Решение № 10882 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9552/2019 г.

Решение № 10882 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9552/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Шумен подадена от директора и процесуалния представител гл. юрк Дечева, срещу Решение № 94/19.06.2019 г., постановено по адм. д № 94 по описа на Административен съд - Търговище (АС – Търговище) за 2019 г. С него е уважен предявеният от Л. Станиславов от [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Регионална дирекция по горите (РДГ) - Шумен за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на общо 400, 00 лв., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 1811600330 от 31.08.2018 г., издадено от директора на РДГ - Шумен, отменено с влязло в сила Решение № 240 от 18.12.2018 г., постановено по НАХД № 240 по описа на Районен съд – Попово за 2018 г. Наред с това, РДГ - Шумен е осъдена да заплати в полза на ответника сумата от 410, 00 лв., представляваща разноски за производството по ЗОДОВ. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се възприетото от първоинстанционния съд становище за основателност на предявения иск за обезщетение, основано единствено на факта на представянето на договора за правна защита и съдействие в производството по обжалване на НП. Излагат се подробни доводи по въпроса, че представения договор не удостоверява извършено плащане на претендираната вреда. По подробно изложените в касационната жалба в тази насока съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Претендират се разноските по делото. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – Л. Станиславов от [населено място] не взима становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Л. Станиславов е предявил пред АС - Търговище иск срещу РДГ - Шумен, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400, 00 лв., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 1811600330 от 31.08.2018 г., издадено от директора на РДГ - Шумен, отменено с Решение № 230 от 18.12.2018 г., постановено по НАХД № 240 по описа на Районен съд – Попово за 2018 г., влязло в сила на 04.04.2019 г. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за основателен. Позовал се на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 от 2016 г. по описа на този съд. Съставът на АС - Търговище счел, че е налице първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отмененото по съдебен ред наказателно постановление, което като властнически акт на административен орган представлява материалноправно основание по чл. 1 ЗОДОВ. Направил мотивиран извод, че е налице и вредоносен за настоящия ответник по касационната жалба резултат – реално настъпила имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с отменения акт. За да приеме това, съдът се мотивирал, че по делото са били представени несъмнени доказателства, че претендираното в настоящото производство като вреда адвокатско възнаграждение е било действително платено във връзка с проведеното съдебно обжалване на наказателното постановление. Съдът съобразил факта, че по НАХД № 240/2018 г. по описа на Районен съд – Попово е бил представен бланков Договор за правна защита и съдействие, серия Т № 0000029237, сключен на 18.07.2018 г. между Станиславов и адв. Николова за оказване на правна защита и съдействие във връзка с обжалване на отмененото наказателно постановление в който е отразено, че е платено в брой. Съдът е приел, че по делото безспорно е установено, че към посочената дата е договорено и платено възнаграждение в размер на 400, 00 лв. от Станиславов във връзка с обжалването на посоченото по – горе наказателно постановление. По отношение на липсата на индивидуализация на наказателното постановление при очертаване на предмета на договора за правна защита и съдействие, административният съд приел, че същата не е основание да се отрече връзката между платения адвокатски хонорар и отмененото наказателно постановление, тъй като договорът в оригинал е представен още в производството пред РС - Попово. Приел е също, че подписът за адвокат е безспорно положен, като неговата автентичност не е оспорена от страните. В заключение съдът посочил, че са налице доказателства за реално претърпени имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление и това дава основание за уважаване на иска за обезщетение. Решението е валидно и допустимо и правилно. То е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Предявеният пред АС - Търговище от Станиславов иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление, издадено от директора на РДГ - Шумен, правилно е прието в решението, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на РДГ - Шумен по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В тази връзка неоснователни са възраженията на касатора, че Станиславов не е доказал реално претърпяна имуществена вреда, тъй като от представения по НАХД № 240/2018 г. не се удостоверява реално извършено плащане на претендираната от Станиславов имуществена вреда в размер на 400. 00 лева. От приложения по делото в оригинал бланков Договор за правна защита и съдействие на АК - Търговище от 18.07.2018 г. безспорно се установява, че ответникът по касация е заплатил посочената в него сума, като същият има значение и на разписка между тях. Неоснователно са и доводите на касатора за неизписване на конкретното наказателно постановление. Посочването на същото не е задължителен реквизит в него, доколкото е посочено, че договорът е сключен за извършване на защита по съдебен ред от РДГ - Шумен и договорът е представен в оригинал пред РС - Попово. Правилни са и изводите на съда, че представеният по делото договор не е подписан от адвокат. Видно от представения договор (л. 8 от НАХД № 240/2018 г.) е, че на същият е положен подпис на адв. Николова, като аргумента на решаващият съд, че неговата автентичност не е била оспорена по делото по реда на ГПК е правилен и се споделя от настоящия касационен състав на ВАС. Съдът правилно е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита, което е било заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко и непосредствено от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Върховния административен съд, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази, се явява имуществена вреда за адресата и наказателното постановление, съставлява пряка и непосредствена последица, а не присъщ или луксозен разход. Ищецът, в случая, не би заплатил сумата за адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено и отменено впоследствие наказателно постановление. Съдът правилно е приел, че в случая са изпълнени всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въз основа на представените в хода на производството за отмяна на наказателното постановление доказателства може да се направи извод за уговарянето и заплащането на определен размер на адвокатско възнаграждение. Поради това в случая правилно е преценено от първоинстанционния съд, че е доказана реално причинена имуществена вреда във връзка с отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, съответно право на обезщетение в размер на 400. 00 лева в производството пред РС - Попово. При този изход на спора разноски на касатора не следва да се присъждат. Такива следва да се присъдят на ответника по касационната жалба, но по делото от негова страна не са представени доказателства в тази връзка, поради което съдът не може да ги присъди. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение