Решение № 377 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 57/2008 г.

Решение № 377 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 57/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). Ц. г. Ц. е подала касационна жалба срещу решение № 355 от 1.11.2007 г. по гр.д. № 578 от 2007 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение от 18.04.2005 г. по гр.д. № 428 от 2005 г. на Ихтиманския районен съд и е отхвърлен ревандикационният иск, иска по чл. 59 ЗЗД като не е приложена и правната последица по чл. 431, ал. 1 ГПК (отм.). Прави оплакване, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила - чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и на дадените указания чл. 218з ГПК (отм.) както и че е материално неправилно и необосновано в частта, с която се приема, че пристройката не представлява самостоятелно жилище, поради което същата е собственост на ищеца по делото В. И. С. защото му е възложена заедно с основната жилищна сграда с решението за извършване на делбата на дворното място и сградата. Прави се искане за отмяната му и присъждане на разноските за всички инстанции. Ответника В. И. С. е подал възражение срещу подадената касационна жалба и прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, като претендира присъждането на разноските за един адвокат за касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в законовия тридесет дневен срок, който е започнал да тече на 8.11.2007 г. и е изтекъл на 8.12.2007 г., а жалбата е подадена на 4.12.2007 г.с вх. № 3* същата дата. С решение № 522 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 141 от 2006 г. на Върховния касационен съд, Четвърто А гражданско отделение е отменено предходното съдебно решение и са дадени указания по приложението на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийския окръжен съд е уважил предявеният от В. И. С. срещу Ц. Г. Ц. ревандикационен иск за пристройката към жилищната сграда, изградена в дворно място с площ от 1 309 кв. м. съставляващо УПИ ХIV-534 от кв.53 по плана на гр. "Д" защото е намерил, че ищеца е собственик, който е придобил имота по пътя на наследство и делба - решение от 17.01.2002 г. по гр.д. № 38 от 1997 г. на Ихтиманския районен съд, а ответницата осъществява фактическа власт върху спорната вещ без правно основание, поради което е отменил издаденият в нейна полза нотариален акт за собственост по завещание и присъединено давностно владение № 24, т. 02, рег. № 1* н.д. № 184 от 14.04.2004 г. на Нотариус С. В. При постановяване на решение е съобразил следните факти: На 29.10.1971 г. е починал И. И. С. и оставил наследници - ищецът по делото В. И. С. и праводателя на касаторката Г. И. С. В наследственото имущество е било дворно място и сграда, като част от нея е обект на иска. Това наследствено имущество е било предмет на делбено дело № 38 от 1997 г. на Ихтиманския районен съд и с решение е възложено на В. И. С. С цитираното решение В. С. е получил цялата жилищна сграда, за която е била поискана делбата. Счел е че пристроените помещения не са представлявали отделен жилищен обект - самостоятелна вещ поради което не са могли да бъдат придобити по давност. Помещенията в пристройката са присъединени към главната вещ и не е формирано самостоятелно жилище. За пристроеното не е имал самостоятелен проект, макар, че в полза на двамата братя е било учредено право на надстрояване или пристрояване, съгласно одобрен архитектурен проект, който е предвиждал изграждането на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, а не преустройство в две жилища на съществуващата едноетажна жилищна сграда. Посочил е, че съгласно чл. 62 ЗТСУ /ред. 1973 г./ не е било допустимо придобиването на реални части от сграда без одобрен архитектурен проект . Счел е, че предмет на делбеното дело е била цялата сграда, която е възложена по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) на В. С., който е уравнил дяловете на останалите съделители в пари, като е заплатил и дела на Г. С. - праводател на касаторката. Не е било спорно, че касаторката се намира в имота и с оглед на изложеното е счел, че това владение е без правно основание. На основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е уважил искането за отмяна на нотариалния акт, с който се легитимира касаторката. Присъдил е обезщетение за ползване на имота в исковия период в размер на 457,92 лева. Настоящия състав намира решението за правилно, макар да не е съгласен с всички изложени