиринка 3, съставляваща едноетажна постройка, дървена конструкция, със ЗП 132 кв. м.; Хидрофорна станция АТБ - помпена станция за промишлена вода, съставляваща масивна едноетажна сграда, със ЗП от 235 кв. м.; Едноетажна сграда, представляваща склад с метален навес, състояща се от две зали и две стаи със ЗП 840 кв. м.; Сграда - хангар 1А, означена в счетоводната инвентарна книга за сгради на България Ер АД под 2186 (представляваща реконструирани и разширени чрез допълващо застрояване административна сграда АТБ и навес технологична площадка), нанесена под 444 в цифровия кадастрален план, с графично измерена площ от 2 564 кв. м., а съгласно одобрени архитектурни инвестиционни проекти, със ЗП от 2 625 кв. м. и РЗП 2 685 кв. м.; Сграда - хангар 2, означена в счетоводната инвентарна книга за сгради на България Ер АД под 2184, нанесена под 207 в цифровия кадастрален план с графично измерена площ от 5 241 кв. м., а съгласно одобрени архитектурни инвестиционни проекти, със ЗП 5 272 кв. м. и РЗП 8 184 кв. м.; Сграда - хангар 3, означена в счетоводната инвентарна книга за сгради на България Ер АД под 2185 нанесена под 375 в цифровия кадастрален план със ЗП 10 710 кв. м. и РЗП 12 600 кв. м.;

1. УПИ XLVII-18 с идентификатор 68134.709.485, с площ 480 кв. м., с предназначение за администрация, паркинги и обслужване;

1. УПИ XLIX-18 с идентификатор 68134.709.487, с площ 749 кв. м., с предназначение за администрация и обслужване

1. УПИ LIX-59, с идентификатор 68134.709.59, с площ 4 002 кв. м., с предназначение за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и паркинги;

1. УПИ XLIII-18, с идентификатор 68134.709.481, с площ 4 538 кв. м., с предназначение за кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи;

1. УПИ XLV-18, с идентификатор 68134.709.483, с площ 3 488 кв. м., с предназначение за карго, обслужване на самолетни паркинги;

1. УПИ XLIV-18, с идентификатор 68134.709.482, с обща площ 2 555 кв. м., с предназначение за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и паркинги;

1. УПИ XLVI-18, c идентификатор 68134.709.484, c площ 4 405,00 кв. м., c предназначение за карго, администрация, обслужване и паркинг;

1. УПИ LV-18, с идентификатор 68134.709.506, с площ 65 665 кв. м., с предназначение за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост, паркинги и сграда - нов КПП с РЗП 200 кв. м.;

1. ПИ с идентификатор 68134.709.494, с площ 15 835 кв. м., с предназначение за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост, паркинги;

1. ПИ с идентификатор 68134.709.495, с площ 12 837 кв. м., с предназначение за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост, паркинги.

По отношение на определения с процесния ревизионен акт данък върху недвижимите имоти съдът е очертал за спорен въпроса по приложението на чл.24, ал.1, т.13 от ЗМДТ. Административният съд е анализирал разпоредбите на пар.6, т.29 от ДР на ЗДвП и на пар.1, т.1 от ДР на Закона за автомобилните превози дефиниращи понятието "обществен превоз", както и нормите на Закона за пътищата относно "обществено ползване на пътищата" и "специално ползване на пътищата". На анализ са подложени и нормите на Закона за гражданското въздухоплаване, като е прието, че непосредствените нужди на въздушния транспорт са свързани с превоз на пътници, багажи, товари и поща по въздух. Позовавайки се на разпоредбите на чл.16, чл.17, чл.19, чл.25, чл.43 и чл.43а от Закона за гражданското въздухоплаване съдът е приел, че експлоатационните нужди на гражданското въздухоплаване са свързани не само с експлоатация на въздухоплавателни средства и на летища, но и с необходимостта от тяхното обслужване, като обслужването на самолети е функционално необходимо за осъществяване на въздушния транспорт, т.е. дейност, без която същият не може да функционира. Отреждане за карго (за товари) също е прието за такава дейност, защото непосредствените нужди на въздушния транспорт са свързани не само с превоз на пътници, но и с обслужване на багажи, товари и поща по въздух, както и че непосредственото функциониране на въздушния транспорт не може да се осъществява без наземно обслужване по чл.48д, ал.3 от ЗГВ. С други думи, без наземното обслужване по чл.48д, ал.3 от ЗГВ въздушният транспорт не би могъл да функционира нормално, каквото е изискването на чл.24, ал.1, т.13 от ЗМДТ. Съдът е приел още, че дейностите по чл.48д, ал.3 от ЗГВ са такива, без които въздушният транспорт не би могъл да функционира нормално и непосредствено. Позовал се е на разпоредбата на т.18 от пар.3 на ДР на ЗГВ, определяща наземното обслужване като дейност, извършвана в охраняемите граници на летище, свързана с предполетно или следполетно обслужване на въздухоплавателното средство, както и на легалните дефиниции по пар.3 от ДР на ЗГВ относно: т.4. "Въздухоплаване", т.7. "Въздушно движение", т.13. "Летище", т.28. "Съоръжение за излитане и кацане", т.37. "Самообслужване", т.82. "Перон. Административният съд е приел, че дейностите, необходими, за да функционира въздушният транспорт са и товарене или разтоварване на пощенски пратки или товари, зареждане с гориво, паркиране или техническо обслужване - дейности, без които наземното обслужване на въздухоплавателните средства по чл.48д, ал.3 от ЗГВ не може да се осъществява.

