Решение № 3540 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9903/2011 г.

Решение № 3540 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9903/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145 АПК. Образувано е по жалба на Петър Ботев Пелев, ЕГН: **********, срещу Решение № 458 на МС от 17.06.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Марица" Оризово - Капитан Андреево, участък "Любимец - Капитан Андреево" от км 89+100 до км 108+260, подучастък Път II-80 (Е-85) Свиленград - Пъстрогор от км 0+000 до км 2+715, от км 2+715 до км 3+490 и Пътен възел "Свиленград" при км 99+280" на територията на община Свиленград, област Хасково, обнародвано в ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г., в частта, с която е определено парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имот с пл. № 146016, категория VI, местността "Канаклийска ува" от землището на град Свиленград. В жалбата се поддържа, че обезщетението е занижено и иска изменение поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане равностойно парично обезщетение. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни МФ, МРРБ и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват жалбата. Поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждения имот е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона - равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В производство по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 458 на МС от 17.06.2011 г. е отчужден имот от 0,772 дка, местност "Канаклийска ува" в землището на Свиленград, който преди влизане в сила на ПУП е имал предназначение на земеделска земя нива - VI категория, при поливни условия, собственост на жалбоподателя, което е видно от Решение № 02001 от 25.06.2000 г. на ПК Свиленград. Към делото са представени доказателства, събрани в административното производството, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. Оценка на поземлените имоти в землището на гр. Свиленград е извършена от ЕТ "Агромото-Т. Маринов" - гр. София, с възложител - Агенция "Пътна инфраструктура" и дата на възлагане на оценката - 10.12.2010 г. В изготвената оценка е посочено, че проверените сделки - делби, покупко-продажби и др., са извършени по данъчни оценки или същите са завишени от 30% до 50% върху данъчната оценка, поради което не следва да се прилага правилото на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Оценката е изготвена по метода на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, т. е. по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти в землището на гр. Свиленград с посочена обща площ от 66,272 дка и с обща оценка от 80 468 лв., Определеното обезщетение на имота на жалбоподателя възлиза на 699 лева. По искане на жалбоподателя е назначено вещо лице Катя Дринова, която отговаря на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото представя първоначална и допълнителна съдебно-оценителни експертизи при варианти, с които е определена пазарната стойност на отчуждения имот. Използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 1 ДР на ЗДС - въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, въз основа на последните 20 сделки, вписани в службата по вписвания в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката от административния орган. Министерският съвет е поискал вариант на заключение при изключване на две от сделките, които са вписани в Агенцията по вписване след датата на възлагане 10.12.2010 г. Освен това е поискал и вариант на заключение при изключване на всички сделки със страна Община Свиленград, защото не са със сходни характеристики на отчуждения имот. По това искане на МС на РБ и на заинтересованите лица е поставена допълнителна задача на вещото лице, което определя трети вариант на обезщетение като изключва сделките с Община Свиленград. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да възприеме втори вариант от първоначалното заключение, представено в о. с. з. от 28.11.2011 г., което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбите на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а ДР на ЗДС, като бъдат изключени само онези две сделки, които са вписани в Службата по вписванията - гр. Свиленград, след 10.12.2010 г., когато е била възложена оценката от АПИ с писмо изх. № 53-00-9661/10.12.2010 г. Не следва да се изключват договорите за продажба със страна Община Свиленград, тъй като те са сключени на основание чл. 84, ал. 1 от Наредба № 2 за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Свиленград, след проведени търгове въз основа на решение № 763/30.09.2010 г. на Общински съвет Свиленград за продажба на недвижими имоти частна общинска собственост, представляващи земеделски имоти от Картата на възстановената собственост - изоставени ниви пета и шеста категории. Цена на продажба формирана като тръжна цена отговаря на понятието пазарна цена. Неоснователно е възражението, че отчужденият имот няма сходни характеристики с имотите по договорите с общината. Както отчуждената нива с площ от 722 кв. м, така и описаните в договорите от 24.11.2010 г. 25.11.2010 г. и 2.12.2010 г. ниви са с площи по-малки от 3000 кв. м, каквато е минималната площ по закон за нива. Жалбата следва да се уважи, тъй като оценката на административния орган не е в съответствие на материалния закон, а е определена по метод, визиран в чл. 32, ал. 3 от ЗДС, въпреки наличие на сключени сделки с недвижими имоти с подобни характеристики. Средната цена по вариант втори от първоначалното заключение е 2,75 лева на кв. м или за отчуждения имот обезщетението следва да се увеличи на 1985,50 лева (по същия начин е определено обезщетение за имот в същата местност с Решение № 523 от 11.01.2012 по адм. д. № 9137/2011 г. по описа на ВАС, III отд.). Съобразно изхода на спора следва да се присъдят и поисканите разноски по делото в размер на 200 лева за вещо лице. Неоснователно е искането за присъждане на адвокатското възнаграждение, защото видно от пълномощното от 7.07.2011 г. (л. 11 от делото) сумата от 500 лева адвокатски хонорар е уговорена, но не е внесена нито в брой, нито по сметка и следователно не представлява по смисъла на закона направени разноски по делото. Предвид изложеното Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 172 от АПК