аргументи в подкрепа на крайния резултат по спора. Не се установиха твърдените в касационната жалба пороци на решението както следва: Предявен е иск по чл. 108 ЗС, а приложението на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е правната последица от установяването на правото на собственост в полза на ищеца. Спора се е развил по въпроса за собствеността на пристройката като са поставени въпросите: учредено ли е право на пристрояване върху дворното място и В. С. и Г. С. станали ли са собственици на пристройката като суперфициари и тя съществува ли самостоятелно като жилищен обект. По делото е представена декларация, изготвена на 2.04.1975 г. с нотариална заверка на подписите на И. И. С., Й. И. К., П. И. С., Л. И. С. и И. И. С., с която посочените лица са се съгласили Г. И. С. и В. И. С. да направят пристройка и надстройка на съществуващата жилищна сграда в парцел **** 826 от кв.37 по регулационният план на гр. Д. б. - "на техни имена и със собствени средства". От представеното у-ние за наследници № от 1999 г. се вижда, че не всички наследници на праводателя И. И. С. - починал на 29.10.1971 г. са дали съгласие за строителство в съсобствения парцел. Представена е преписката до Общински съвет на гр. "Д", ведно с архитектурните проекти за надстрояване и пристрояване, които не са одобрени. От представените доказателства, в конкретност декларацията се вижда, че документите не отговарят на изискванията на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ, тъй като не е подадено заявление до съответните общински власти, което да е подписано от двете страни поради което не е учредено и право на строеж. Следователно придобиването на право на собственост върху жилище срещу суперфиция от някои от съсобствениците - наследници не се доказва. Изслушаните технически експертизи са категорични, че надстройка не е била извършена, а е осъществено пристрояване на две стаи, две избени помещения и самостоятелен вход. Едноличната техническа експертиза, включваща в.л. Г. П. Ц. и тройната техническа експертиза са категорични, че старата жилищна сграда е била с площ от 80,6 кв. м., пристроеното е с площ от 35,5 кв. м. като в сградата са обособени към настоящия момент две жилища - стара част с площ от 74,46 кв. м. и пристройка с площ от 47, 57 кв. м. Това обособяване е станало фактически без одобрени строителни книжа. Отделен е въпроса, че законността на пристройката, съгласно чл. 148, чл. 241 и чл. 225 ППЗТСУ (отм.), касае само административно-техническия статут на обекта, но не е определящ за възникналия спор относно собствеността. Вторият съществен въпрос относно собствеността е възложена ли е пристройката с решението от 17.01.2002 г. по гр.д. № 38 от 1997 г. на Ихтиманския районен съд на В. И. С. и той легитимира ли се като собственик по силата на това решение. С исковата молба е поискана делба на дворно място и сграда от съсобственика П. И. С., като сградата е индивидуализирана със съседи от четири страни парцели и улица. Не е споменато, че са касае до сграда близнак или до сграда, в която са ситуирани две жилища. В първата фаза положително становище по допускане на делбата е взел и Г. С., посочвайки, че е поискана делба на съсобствен имот. Решението за допускане на делбата съответства на заявените с исковата молба имоти . Едва във втората фаза г. С. е заявил, че в имота съществуват две жилища като иска пристройката да не се оценява. В първото по делото заседание адв. К, пълномощник на двамата братя В е посочил, че пристройката има самостоятелен статут, последващо обаче е направил искане за възлагане в общ дял от двамата на делбения имот. С решението по извършване на делбата имота, включително сградата е бил възложен на В. С. Тълкуване по чл. 194 ГПК (отм.) не е било поискано. Това решение по силата на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) обвързва със сила на пресъдено нещо и праводателя на касаторката. Следователно към неговата смърт в наследството не е съществувал недвижим имот, който да бъде завещан и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН това завещание е недействително. Правилно съдилищата са уважили иска по чл. 108 ЗС, приложили са правната последица по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) и са присъдили обезщетение. Касаторката дължи на ответника разноските за един адвокат - сумата 200 лв., документирана с договор за правна защита и съдействие с. А, № 0* от 10.04.2009 г. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.