Решение № 5906 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2681/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. К. П., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], чрез упълномощения адв. К. Толев, срещу Решение 1266 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело 2899/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС-Пловдив), с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001624000536-091-001/30.09.2024 г., потвърден с Решение 491/06.12.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, и жалбоподателката е осъдена да заплати на НАП 13 132,76 лв. разноски по делото. Касаторката поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съдът е преповторил доводите на органите по приходите, без да извърши самостоятелен анализ на събраните доказателства и да обсъди доводите на жалбоподателката. Излага подробни доводи за незаконосъобразност на РА, тъй като е нарушено правото на защита на ревизираното лице, защото органите, извършили ревизията не са се произнесли по искането на лицето за удължаване на срока за представяне на възражение срещу ревизионния доклад. Счита, че органите по приходите не са извършили необходимите процесуални действия и обстоен анализ на всички събрани доказателства в хода на ревизионното производство, като погрешно, неправилно и едностранчиво са интерпретирани събраните доказателства и данни. Посочва, че в РА се вменява отговорност на ревизираното лице на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, като от мотивите на РА става ясно, че всъщност се вменяват задължения само на основание ал. 1 на чл. 19 ДОПК. Възразява, че касаторката не е била едноличен собственик на капитала, нито представляващ дружеството Ориндж Вейп БГ ЕООД по времето, по което му е извършена ревизия и е издаден РА, за задълженията по който е ангажирана отговорността й с процесния РА, като по този начин е била лишена от възможност да обжалва РА, издаден на дружеството. Счита, че не са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на П. на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. Иска се отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което РА Р-16001624000536-091-001/30.09.2024 г. да бъде отменен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в писмени бележки и в съдебното заседание пред касационната инстанция оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 132,76 лв. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на РА Р-16001624000536-091-001/30.09.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на Х. К. П. е установена отговорност на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за задължения на Ориндж Вейп.БГ ЕООД, като са определени задължения в общ размер на 150 972,92 лева и лихви в размер на 61 313,75 лева, както следва: за корпоративен данък за периода 2019 г. в размер на 6 387,79 лв. и лихва в размер на 3 246,38 лв. и за периода 2021 г. в размер на 36 179,89 лв. и лихва 11 049,81 лв.; и за данък върху добавената стойност: за данъчни периоди от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 34 260,84 лв. и лихви 19 594,30 лв., за данъчни периоди от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на главницата 73 979,71 лв. и лихви 27 370,35 лв., и за данъчен период м.05.2022 г. главница в размер на 164,59 лв. и лихва в размер на 52,81 лв. В хода на ревизията е установено, че Х. К. П. е била управител на Ориндж Вейп.БГ ЕООД от 07.01.2019 г. до 13.07.2022 г. Според ревизиращите тя е укрила известни й факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви пред приходната администрация и за които е знаела. Отговорността й е ангажирана затова, че с подадени справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди от м.02. до м.12.2019 г., от м.01 до м.12.2021 г. и за м.05.2022 г. са декларирани занижени стойности на ДДС за внасяне, както и е укрит корпоративен данък за 2019 г. и 2021 г. С РА Р-03000822007249-091-001/28.06.2023 г., издаден след данъчна ревизия на Ориндж Вейп.БГ ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г. и от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и по ЗКПО за 2019 г. и 2021 г. са установени задължения за ДДС в размер на 108 240,55 лв. с лихви 28 231,46 лв. и за корпоративен данък главница 42 567,78 лв. с лихви към 28.06.2023 г. в размер на 6 964,34 лв. Задълженията са били установени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК във връзка с неотчетени приходи от продажба на стоки чрез куриерска служба СПИДИ ООД. За посочените периоди Х. К. П. е била управител на дружеството. РА не е обжалван от дружеството и е бил влязъл в сила към датата на възлагане на ревизионното производство за отговорност по чл. 19 ДОПК на П.. След анализ на събраните доказателства в ревизионното производство, решаващият състав е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията за форма и съдържание, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разгледал е подробно по видове установените публични задължения, като е мотивирал изводи за спазване на материалния закон и наличие на твърдяното от ответника основание по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Х. П. за задълженията на управляваното от нея дружество Ориндж Вейп.