В заключение е прието, че спорното освобождаване по чл.24, ал.1, т.13 от ЗМДТ се отнася, както до дейностите пряко свързани с превоз на пътници и товари като кацане, излитане и движение на въздухоплавателни средства, така и до тяхното обслужване на въздухоплавателните средства и на техните пътници, товари и поща, тъй като това обслужване по дефиниция е част от разбирането за въздушното движение" (като съвкупност от всички въздухоплавателни средства в полет или движещи се по маневрената площ на летище), за летище, включващо сгради, съоръжения и оборудване, предназначени освен за кацане, излитане и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства, така и за тяхното обслужване, вкл. на техните пътници, товари и поща. Ето защо, сградите и съоръженията, в които се осъществяват дейностите по техническо обслужване на самолети, карго обслужване (обслужване на товари), администрация, паркинг, съхранение на резервни части и приспособления за ремонт на обществения въздушен транспорт, обслужване на бюфета (чл.48д, ал.3, т.11 от ЗГВ) също подлежат на освобождаване по чл.24, ал.1, т.13 от ЗМДТ. Съдът е възприел становището на вещото лице по приетата комплексна съдебна експертиза, според което имотите, предоставени на Луфтханза Техник София ООД и на DHL - Експрес България" ЕООД се използват непосредствено за експлоатационните нужди на обществения транспорт, включително логистичната база за преминаване и подготовка на товари за въздушен транспорт; КПП DHL за разпределение и контрол на постъпващите превозни средства на територията на логистичната база; дейностите по базова поддръжка и боядисване на самолети авиоинженерни услуги, както и свързаните с тях дейности, а именно - линейно обслужване, поддръжка и техническо обслужване на авио-оборудване, логистични, инженерни, развойни и спомагателни услуги на авиолинии, на други авио-оператори и/или доставчици на услуги в авиационната промишленост. Съдът е приел, че поясненото от вещото лице релавантно приложение на чл.24, ал.1, т.13 от ЗМДТ касае разликата между превоз и предаване на пратки, за които се приема, че е налице движение на товари, или обикновено складиране на товари, което няма връзка с тяхното движение. И доколкото е счел, че подобно складиране е характерно за Сграда І, част от сградите в т.ІХ и т.ХVІІ.3 от Приложение 1 към заключението от 23.11.2023 г., за които вещото лице е приело, че не са свързани непосредствено с експлоатационни нужди на въздушния транспорт, съдът е приел, че относимото обяснение за разликата между имоти, които се използват непосредствено за експлоатационните нужди на въздушния транспорт, и такива, които не отговарят на това изискване, се открива при сравнението между описанието и начина на ползване на имотите, посочени в таблица 1 и таблица 2 от Приложение 1 към основната експертиза от 06.06.2023 г. и тези, посочени в Приложение 1 към допълнителната експертиза от 23.11.2023 г..

В заключение според административния съд, не са свързани непосредствено с експлоатационни нужди на въздушния транспорт имотите по т. І,; т.VІ.; т. VІІ, т. VІІІ; т. ІХ, от т.1 до т.13; т. Х; т. ХІ; т.ХІІ; т.ХІІІ; т.ХІV; т. ХV; т.ХVІ и т. ХVІІ, т.3.

По отношение на останалите имоти е прието, че е налице основание за освобождаване от ДНИ, поради което за ревизирания период е дължим данък общо в размер на 37 528.53 лв. главница, ведно с припадащата се част от лихвите за забава в размер на 2 944.88 лв. Над посочените суми ревизионния акт е отменен, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отхвърли жалбата на дружеството против ревизионния акт в частта относно определените задължения за такса битови отпадъци, първоинстанционният съд е изследвал законовите предпоставки за определяне на ТБО съгласно ЗМДТ и Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО).

Приел е за установено, че от дружеството са подадени декларации по чл.23, ал.1 от НОАМТЦУПСО за част от процесните имоти за ползване по един брой съд Бобър 1 100 литра, с честота на извозване един път седмично и въз основа на тях са разположени контейнери на Терминал 1 на Летище София, в охраняема зона, като местата на поставяне на съдовете, техният вид и честота на извозване, според съда, се установяват от представените по делото констативни протоколи, а съдовете са обслужвани от специализирани автомобили на ДЗЗД Грийн Партнърс БКС, които са влизали вътре в охраняемата зона на Терминал 1.

С оглед на изложеното по подадените в срок от жалбоподателя декларации по чл.23, ал.1 от НОАМТЦУПСО за част от процесните имоти, таксата за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за тези имоти е приета за правилно определена съгласно чл.22, т.1, вр. чл.23, ал.3 от НОАМТЦУПСО според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване. По отношение на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съдът се е позовал на чл.23, ал.4 от НОАМТЦУПСО и е приел, че същата правилно е определена в размер, пропорционален в промили върху отчетната стойност на имотите.

По отношение на имотите, за които са подадени в срок декларации по чл.24, ал.1 от НОАМТЦУПСО и е издадена заповед по чл.24, ал.3 от НОАМТЦУПСО, за приложими са приети нормите на чл.24, ал.6, вр. чл.19, ал.4 от Наредбата - събира се такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите на предприятията, респ. на данъчната оценка на имотите на гражданите.

За останалите имоти е прието, че е приложим чл.26, ал.1 от НОАМТЦУПСО - извън случаите на чл. 23 и чл. 24 ТБО за нежилищни имоти на предприятията се определя пропорционално в промили на база отчетната стойност на имотите.

Административният съд е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за непредоставяне на услугите по чл.62 и чл.66, ал.1 от ЗМДТ. Посочил е, че съгласно Заповед СОА20-РД-09-2734 на 30.10.2020 г. на кмета на Столична община за определяне на границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за район Слатина процесните имоти са включени в границите на предоставяне на услугите по чл.62 от ЗМДТ. Цитирани са представените по делото документи, от които според съда се установява предоставяне на услугите. Съдът е посочил още, че независимо, че за целите на съдебното производство е следвало да бъдат предоставени първични счетоводни документи (фактури, актове за установяване и констативни протоколи) за сторени от Столична община разходи по изпълнение на спорните услуги по чл.62 от ЗМДТ, то и въз основа на вторичната счетоводна информация, съдържаща се в представените хронологични оборотни ведомости, подписани от длъжностно лице при общината, могат да се приемат за реално осъществени услугите по чл.62 от ЗМДТ за ревизираната 2021 г. За ноторно известно и житейски логично е прието, че услугите по чл.62 от ЗМДТ се осъществяват ежедневно, през всички сезони на годината на територията на Столична община, макар, че според съда при съдебното оспорване на предоставянето на тези услуги, каквото е настоящето, всички първични счетоводни документи (фактури, актове за установяване и констативни протоколи) е следвало да се съдържат в кориците на делото, а ако са обемни да бъдат обект на експертно изследване.

Въз основа на представените доказателства съдът е приел, че услугите по чл. 62 ЗМДТ са реално предоставени и задълженията за тях са правилно определени по размер.

Постановеното решение е частично неправилно.

Между страните не е спорен въпросът, че България ер Меинтенанс ЕАД е собственик на имоти, находящи се на територията на Столична община, район Слатина, бул. Брюксел 1, Аерогара София, местност Летищен комплекс.

