Решение № 7382 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1506/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Финансово стопанска дейност и административно обслужване при Община Белово, чрез адв. Вълков, срещу решение 4817 от 13.12.2024 г., постановено по адм. дело 248 от 2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта с която е прогласена нищожността на акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал.3 от ДОПК 64-1/13.08.2019 г., издаден от младши експерт в Дирекция Обща Администрация на Община Белово и преписката е върната на Община Белово. В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост на съдебното решение и за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Наведени са доводи, че по силата на определение 8592/10.07.2024 г., постановено по адм.д. 6279/2024 г. по описа на ВАС, АС-Пазарджик е дължал произнасяне само и единствено по искането за прогласяване на нищожност на Решение АО-1819-1/27.10.2023 г. на Директора на Дирекция Финансово стопанска дейност и административно обслужване при Община Белово, като в останалата част, включително и по направеното искане за прогласяване на нищожността на процесния АУЗД е валиден прекратителния характер на влязло в сила определение 1268/29.03.2024 г., постановено по адм. дело 248 от 2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с оглед на което съдебното решение се явява недопустимо в обжалваната част. Навежда доводи за липса на основания за нищожност на процесния АУЗД. Моли решението да бъде обезсилено в обжалваната част, алтернативно да бъде отменено като жалбата на дружеството срещу АУЗД бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно представен списък. В условията на евентуалност навежда възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Към жалбата прилага писмени доказателства за компетентност и поименно разписание на длъжностите в Община Белово. Ответникът по касационната жалба СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН АД, чрез адв. Христов, в депозиран по делото писмен отговор, както и в о.с.з. изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на сторените разноски съгласно приложен списък. Представя писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинтсанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, с която се иска прогласяване на нищожност на акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал.3 от ДОПК 64-1/13.08.2019 г., издаден от младши експерт в Дирекция Обща Администрация на Община Белово, с който на СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН АД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за 2018 г. в общ размер на 7629,92 лв. /главници и лихви/. След извършен съвкупен анализ на приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но при липса на изложени фактически и правни основания, което е довело до липса на властническо волеизявление. Изведен е извод, че актът не съдържа правни основания за издаването му, а са посочени само абревиатури /ЗМДТ, НОАВТЦУ/, но не и конкретните материално правни текстове, на които се определят задълженията на дружеството. Въз основа на изложеното съдът е прогласил процесния АУЗД за нищожен и е върнал преписката на органа. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Правилни са изводите на съда, че акта е издаден от компетентен орган, но при липса на изложени фактически и правни основания, което е довело до липса на властническо волеизявление. Посоченият порок води до невъзможност, както да се установи въз основа на какво са възникнали установените задължения по основание и размер, така и да се извърши контрол за законосъобразност на акта. Това е възпрепятствало и страната да организира своевременно защитата си. Наред с това видно от данните по делото акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал.3 от ДОПК 64-1/13.08.2019 г., издаден от младши експерт в Дирекция Обща Администрация на Община Белово е нередовно връчен в условията на чл.30, ал. 4 от ДОПК на лице, което не е било представляващ дружеството, с оглед на което актът нито е влезнал в сила, както е приел органът, нито е породил законни последици. Съгласно приложената към административната преписка разписка, актът е връчен на 14.09.2020 г. в условията на чл.30, ал. 4 от ДОПК на Н. Г. З., в качеството му на управител на СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН АД. Към този момент обаче Н. Г. З. не е представляващ дружеството, нито негов управител. Видно от вписванията по партидата на акционерното дружество в Търговския регистър, считано от 21.07.2020 г. като представляващ дружеството е вписан Н. В. Щ., който съгласно дадено съгласие и образец от подпис е декларирал, че е съгласен и приема да бъде представляващ и изпълнителен директор на СПОРТС ЕНД РИКРИЕЙШЪН КОМПЛЕКС БЕЛМЕКЕН АД. Следователно именно това е лицето по смисъла на чл. 29, ал. 6 от ДОПК, на което е следвало да бъде връчен акта. Вместо това органът е удостоверил с разписка, че Н. Г. З., който не е представляващ дружеството, е отказал да получи акта, но по преписката липсват доказателства за извършения отказ да се получи акта, тъй като не е съставен протокол по чл.50 от ДОПК, в който да са описани обстоятелствата по връчването. По делото е приложена единствено разписка, съставена от връчителя, с която е удостоверено, че Н. З., който не е представляващ дружеството към този момент, отказва да получи екземпляр от АУЗД. Наред с това от разписката не става ясно, дали е изпълнено изискването поне един от подписалите го свидетели да не е служител на администрацията. Смисълът на разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от ДОПК, която изисква императивно отказът да се удостовери с подпис на независим свидетел, е да се осигури като свидетел такова лице, което не е заинтересовано и именно в това му качество то да може да удостовери с показанията си отказа на лицето. Този отказ следва да е възприет непосредствено от свидетеля, т.е. същият следва да е свидетел очевидец, а не поканен впоследствие единствено да се подпише под документа и да удостовери обстоятелства, които са му преразказани от връчителя, който несъмнено е заинтересовано лице като служител на общината. Изложеното води до извод и за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, в резултат на които, дружеството е било лишено да узнае за издадения му акт, с който му се вменяват задължения, така и от възможността адекватно да организира защитата си като оспори вменените му с акта задължения. Видно от данните по делото за съществуването на процесното АУЗД дружеството е разбрало в резултат на предприето срещу него принудително изпълнение, а за съдържанието на акта е узнало от административната преписка, изпратена до съда, когато е предявило жалба срещу акта по съдебен ред. Като критерии за нищожност в правната доктрина и съдебната практика се посочват липсата на компетентност на органа, издал акта, неспазване на установената форма на акта и особено тежки нарушения на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона, които като правни последици са нетърпими от правовия ред. В случая с поведението си административният орган не само е издал акт, в който липсват фактически и правни основания за издаването му, но е лишил дружеството и от правото да обжалва акта като незаконосъобразен, както и да организира своевременно защитата си. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че издаденият АУЗД се явява нищожен. По изложените съображения решението на АС-Пазарджик следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният съд е дължал произнасяне само и единствено по искането за прогласяване на нищожност на Решение АО-1819-1/27.10.2023 г. на Директора на Дирекция Финансово стопанска дейност и административно обслужване при Община Белово, в резултат на което е постановил един недопустим акт. С цитираното определение 8592/10.07.2024 г., постановено по адм.д. 6279/2024 г. по описа на ВАС, е прието единствено за безспорно, че жалбата на дружеството срещу решението на Директора на Дирекция Финансово стопанска дейност и административно обслужване при Община Белово е просрочена. В останалата част делото е върнато за произнасяне от първоинстанционния съд по отношение наведените доводи за нищожност на цитираното решение, което е извън предмета на настоящото производство. Съдът е бил сезиран с жалба, с която се иска прогласяване нищожността на АУЗД, с оглед на което не е налице твърдяната недопустимост на съдебното решение. С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на сторените разноски в настоящето производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. заплатени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.04.2025 г. Наведеното възражение за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно, тъй като същото е в съответствие с установените минимални размери в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, както и е съответно на правната сложност по делото и извършената работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,