Решение № 16397 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2011 г.

Решение № 16397 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимира Иванова Ангелова от гр. Благоевград против решение № 695 от 17.05.2011 г., постановено по административно дело № 1061 от 2010 г. на Административния съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № Б-20/26.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 011-00-2368-1/14.10.2010 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - гр. Благоевград, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Благоевград, по реда на чл. 118 КСО във връзка с чл. 145 АПК, е оспореното от Красимира Иванова Ангелова от гр. Благоевград решение № Б-20/26.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 011-00-2368-1/14.10.2010 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - Благоевград. С посоченото разпореждане на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО на касаторката й е отказано исканото обезщетение със заявление вх. № 011-002368/07.10.2010 г.. Длъжностното лице е приело, че за лицето нямало осигуряване за 9 месеца от последните 15 календарни месеца във фонд "Безработица". При последвалото оспорване по административен ред по чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 2, б. "е" от КСО, директорът на ТП на НОИ - гр. Благоевград е възприел изцяло аргументите на ръководителя на осигуряването за безработица при същото управление и е потвърдил атакуваното разпореждане. Административният орган е приел същото за правилно с мотивите, че лицето нямало изискуемите по закон осигурителни вноски, за всички осигурителни случаи, за които работодателят нямал задължение да внесе. Посочил е, че на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 и 5 КСО времето, през което Ангелова била без работа й се зачитало за осигурителен стаж и осигурителя дължал осигурителни вноски в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, но не и за фонд "Безработица", поради което Ангелова не отговаряла на условията на чл. 54а, ал. 1 КСО и нямала право на ПОБ предвид липсата на осигурителни вноски най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. С обжалваното решение Благоевградският административен съд е отхвърлил жалбата срещу атакуваните административни актове като е приел, че решение № Б-20/26.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Извел е извод, че органите на НОИ правилно са приели, че лицето не отговаряло на условията на чл. 54а, ал. 1 КСО, тъй като не било осигурено за 9 месеца от последните 15 календарни месеци във фонд "Безработица", а за периода на незаконното му уволнение било осигурявано само за фонд "Пенсии". Решението на Административния съд - Благоевград е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че уволнението на касационната жалбоподателка по заповед № 529 от 03.04.2008 г. на ректора на "Американския Университет в България" (АУБ) - гр. Благоевград е признато за незаконно и с решение № 1400 от 12.03.2009 г., постановено по гражданско дело № 782 от 2008 г. Районният съд - Благоевград (влязло в сила на 16.02.2010 г.), я е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност. В законоустановения двумесечен срок Ангелова е подала молба за възстановяване на предишната си работа, считано от 18.03.2010 г. Със заповед № 734 от 02.09.2010 г. на ректора на АУВ, трудовото правоотношение на касаторката е прекратено на основание чл. 325, т. 2 от КТ. Със заявление вх. № 011-002368/07.10.2010 г. касационната жалбоподателка е поискала от Районното управление "Социално осигуряване" - Благоевград, отпускане на парично обезщетение за безработица като последица от прекратеното й трудово правоотношение с "АУБ" - гр. Благоевград. Органите на НОИ са постановили отказ - предмет на настоящото производство. Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на съдебния спор - подлежала ли е жалбоподателката на задължително обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове, най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, т. е. дали са налице материалните предпоставки на чл. 54а, ал. 1 КСО. Обосновано и в съответствие с материалния закон административният съд е приел, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 9, ал. 5 КСО, съгласно която за този период - по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от същия кодекс, се правят само вноски за фонд пенсии и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. За посочения период тази категория лица нямат статут на осигурявани за всички осигурени социални рискове, включително за безработица, а покритият социален риск е само този за фонд пенсии и ДЗПО. Следователно, изискването на ал. 1 на чл. 54а КСО не е било налице, тъй като лицето не е подлежало на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. В този смисъл е неоснователно оплакването в касационната жалба, че за времето на висящия съдебен спор за отмяна на уволнението й работодателят бил длъжен да внася всички дължими осигуровки в пълен обем. В случая не се касае до нарушение от страна на работодателя, а до изисквания на Кодекса за социално осигуряване. В конкретния казус Ангелова няма право на парично обезщетение за безработица, тъй като след възстановяването й на работа е необходимо да е била осигурявана нови 9 месеца за всички осигурени социални рискове, което в настоящия случай не е налице. Видно от данните по делото, на 03.09.2010 г. трудовото й правоотношение е прекратено, а с него и осигуряването й. По несъмнен начин е установено, че от възстановяването й на работа на 18.03.2010 г. до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, касационната жалбоподателка е работила 5 месеца и 16 дни, като през този период е осигурявана за всички социални рискове. Изложеното налага извода, че по отношение на нея не са налице предпоставките по чл. 54а, ал. 1 КСО за право на парично обезщетение за безработица, тъй като както беше отбелязано по-горе, не е изпълнено изискването на цитираната разпоредба през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца. В случая е безспорно, че тези вноски са само за 5 месеца, тъй като през периода от уволнението до възстановяването на работа на 18.03.2010 г., е налице прекъсване на осигуряването за безработица като за този период осигурителните вноски са за сметка на осигурителя, дължими от него, но само в размерите за фонд "Пенсии" и за ДЗПО. Законодателят е поставил като изискване за наличие на правото на обезщетение принадлежността на правоимащите към категорията на лицата, подлежащи на задължително осигуряване за всички социални рискове. След като касаторката не е от тази категория, то същата няма правото на обезщетение за безработица. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - шесто отделение,