Решение № 99 от 25.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 735/2010 г.

Решение № 99 от 25.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 735/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник, с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, наложеното наказание справедливо, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като взе предвид становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 17.11.2010 г. постановено по внохд. № 490/2010 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е потвърдена присъда по нохд. № 2431/2010 г. на Окръжен съд гр. Пловдив. С посочената присъда подсъдимия З. Р. е признат за виновен на 20.05.2010 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен редицив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество хероин на обща стойност 2395,44 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1 НК и при условията на чл. 58а ал. 1 НК е осъден на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. ПО ЖАЛБАТА на под. Р.: Оплакванията в саморъчно написаната жалба са за неправилно приложение на закона, тъй като липсвали свидетели които да установяват, че са купили от подсъдимия наркотик. В съдебно заседание се твърди, че всичките, почти 37 гр. хероин, са за лична употреба. Доводите са неоснователни. Производството по делото е протекло по Глава двадесет и седма НПК. Подсъдимият е признал "всички факти, така, както са описани в обвинителния акт" и се съгласил да не се събират доказателства за тях и да се ползват тези, събрани на досъдебното производство. Съда с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е констатирал, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По фактите инстанционните съдилища са обсъдили събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност. Посочили са кои обстоятелства от значение по смисъла на чл. 102 НПК приемат за установени и на коя доказателствена основа. Твърдяното пред Върховният касационен съд, няма как да бъде съобразявано, тъй като последна инстанция по фактите е въззивният съд, а пред него възражения по "признатите" факти не е имало. При безпротиворечиво установените факти закона е приложен правилно. Подсъдимия на инкриминираната дата е държал в дома си 36,460 гр. хероин на стойност 2395,44 лв., предназначен за разпространение и по този закон е осъден, т. е. приложен е законът, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение, наказанието е определено при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства при условията на чл. 54 НК в размер на девет години, като на основание чл. 58а ал. 1 НК е намалено с една трета до шест години лишаване от свобода. Така определено наказанието, с оглед степента на обществена опасност на деянието е дееца е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона, а наказанието справедливо. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение