Решение № 13659 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11302/2012 г.
ВАСПетчленен състав31.10.2012 г.докладчик Йорданка Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9942 от 09.07.2012 г., постановено по адм. д. № 3576/2011 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13659 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11302/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране гр. София, против решение № 9942 от 09.07.2012 г. по адм. д. № 3576/2011 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е обявена нищожността на Решение № Ц-23 от 25.06.2009 г. и мотивите към него, в частта му, с която е регламентирано, че "Добавката за зелена енергия се заплаща от търговците на електрическа енергия за количествата електрическа енергия предназначени за износ". В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на решението и се иска отменяването му и отхвърляне на жалбата на "ОЕТ - Обединени енергийни търговци" ООД. Ответникът, "ОЕТ - Обединени енергийни търговци" ООД, гр. Казанлък излага становище за законосъобразност на решението и за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за допустимост на жалбата, а по съществото й за неоснователност на същата. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като съобрази доводите на страните е извърши преценка по допустимостта на жалбата и законосъобразността на решението намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, четвърто отделение е прогласил нищожност на Решение № Ц-23 от 25.06.2009 г. на ДКЕВР и мотивите към него. Приел е по същество, че то е издадено без правно основание, при липса на материална компетентност на органа, тъй като нито Закона за енергетиката (ЗЕ), нито Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредбата) съдържат законово основание, въз основа на което ДКЕВР да е компетентна да вмени на търговците - износители на електрическа енергия задължение да заплащат добавка за зелена енергия, за количествата електрическа енергия предназначени за износ. За да обоснове този си извод съдът се е позовал и на влязлото в сила решение № 1216/24.01.2012 г. по адм. дело № 14559/2011 г. на ВАС, с което е отменена т. 5.2, раздел III от Методиката за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложените им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, приета от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Доводът за недопустимост на съдебното решение, като постановено по недопустима жалба на "ОЕТ - Обединени енергийни търговци" ООД, е неоснователен. В оспорената част на решението е постановено, че наред с потребителите, присъединени към електропреносната мрежа, добавката за зелена енергия се заплаща и от търговците на електрическа енергия за количествата електрическа енергия, предназначена за износ. Не е спорно, че дружеството по силата на издаден му лиценз за търговия с електрическа енергия е търговец - износител на електрическа енергия, закупена от "НЕК" АД. С оглед на това му качество, с решението на ДКЕВР, в частта, с която е регламентирано доплащане на добавка за зелена енергия от търговците на електрическа енергия за количествата електрическа енергия предназначени за износ, се засяга правната сфера на дружеството. Ето защо, макар че не е пряк адресат на решението, то засяга правната му сфера и обуславя правния му интерес да го обжалва. В този смисъл изводът на тричленния състав на ВАС за допустимост на жалбата на "ОЕТ - Обединени енергийни търговци" ООД и за нищожност на решението на ДКЕВР, в оспорената част, е основан на установените правно релевантни факти и на относимите разпоредби на материалния закон и е правилен. Обоснован и правилен е и изводът, че в оспорената му част решението на ДКЕВР е издадено при липса на материалноправно основание. Като правно основание за издаване на решението са посочени конкретни разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/, Методика за компенсиране на разходите на обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от наложени им задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциални цени и Указания на ДКЕВР. В сочените разпоредби и в цялост в ЗЕ и в НРЦЕЕ не е предвидено правомощие на регулаторния орган да въвежда добавка за износ на електрическа енергия, нито такава добавка да бъде заплащана от търговците - износители. Възможност за това е предвидена в приетата от ДКЕВР, в рамките на материалната й компетентност по чл. 21 от ЗЕ и чл. 13, ал. 5 от НРЦЕЕ, Методика за компенсиране на разходите, но същата е неприложима, тъй като е отменена като незаконосъобразна с влязлото в сила решение по адм. д. № 14559/11 г. на ВАС. По изложените съображения обжалваното решение се преценява за правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,
Цитирани разпоредби
2- чл. 21 ЗЕ
- чл. 13, ал. 5 НРЦЕЕ