Кокретният спор и възраженията на касатора са за дължимостта на ДНИ за имотите по отношение на които първоинстанционния съд е приел за неприложима нормата на чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗМДТ, както и по отношение дължимостта на ТБО за трите услуги: по сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждане на отпадъци в депа и други съоръжения по отношение на имотите, за които с обжалвания ревизионен акт са определени процесните задължения.

По отношение задълженията за ДНИ:

Според нормата на чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗМДТ, освобождават се от данък имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт.

Настоящата инстанция споделя подробния анализ на разпоредбата, извършен от административния съд, както и изводите му, че дейностите по чл.48д, ал.3 от ЗГВ (включително по техническо обслужване на въздухоплавателни средства т.8 от цитираната разпоредба) са такива, без които въздушният транспорт не би могъл да функционира нормално и непосредствено.

Според разпоредбата на чл.17 от Закона за гражданското въздухоплаване, за неговите цели могат да се използват само въздухоплавателни средства, които отговарят на изискванията на този закон. За да се допусне въздухоплавателно средство в експлоатация са необходими преглед, регистрация и удостоверяване на летателната му годност (чл.19, ал.1 от ЗГВ), а техническото обслужване на въздухоплавателни средства е лицензионна дейност (чл.25, ал.1 от ЗГВ).

Правилен е извода на съда, че изброените дейности в чл.48д, ал.3 от ЗГВ са показателни за това, че без тях въздухоплавателните средства не могат да функционират, т.е. да осъществяват превоз на пътници, багаж и товари, тъй като се изисква тяхното предполетно или следполетно обслужване и независимо, че част от тях могат да се дефинират като помощни, без тези дейности въздушният транспорт не би могъл да функционира нормално. В този смисъл, обосновано съдът е приел, че сградите и съоръженията, в които се осъществяват дейностите по техническо обслужване на самолети, съхранение на резервни части и приспособления за ремонт на обществения въздушен транспорт също подлежат на освобождаване по чл.24, ал.1, т.13 от ЗМДТ.

В противоречие със собствените си изводи, обаче, съдът в заключение е посочил, че за посочената в т.I сграда не е налице основание за освобождаване от ДНИ. Видно от доказателствата по делото сградата представлява свободно стоящ склад /хранилище за индустриални химикали/ с идентификатор 68134.709.506.36, с разгъната застроена площ 253,98 кв. м., с предназначение за ремонт и линейно обслужване на самолети. Сградата е отдадена под наем на Луфтханза Техник София ООД, а съдът в решението си е приел, че именно отдадените под наем сгради на Луфтханза Техник София ООД са непосредствено свързани с транспортната дейност на въздушния транспорт и се намират в оперативната зона за сигурност на Летище София. Съдът е приел, че Луфтханза Техник София ООД упражнява дейността си на Летище София по базово обслужване и боядисване на самолети, като приоритет в предмета на дейност на дружеството е базово техническо обслужване, включително основен ремонт на корпуси на самолети. Допълнително, освен базова поддръжка и боядисване, дружеството предлага и предоставя допълнителни авиоинженерни услуги, както и свързаните с тях дейности, а именно - линейно обслужване, поддръжка и техническо обслужване на авио-оборудване, както и да предоставя логистични, инженерни, развойни и спомагателни услуги на авиолинии, на други авио-оператори и/или доставчици на услуги в авиационната промишленост. Именно по тези съображения, дейностите, извършвани от Луфтханза Техник София ООД са отнесени, както към непосредствените транспортни дейности, така и към наземното обслужване по смисъла на чл.48д, ал.3 от ЗГВ. И доколкото в процесната сграда се съхраняват материали необходими за ремонт на обществения въздушен транспорт, то същата следва да се приеме за неразривно свързана със сградите, в които се осъществяват дейностите по поддръжка и ремонт на самолети, поради което неправилно е прието от съда, че не попада в обхвата на чл.24, ал.1, т.13 от ЗМДТ. Не може да се приеме, че дейността по складиране на материали и инструменти, необходими за осъществяване на дейности непосредствено свързани с въздушния обществен транспорт следва да бъде отделена от ремонтните дейности по техническо обслужване, доколкото тя не е самостоятелна и типична складова дейност, а е пряко свързана с дейностите по ремонт и техническо обслужване на самолети, които са функционално необходими за осъществяване на въздушния транспорт.