БГ ЕООД, установени с РА Р-03000822007249-091-001/28.06.2023 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушение и в противоречие с материалния закон. При разглеждането на делото първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния и съответно - на материалния закон при разпределението на доказателствената тежест и преценката на фактите и събраните доказателства. Извършената проверка от касационната инстанция разкрива, че изяснените факти и събраните доказателства по делото не са обсъдени по отделно и в тяхната взаимовръзка, като при преценката са игнорирани основни оплаквания на жалбоподателката и е изискано от нейна страна да бъдат установявани отрицателни факти чл. 160, ал. 2 ДОПК и чл. 172а, ал. 2 АПК. Констатациите в Решение 491/06.12.2024 г. на ДД ОДОП София са пренесени безкритично в установителната част на съдебния акт. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Въз основа на доказателствата по делото и липсата на спор в това отношение може да се заключи, че РА Р-16001624000536-091-001/30.09.2024 г. е издаден от компетентни органи по приходите, съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл. 120, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Съставените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са приложени на хартиен и магнитен носител. Безспорно те представляват електронни документи и са подписани от издателите с валидни квалифицирани електронни подписи към съответния момент, съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета. Не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила твърдяната в настоящата жалба липса на произнасяне на ревизиращите органи по приходите по направено искане за удължаване на срока за възражение срещу ревизионния доклад, тъй като няма пречка допълнителни доказателства да бъдат представени от ревизираното лице и в производството по обжалване на РА. По съществото на спора първоинстанционният съд е определил правилно приложимите законови разпоредби. Не е спорно и е установено по делото, че РЛ е било управител на Ориндж Вейп.БГ ЕООД в периода на възникване на задължения на дружеството за данъци, установени с влязъл в сила като необжалван Ревизионен акт Р-03000822007249-091-001/28.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г. и от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 108 240,55 лв. с лихви 28 231,46 лв. и по ЗКПО за 2019 г. и 2021 г. за корпоративен данък главница 42 567,78 лв. и лихви към 28.06.2023 г. в размер на 6 964,34 лв. Настоящият касационен състав намира, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО с неверни данни за получени облагаеми доставки и реализирани приходи от продажби от Ориндж Вейп.БГ ЕООД представлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е длъжен да обяви пред органите по приходите. В този смисъл проява на укриване на факти е пропускът в съответните справки-декларации по ЗДДС да се отразят всички доставки, както и посочването в ГДД по ЗКПО на занижен финансов резултат. Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Макар това да е така, фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК включва и причинна връзка между това укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. В случая неправилно е прието от административния съд, че органите по приходите са доказали, че невъзможността да бъдат събрани установените с РА задължения на Ориндж Вейп.БГ ЕООД се дължи именно на неверните данни в подадените декларации. Не може да бъде споделена тезата на приходната администрация, че причинно-следствена връзка е налице защото, ако дружеството беше декларирало точно задълженията си и не ги беше внесло, въз основа на декларациите, които са изпълнително основание, своевременно е щяло да бъде образувано изпълнително дело и тези задължения е можело да бъдат събрани. За да бъде ангажирана отговорността на управителя по чл. 19, ал. 1 ДОПК е необходимо да е налице пряка причинна връзка между неговите действия и несъбирането на задълженията на представляваното от него юридическо лице, а не хипотетична такава. Трайно се приема в практиката на ВАС, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество т.е. твърдяното поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания, което в случая не се установява. На следващо място, в актовете на приходните органи липсва установяване на момента, от който е настъпила невъзможността задълженията на Ориндж Вейп.БГ ЕООД да бъдат събирани. В актовете на приходните органи липсват данни за имущественото състояние на ревизираното дружество, както в ревизираните данъчни периоди, така по време на ревизионното производство по издаването на РА на дружеството. Администрацията е установила размера на несъбраните вземания, но не и динамиката в имущественото състояние на главния длъжник. Невъзможността да се погасят публичните задължения в образуваното изпълнително производство в момент следващ във времето този на затаяването на информацията не обуславя извод за връзка на причинност между поведението на субекта на отговорността и непогасеното публично задължение, а в случая не се твърди и не се установява по-ранен момент на несъбираемост на задълженията. Липсата на всяко едно от предвидените в чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице за несъбраните задължения за ДДС и КД на дружеството. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него следва да се постанови решение по същество за отмяната на процесния РА. При този изход на спора касаторката има право да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Такива се претендират в размер на по 13 200 лв. заплатен адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции и 1 750 лв. заплатени държавни такси. Направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е необосновано и неоснователно, тъй като същият не се различава съществено от претендираното юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,