Решение № 2689 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2023 г.

Решение № 2689 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2023 г., VI о., докладчик съдията Весела Николова Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. от гр. Варна срещу Определение № 3622/21.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2691/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане исковата му молба по чл. 128, ал. 2 от АПК и е прекратено производството по делото. Твърди се неправилност на определението. Съдът намира, че като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения. С искова молба от 28.11.2022 г. Д. е предявил пред Административен съд - Варна установителен иск с посочено правно основание - чл. 128, ал. 2 от АПК и заявен правен интерес от завеждането му – дължимо според него, но неизвършено от пенсионните органи преизчисляване на пенсията му в изпълнение на разпореждане на Министерския съвет за преизчисляване. на пенсиите за прослужено време и старост. При извършената преценка за допустимост на иска и съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 128, ал. 2 от АПК, тъй като за жалбоподателя съществува друг ред за защита, предвид което съдът е оставил без разглеждане исковата молба с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК и е прекратил съдебното производство. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от АПК, послужила като основание за предявената от Д. претенция, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Казаното определя пределите за допустимост на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК, а именно необходимостта от кумулативното наличие на следните предпоставки: правен интерес от установяване съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение и липсата на друг ред на защита. Изискването за кумулативност предполага, че липсата на една от тези предпоставки е достатъчно основание за недопустимост на предявения иск. Правилни са изводите на административния съд, че в конкретния случай не са налице изискуемите от закона предпоставки. От една страна, не е налице оспорване на претендираното от Д. право, респективно правоотношение, което да определя наличието на правен интерес от установяването му по исков ред, а от друга - съществува друг ред за правна защита. Касае се за реда по чл. 117, ал. 2 от КСО – за обжалване на разпореждане за преизчисляване и определяне размера на пенсията на Д. от 01.10.2022 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Варна пред директора на ТП на НОИ – Варна, респективно за съдебно обжалване на акта на административния орган, който ред в случая не е изчерпан. Безспорно, за възникване и надлежно упражняване на правото на иск по чл. 128, ал. 2 от АПК е необходимо този друг предвиден от закона ред за защита да е изчерпан или изобщо да не съществува такъв. Данните по делото сочат обратното. Предвид горните съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,