Предвид изложеното, изводите на административния съд, че по отношение на посочената в т.I сграда не са налице условията за освобождаване от ДНИ са неправилни. По тези съображения, неправилни са и изводите относно сградите от т.1 до т.13 на т.IХ, включително и т. ХVII.3 склад. Видно от приетите по делото доказателства, включително от заключението на приетата комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза същите представляват химическа лаборатория; инструментална (помещения за съхранение на инструменти необходими за техническото обслужване на въздухоплавателните средства от флота; гаражни клетки и бараки, в които се съхраняват материални, консумативи и компоненти, необходими за обслужване на ВС, център за контрол на техническото обслужване и оперативен център на авиоинженерите, шлосерна работилница за ремонт и производство на инструменти по поддръжка на летателната годност на ВС, котелно и склад към него, хидрофорна станция. Последните, заедно с сградата по т. VI - енергиен блок и нови площадкови мрежи и съоръжения също попадат в хипотезата на чл.24, ал.1, т.13 от ЗМДТ, доколкото осигуряват ел. и топлинна енергия, както и вода, а оттам и самото функциониране на летищния комплекс и дейностите свързани с непосредственото обслужване на експлоатационните нужди на обществения транспорт на гражданското летище, предназначено за обществено ползване. Без сгради осигуряващи електрическа енергия, вода и отопление, този обществен транспорт не би могъл да функционира. (в този смисъл виж Решение 13431 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. 3597/2015 г., VII о.).

Затова, като е приел, че посочените сгради не се използват непосредствено за експлоатационните нужди на обществения въздушен транспорт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени ревизионния акт в частта относно установените задължения за ДНИ за посочените имоти общо в размер на 12 198.27 лева главница и 957.30 лева лихви, от които по т.I (915.09 лева ДНИ и 71.81 лева лихви), т.VI (2 207.48 лева ДНИ и 173.24 лева лихви), т.IX, от т.1 до т.13 (8 167.94 лева ДНИ и 641.01 лева лихви) и т.XVII, т.3 (907.76 лева ДНИ и 71.24 лева лихви).

Относно определения с ревизионния акт ДНИ за останалите имоти (за сумата от 25 330.26 лева и лихви за забава в размер на 1987.58 лева), решението на административния съд е правилно.

Видно е от доказателствата по делото, касае се за поземлени имоти с предназначение за друг поземлен имот, за движение и транспорт (т. VII и т.VIII), които са закупени по договор сключен по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, намират се зад периметровата ограда, обхващаща Летище София Терминал 2, както и за незастроени имоти или имоти застроени със сгради чужда собственост (от т. Х до т.ХVI) с предназначение по план за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи. Действително, както се сочи в касационната жалба предназначението на поземлените имоти се определя с план, одобрен по реда на ЗУТ, но за целите на прилагане на разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.13 ЗМДТ е необходимо да се установи за какви дейности се използват имотите и дали същите са свързани непосредствено с експлоатационните нужди на обществения транспорт. Това в случая не е сторено и от страна на касатора не е обосновано и доказано изключението за облагане с ДНИ, поради което следва да се приеме, че същото не е налице и за посочените имоти се дължи данък.

По отношение на задълженията за ТБО решението на административния съд е постановено в нарушение на закона.

По силата на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 88 от 2017 г., изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) действието на измененията на чл. 67 ЗМДТ, приети с § 6 от този закон е отложено, считано от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Ето защо за процесния период - 2021 г. е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88/2017 г.. По силата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Ограничението данъчната оценка, балансовата стойност или пазарната цена на недвижимите имоти, да не се включват в основата, определена от общинския съвет по ал. 2 на чл. 67 ЗМДТ също е неприложимо за 2021 г., тъй като на основание § 13 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 88 от 2017 г., в сила от 3.11.2017 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) това ограничение, прието с § 6 от ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г.) влиза в сила от 31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.

При тази нормативна уредба определянето на таксата за битови отпадъци за 2021 г. върху основата по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ е допустимо да се извърши само при невъзможност да се приложи основата за облагане по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ.

Съгласно чл. 62 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране /т. 1/; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации /т. 2/; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места /т. 3/. С чл. 66, ал. 1 ЗМДТ са регламентирани конкретните дейности, с които се изпълняват услугите по чл. 62. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката /чл. 67, ал. 2 и ал. 3 ЗМДТ/.

