Решение № 1663 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8375/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. С. А., гражданка на Република Конго, чрез процесуалния й представител адв. К. Стоянов от САК, против Решение 13209/29.07.2024 г., постановено по адм. дело 4771/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Н. С. А., гражданка на Република Конго, срещу Решение 5610/16.04.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ й е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че чужденката е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и тя не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява спрямо нея да е осъществено преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Липсата на основателни опасения от преследване се установява и от действията на кандидатката за убежище, която след като е напуснала страната по произход, се е завърнала обратно и е престояла там повече от месец, през което време по отношение на нея не са отправяни заплахи. По делото не са представени документи, установяващи твърдените в бежанската история събития. Следва да се отбележи, че според нея синът й и сестрите й са останали в Република Конго "на сигурно място" според нея. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденката по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Изложените от Н. С. А. причини не представляват материално-правно основание по смисъла на цитираната разпоредба. Надлежно обоснован е извода в обжалваното решение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Търсещата закрила не е била принудена да напусне Република Конго, поради това че там е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността й, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Относимите факти от бежанската история на Н. С. А. сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 ЗУБ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от представената по делото справка на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно Република Конго, преценени в съответствие с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/Е0 на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. С оглед на установеното по делото правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка. Във връзка с изложеното, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не е направена обективна и цялостна оценка на реалната опасност за кандидата за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателката разгледал е доказателствата по делото и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Следва да се отбележи, че от представените по настоящото дело актуална справка за положението в Република Конго не се извеждат нови обстоятелства обуславящи извод, различен от този в обжалваното решение. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,