Решение № 1429 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7647/2020 г.

Решение № 1429 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7647/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, против решение № 481 от 10.04.2020 г., постановено по адм. д. № 177/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас. Навеждат се твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- С. Станелов не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна - М. Янева не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отменил решение № 578/28.11.2019 г., на КЗД - трети заседателен състав, по преписка № 628/2018 г., с което по оплаквания на Янева е установено, че е осъществена дискриминация на основата на признак "лично положение" и е наложено на С. Станелов административно наказание - глоба в размер на 250 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в установената форма и съдържа изискуемите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел обаче, че решението е постановено в нарушения на материалния закон. По делото липсват данни за осъществена дискриминация под формата на "тормоз" по защитен признак "лично положение", тъй като не е посочен конкретен същностeн белег, присъщ на личността на Янева, който да я отличава от други лица и е причина за неравно третиране, като такъв личностен белег не може да се изведе от трудовата й функция, доколкото тя не представлява защитен признак по смисъла на ЗЗДскр. Според съдът не е налице елемент от фактическия състав на дискриминацията - защитен признак и при неговото отсъствие не може да се изследва и наличието на изискуемата причинно - следствена връзка с твърдяното дискриминационно поведение. От събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не се установява действията на Станелов, в качеството му на директор на ПТГ "И. Вазов" да са предприети с цел накърняване достойнството на Янева и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда спрямо нея. По тези съображения, съдът е отменил оспореното решение като материално незаконосъобразно. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Споделя се крайният извод на административния съд, че оспореното решение на КЗД противоречи на материалноправните разпоредби на закона, след като по отношение на жалбоподателката не е осъществена дискриминация по признак "лично положение" под формата на тормоз на работното място. В жалбата си пред КЗД Янева е навела оплакване за осъществена дискриминация под формата на тормоз на работното място, осъществен от С. Станелов - директор на ПГТ "И. Вазов" -Несебър по признак "лично положение", което уронва авторитета й пред колегите и учениците, както възникнало чувство на обида, унижение и гняв. Излага, че е била неравно третирана с изискването на доклад, в който да представи по дни и часове всички дейности, които ще извърши през периода 17.07.2018 г. -19.07.2018 г., което било обидно за нея, защото била единствен учител на когото било издадено такова разпореждане и което демонстрирало двоен стандарт и дискриминация, неприемливи за институцията. Тормозът като самостоятелен вид дискриминация, съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр., в случая – "лично положение". Следователно на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. В случая, в жалбата пред КЗД не са посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на признака "лично положение". Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитения признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В настоящия случай жалбоподателката пред КЗД не е посочила факти за белези, свързани с личното й положение, които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение, свързано според нея с осъществяване на правото й на труд. Нито един белег на личността на Янева не е посочен, за да бъде установено съдържанието на признака "лично положение", съответно наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск. При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността на жалбоподателката, който да я отличава от останалите учители или други лица в сходно положение по повод твърдяното поведение, който да изпълва съдържанието на признака "лично положение" не може да се установи неравно третиране. Съдът, с оглед изложените фактически установявания правилно е приел, че директорът на ПТГ "И. Вазов" не е извършил дискриминация по признак "лично положение" под формата на тормоз на работното място спрямо Янева, в качеството й на учител. Тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, което е в причинна връзка, основано е на защитен признак, с посочената специална цел или резултат – да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за него среда. В контекста на фактическите елементи на "тормоз" по чл. 5 ЗЗДискр., ключово условие за изпълнение на фактическия състав по чл. 5 ЗЗДискр. е неблагоприятното третиране да е основано на защитен признак по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Както съдът точно е посочил, признакът "лично положение" няма легална дефиниция и според трайната съдебната практика представлява качество, белег иманентно присъщ на личността, който я отличава и в конкретна фактическа ситуация е причина за неравно третиране. Законът предвижда защита от дискриминация на работното място и забранява неравно третиране на работниците и служителите, основано на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Това означава, че при изпълнение на служебните си функции и задачи в качеството на учител служителката се ползва от закрилата на антидискриминационното законодателство, което не допуска да бъде неблагоприятно третирана по някой от защитените признаци – пол, възраст, увреждане и пр., изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Длъжността и/или присъщите и функции и задачи не представляват защитен признак, обратно служителката изпълнява същите поради притежаваните от нея лични и професионални качества, въз основа на които именно законът забранява да бъде дискриминирана. Ето защо, съдът правилно е приел, че трудовата функция, т. е. длъжността, която се заема от лицето по съответното правоотношение не се субсумира в понятието "защитен признак", по който директорът на училището би могъл да прояви дискриминационно отношение. Следва да бъде отбелязано, че не всеки конфликт на работното място представлява акт на дискриминация, а само този, който е провокиран от някои от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. След като възникналият спор между страните, по изискан доклад за извършени дейности в три последователни дни, не е основан на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., съдът правилно е приел, че не е налице осъществен тормоз по см. на чл. 5 ЗЗДискр. на работното място от директорът на училището спрямо учителя. Субективните възприятия на ответницата за неравно третиране на работното място за чувство на обида, гняв и възмущение при липсата на защитен признак не могат да бъдат обсъждани на плоскостта на фактическия състав на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 и/или тормоз по чл. 5 ЗЗДискр. Поради това съдът правилно е приел, че изискването на подробни писмени доклади за извършените дейности от нея не е мотивирано от нейното лично положение, произтичащо от заеманата длъжност, поради което не е налице един от елементите на фактическия състав на дискриминацията, както и не е възможно да се установи наличието на причинно следствена връзка с твърдяното дискриминационно поведение. Правото на труд като учител само по себе си не е защитен признак, или белег, определящ признака "лично положение" като при липсата на сочен такъв, не може да е налице и осъществен "тормоз" с действията на директора на ПГТ "И. Вазов" по изискване на доклади, относно планираните дейности, предвид излизането й в отпуск. Изводите на КЗД, че е осъществена дискриминация, тъй като директорът не е посочил правното основание за изискване на такива доклади, както и че същите са били изискани и от други служители правилно са приети от решаващия съд за незаконосъобразни, като съдът правилно е приложил материалния закон. Оплакванията в жалбата пред КЗД, че описаните действия на директора са необективни и я демотивират да работи в сферата на образованието като млад специалист, са неотносими към преценката за наличие на дискриминационно поведение, тъй като не се сочи кой белег на личността на жалбоподателката, свързан с защитения признак "лично положение" е в основата на твърдяното дискриминационно поведение. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения, както и такива установени при служебната проверка на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,