Константна е практиката на Върховния административен съд, че задължението за ТБО не се поражда единствено от наличието правна връзка между недвижимия имот и съответния правен субект, какъвто е случаят при задължението за ДНИ /чл. 11 ЗМДТ/. Като условие за дължимост на таксата, законодателят регламентира освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и задължения субект /чл. 64, ал. 1 вр. чл. 11 ЗМДТ/, така и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните й компоненти.

В настоящия случай, както правилно е установено от първоинстанционния съд, за част от имотите от страна на дружеството в срока установен в НОАМТЦУПСО са подадени 12 бр. декларации по чл.23, ал.1 от Наредбата заявено е ползване по един брой съдове Бобър 1 100 литра, с честота на извозване един път седмично. Неправилно, обаче, съдът е приел, че от стана на ответника е доказано, че заявените контейнери са били поставени на територията на Летище София, в охраняемата зона. За удостоверяване на това обстоятелство по делото са представени констативни протоколи от 13.01.2021г., според които България ер Меинтенанс ЕАД е подало съответните декларации и е заявило, че ще ползва Бобър 1 100л., 1 бр., с кратност един път седмично, а Столична община осигурява услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2021г. на имота, находящ се на Терминал 1. И с това съдържанието на констативни протокол се изчерпва. В протоколите не е посочено, че заявените съдове са поставени, съответно в кои имоти и на кое конкретно място е разположен всеки един от тях.

Предвид изложеното, следва да бъде прието за основателно възражението на жалбоподателя за неизвършване на услугите посочени в чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ сметосъбиране, сметоизвозване и третиране на битовите отпадъци поради неизпълнение от страна на кмета на общината на задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 1 Закона за управление на отпадъците /ЗУ0/ да осигури съдове. Определянето на задължението за ТБО за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане/третиране на битовите отпадъци е за предполагаем обем натрупани отпадъци за един брой съд за една година при честота на извозването веднъж седмично. Цената на услугата е за конкретния притежател на отпадъци и тя по хипотеза се определя въз основа на разходите по предоставяне на услугата /чл. 7, ал. 1 ЗМДТ/. Задължение на кмета на общината е да осигури съдовете за събиране на битови отпадъци и да осигури събирането и транспортирането на отпадъците до инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им, а притежателите на отпадъците са длъжни да изхвърлят битовите отпадъци в предоставените съдове. Вярно е, че дружеството е подало декларации, касателно това задължение, но цитираното обстоятелство само по себе си не превръща таксата в законово дължима за нейния адресат.

В случая по делото не са събрани безспорни доказателства, от които да се установи, че през процесните периоди Столична община е предоставила на жалбоподателя заявените съдове за събиране на отпадъците, така както той е декларирал с декларациите по чл. 23, ал. 1 от Наредбата. Това обстоятелство не се установява нито от представените констативни протоколи, нито от събраните гласни доказателства, които не са годни да установят реалното изпълнение на услугите и не следва да бъдат кредитирани. За да е дължима такса за конкретната услуга следва да се установи по безспорен начин реалното и фактическото й предоставяне, като това е в тежест на органа, който е определил задълженията. Такива безспорни доказателства в случая не се събрани нито в ревизионното, нито в съдебното производство, което води до извод за непредоставяне на визираните в чл. 62, т. 1 и т. 2 услуги от Столична община и съответно изключва задължението на дружеството да заплаща такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане/третиране на битовите отпадъци за посочените имоти.

Що се касае до третия компонент - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места следва да се посочи следното: задължението за заплащане на тази такса се обвързва не само с възникналото за дружеството право на собственост, но и с наличието на доказани две кумулативни предпоставки принадлежността на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата.

В настоящия случай първата предпоставка е налице издадена е заповед на Кмета на Столична община определяща границите на територията на район "Слатина", в които се извършва и услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Доказателства, обаче, за реалното извършване на този вид услуга не са представени от административния орган, чиято е доказателствената тежест за установяване на този факт. Не може да се приеме, че цитираните в решението на първоинстанционния съд документи удостоверяват извършване на услугата. Цитираното под т.1 писмо вх. СФД22-ВК08-875 от 25.03.2022 г. на директора на Столичен инспекторат по съществото си представлява придружително писмо, с което на Директора на Дирекция Общински приходи при Столична община е изпратено становище от началника на Районен инспекторат Слатина, в което единствено са отразени броя на подадените от касатора декларации по чл. 23 и заповедите по чл.24 от Наредбата, както и че за 2021г. дейностите по лятно и зимно почистване на територията на район Слатина се извършват по утвърден Оперативен план от фирмата изпълнител Грийн Партнърс БКС ДЗЗД. Не може да бъде установено целогодишното предоставяне на услугата и посредством представените 1 бр. фактура за изплатени разходи от Столична община на ДЗЗД Грийн Партнърс-БСК за м. декември 2021 г., 1 бр. Акт за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за м. декември 2021 г., 1 бр. обобщен констативен протокол за м. декември 2021 г. и констативни протоколи за установяване на количествата на изпълнените и неизпълнените видове дейности 7 бр. м. декември 2021 г.

