Решение № 9571 от 22.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7808/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката чрез процесуален представител юрист Спасов против решение 1272 от 03.07.2023г., постановено по адм. д. 685/2023г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменена негова заповед РД-09-341/10.02.2023г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение, като се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът-Т. А. Л., родител на непълнолетния А. В. К., двамата от гр. Пловдив, чрез адв. Бебелекова оспорват касционната жалба в представен по делото писмен отговор. Развиват доводи за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Т. А. Л., родител и законен представител на непълнолетния син А. В. К., двамата от гр. Пловдив срещу заповед РД-09-341/10.02.2023г. на министъра на образованието и науката, с която е разрешено завишаването на максималния брой на учениците от 26 на 27 в [наименование], гр. София за учебната 2022/2023г. и преместването на ученика А. В. К. в посочената паралелка. С разпореждане от 15.03.2023г. административният съд оставя без движение жалбата, като дава подробни указания за отстраняване на нередовности, изразяващи се в уточняване на подателя на жалбата- дали жалбата е подадена от родителя или от непълнолетното лице, като в случай на оспорване от родителя в качеството му на законен представител на непълнолетното дете, жалбата следва да бъде приведена в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С молба от 04.05.2023г. Т. А. Л. уточнява изрично, че подава жалбата в качеството й на родител на А. К., като поддържа жалбата само като родител. След направените уточнения, първоинстанционният съд конституира страните по делото-Т. А. Л.-жалбоподател и министъра на образованието и науката-ответник, и разглежда делото по същество. С решение 1272/03.07.2023г., постановено по адм. д. 685/2023г., което е предмет на настоящото касационно производство, Административен съд-Пловдив отменя по жалба на Т. А. Л. заповед РД-09-341/10.02.2023г. на министъра на образованието и науката. За да постанови обжалвания правен резултат, административният съд установява от фактическа страна следното: Т. Л. и В. К., родители на непълнолетното дете А. К. са разведени, като упражняването на родителските права спрямо детето са предоставени на майката. Л. и синът й живеят в гр. Пловдив, видно от представените по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес. Със заявление от 30.01.2023г., подадено от бащата В. Р. К. до директора на [наименование], е поискано записване на детето А. К. в посоченото училище. Със заявлението е поставено началото на процедурата по чл. 108 във връзка с чл. 106, 107 и 107а от Наредба 10 за организация на дейностите в училищното образование за преместване на ученика от [наименование], в гр. Пловдив в [наименование], в гр. София. Изготвено е мотивирано предложение с изх. 185/07.02.2023г. от директора на [наименование], гр. София до министъра на образованието и науката във връзка със заявлението на В. К. от 30.01.2023г. за преместване на ученика в друго училище. В предложението, на основание чл. 61 , ал. 5 от Наредбата за финансиране на институциите в системата на предучилищното и училищното образование е поискано от министъра на образованието и науката да разреши увеличение на броя на учениците в [наименование], от 26 на 27, като е посочено, че ученикът отговаря на изискванията по чл. 107а, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от Наредба 10/2016г. Министърът на образованието и науката издава оспорената пред първоинстнационния съд заповед РД 09-0341/10.02.2023г., с която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията във връзка с чл. 107а, ал. 5 от Наредба 10 от 01.09.2016г. за организация на дейностите в училищното образование и чл. 61, ал. 5 от Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, по мотивирано предложение на директора на [наименование], гр. София и становище с вх. 0522-122/08.02.2023г. от началника на Регионално управление на образованието-София-град е разрешено завишаване на максималния брой на учениците от 26 на 27 в [наименование], гр. София за учебната 2022-2023 година и преместване на ученика А. В. К. в посочената паралелка. От правна страна решаващият съд приема, че жалбоподателката, в качеството й на родител на която са предоставени родителските права спрямо детето А. К., има правен интерес от оспорването на заповедта на министъра на образованието и науката. Приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалните правни норми и постановява обжалваното решение, с което отменя по жалбата на Т. Л. заповедта на министъра на образованието и науката и присъжда разноски по делото. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за допустимост на съдебното решение, настоящият съдебен състав установи, че решаващия съд постановява обжалвания съдебен акт при липсата на положителна процесуална предпоставка -наличие на правен интерес от обжалване на административния акт. Съдът приема жалбата на Л. за допустима след направеното уточнение от нейна страна относно подателя на жалбата в изпълнение на неговите указания за отстраняване на нередовностите й в тази връзка, без да съобрази разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. Безспорно установено е по делото, че в оспорената в първоинстанционното министерска заповед като адресат е посочено единствено детето А. В. К., което е непълнолетно както към датата на издаване на административния акт, така и към датата на подаване на жалбата от неговата майка-Т. Л.. Действително, след развода с В. К.-баща на А., упражняването на родителските права спрямо детето са предоставени на майката. Това обаче не й придава качеството на засегната страна от издадената заповед, чийто права и законни интереси да са обективно застрашени от нея, тъй като разпореденото със заповед РД09-341/10.02.2023г. на министъра на образованието и науката правно положение обвързва единствено детето А. К., който единствено е легитимиран да оспори министерската заповед при спазване на изискването на чл. 28, ал. 2 от ГПК за извършване на съдопроизводствените действия от непълнолетни лица. За съществуването на правен интерес съдът е длъжен да следи служебно, а същият следва да е налице не само при подаване на жалбата, но и при постановяване на съдебния акт. Липсата на правен интерес елиминира допустимостта на съдебноадминистративното производство и препятства разглеждането на спора по същество. Налице е начална липса на право на жалба поради липсата на положителна процесуална предпоставка за разглеждането й. След като съдът се произнася, решавайки по същество въпроса за законосъобразността на обжалваната заповед с краен съдебен акт, той постановява едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на ВАС пето отделение,