Следователно, фактическото извършване на дейността по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се установява от събраните по делото доказателства, а изводите на съда в обратна насока са неправилни.

Независимо от горния извод свързан с непредоставяне на услугата по поддържане на чистотата, настоящата инстанция намира за необходимо да допълни и следното:

Както се посочи по-горе, определянето на таксата за битови отпадъци за 2021 г. върху основата по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ е допустимо да се извърши само при невъзможност да се приложи основата за облагане по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ.

В конкретния случай с декларациите по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО от задълженото лице е извършен избор за определяне на цена за финансиране на услугите по управление и обезвреждане на битови отпадъци въз основа на натрупан обем отпадъци. Задълженото лице само е заявило количеството отпадъци и за предоставените от общината услуги по чл. 62, т. 1 и и т. 2 ЗМДТ таксата е определена в съответствие с принципа на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ - според количеството на битовите отпадъци, като е съобразен вида и броя на съдовете и честотата на извозване. Таксата за чистотата на териториите за обществено ползване, обаче, е определена в промили върху отчетната стойност на имотите. Макар и разписано в чл. 23, ал. 4 НОАМТЦУПСО това правило противоречи на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Затова и в съответствие с чл. 5, ал. 1 АПК органа е следвало да приложи нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ при определяне на размера на ТБО и за услугата по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Определянето на размера на третия компонент от ТБО, обвързано с отчетната стойност на имота на притежателя на отпадъците не е основано на показатели с пряк ефект върху разходите за управление на отпадъците и посредством него не се постига съразмерност на начислените разходи на "притежателя" на отпадък. В случая размера на таксата за чистота на териториите за обществено ползване надвишава повече от десет пъти установеният с процесния ревизионен акт размер на таксата за услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 ЗМДТ според вида и броя на съдовете за отпадъци и честотата на извозване. (в този смисъл е Решение 7286 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 1988/2021 г., I о.).

Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК тежестта за установяване на предпоставките за приложение на основата по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ е на общинската администрация. В случая в оспорения акт не се съдържат данни за причините, поради които размерът на ТБО за процесния период не може да се определи според количеството генерирани отпадъци съгласно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Основателни са доводите в касационната жалба, че в оспорения административен акт липсват мотиви за причините, поради които е изключена възможността за определяне на таксата според количеството отпадъци за процесните недвижими имоти с оглед надлежно подадените от дружеството декларации. (виж Решение 2111 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 7621/2023 г., I о.).

Горните изводи по отношение на услугата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са относими и за имотите, за които са подадени в срок декларации по чл.24, ал.1 от НОАМТЦУПСО и е издадена заповед по чл.24, ал.3 от Наредбата.

В тези случай, по силата на разпоредбите на чл. 24, ал. 2, ал. 3 и ал.4 от НОАМТЦУПСО, задължително условие за издаването на заповед от кмета на Столична община за допускане на пряко договаряне е представянето на нотариално заверен препис от договор за извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, в който са посочени местонахождението и вида на имота, задължение на страните за осигуряване на съдове за съхранение на битови отпадъци с посочване на техните основни характеристики, цената на услугата, както и срок на действие - една календарна година. Непредставянето на договор, съответно липсата на задължителен реквизит в него, какъвто е вида на съдовете поражда правомощието на кмета на Столична община да откаже да издаде заповед за допускане на пряко договаряне, като в този случай предприятията заплащат такса за битови отпадъци по реда на чл. 26 от Наредбата. Следователно, предоставянето на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване при условията на пряко договаряне, е при условията на чл.67, ал.1 от ЗМДТ според количеството битови отпадъци, поради което и определянето на дължимата от предприятията, сключили договори с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, следва да е в съответствие с разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, както и на принципа по чл. 8, т. 3 ЗМДТ - за постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Тази такса няма характер на скрит имуществен данък, предвид възмездния й характер и предвидените в чл. 71 ЗМДТ хипотези, при които, за разлика от данъка върху недвижимото имущество, същата не се дължи. В този смисъл са и основателните доводи в касационната жалба, според които в оспорения административен акт липсват мотиви за причините, поради които за процесните недвижими имоти е изключена възможността за определяне на таксата според количеството отпадъци.

Неправилно за третата група имоти, за които е приложим чл.26, ал.1 от НОАМТЦУПСО, административния съд е приел, че ТБО се дължи с оглед на това, че Столична община е предоставяла услугите по чл.62 ЗМДТ.

Както се посочи по-горе, в случая по делото не се установява предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, доколкото за тях, както и за услугите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, в хода на ревизионното производство не са представени доказателства общината да е престирала тези услуги. Наличието на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и на заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не доказват предоставянето на услугите. За да е налице задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да предоставя тези услуги. Когато услугите не се предоставят, такса не се дължи, защото за да възникне задължение за плащане на услугите е необходимо те да са реално предоставени. В хода на ревизията, а и в съдебното производство са представени единствено косвени доказателства за предоставяне на услугите. Тези доказателства, обаче, сочат за наличие на кадрови и технически ресурси за организирането и осъществяването на услугите, но доказателства за конкретно извършена работа и за приемането й не са предоставени. В този смисъл, правилно в решението на административния съд е посочено, че за целите на ревизионното, а и за съдебното производство от страна на администрацията е следвало да бъдат предоставени първични счетоводни документи (фактури, актове за установяване и констативни протоколи) за сторени от Столична община разходи по изпълнение на спорните услуги по чл.62 от ЗМДТ, каквито в случая липсват. Представени са единствено 1 бр. Акт за установяване на извършени и подлежащи на заплащане видове работи за м. декември 2021 г., 1 бр. обобщен констативен протокол за м. декември 2021 г. и констативни протоколи за установяване на количествата на изпълнените и неизпълнените видове дейности 7 бр. м. за декември 2021 г., т.е. същите се отнасят само за един месец от ревизирания период м.12.2021г. Следователно, тези документи не установяват извършена целогодишна дейност по сметосъбиране и сметоизвозване и по почистване на териториите за обществено ползване, поради което правният извод на съда за законосъобразност на обжалвания акт в тази част е в противоречие със закона и доказателствата по делото.

По сходни мотиви следва да се приемат за незаконосъобразни и установените задължения за ТБО за компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Действително, законово предвидената възможност да не се заплаща такса за този компонент е само когато няма такова депо, а в случая такова е налице. Касационната инстанция, обаче намира, че не съответства на духа и целта на закона събирането на такса за обработване на битови отпадъци в депо, когато спрямо имотите на касатора не се предлага и осъществява услуга по сметосъбиране и сметоизвозване. Именно чрез нея би се генерирал битов отпадък, който в последствие да бъде обработен в съответното депо. (В този смисъл Решение 11378 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 3903/2021 г., VIII о. и Решение 8075 от 5.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 2420/2021 г., VIII о.).

Достигайки до различни правни изводи относно дължимостта на определената с акта такса битови отпадъци, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и при изяснена фактическа обстановка спорът да бъде решен по същество, като бъде постановено ново решение, с което ревизионния акт да бъде отменен в тази му част.

С оглед коректното определяне на размера на дължимите разноски, поради пререшаването на спора частично, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за разноските, като в съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата за двете инстанции. На касатора се дължат разноски в размер на 13 281.66 лева при доказан размер за първоинстанционното производство от 13 632 лева (50 лева държавна такса, 5 175 лева адвокатско възнаграждение и 7 867лева възнаграждение за вещо лице). На ответника от дължимото юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр. 68/2020г.) в размер на 12 720.35 лева се присъждат 326.91 лева. За касационното производство дължимите разноски са както следва за касатора - 30 462.70 лева при сторени разноски от 1700 лева за държавна такса и 29 854.49 лева адвокатско възнаграждение, а на ответника 360.47 лева при претендирани пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 418.37 лева. Или общо дължимите в полза на касатора разноски за двете инстанции са в размер на 43 744.36 лева, а на ответника 687.38 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция, доколкото същото е под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден горното и на основание чл. 22, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение,